60 години независима Индия – изостаналата свръхсила

На 60 години Индия смята, че е свръхсила. Тази нейна амбициозна мечта се потвърждава от икономическите й постижения, от ядрената й мощ и от внушителното й завръщане на международната сцена. Този демографски гигант обаче още не е излязъл от групата на недостатъчно развитите държави.

Войник на пост пред историческата червена крепост в Ню Делхи в Деня на независимостта на Индия на 15 август. Снимка: Ройтерс

Индия, която на 15 август чества 60 години от независимостта си, се оставя да бъде опиянена от прогнозите на чуждите банки, които я поставят на трето място в света по икономически постижения през 2025 г., дори пред Япония. Азиатският колос дори си представя, че през през 2050 г. ще бъде на първо място, редом с Китай, след като надвие САЩ. За момента брутният вътрешен продукт на Индия превишава 1000 милиарда долара, което я превръща в 11-ата най-силна икономика на планетата. Икономическият растеж е в зенита си и със своите 9,4 процента е вторият подобен резултат в света, след този на Китай. Поради тази причина оптимизмът е масов.

„Светът е в краката ни“, често пъти гласят водещите заглавия на индийския всекидневник „Таймс ъв Индия“. Индия несъмнено е „следващата свръхсила в света“, твърди в. „Хиндустан таймс“. Запитан за бъдещето на Индия, индийският министър на търговията Камал Натх отговаря: „Бъдещето – това е Индия“. Небостъргачи, търговски центрове, магистрали никнат като гъби в Мумбай /Бомбай/, Делхи, Ченай /Мадрас/ и Бангалор. Борсата е в еуфория. Текат чуждестранни инвестиции. От една година семейните конгломерати завладяха западните предприятия. Финансови магнати в Мумбай, асове на информационните технологии в Бангалор, кинозвезди в Боливуд, писатели или спортисти, всички те се превръщат в икони на победоносната Индия. От 1,1-те милиарда индийци 100 000 са милионери и то в долари, а 70 милиона получават заплати, равни на тези на западняците.

В международната общност Делхи, който е и атомна сила, иска да бъде призната ролята му – както на регионалната, така и на световната сцена. Индия и САЩ приключиха преговорите по споразумение за сътрудничество в областта на ядрената енергетика и по този начин затвърдиха своето сближаване след напрежението от времето на Студената война. Индия се наложи като неизменна спирка за американските, руските, китайските и европейските лидери. Редом с Бразилия, Индия е на първа линия в ожесточената битка между богатите държави и новозараждащите се пазарни икономики в Световната търговска организация. Индия ще стане голяма сила, но не и свръхсила, прогнозира Мария Мистра, преподавател в Оксфордския университет. Индия трябва да удовлетвори амбициите на индийския елит, като си спечели място сред великите сили, но ще остане уникален хибрид в историята, продукт на странно стечение на обстоятелствата, довело до смесване на древна култура, колониализъм и съвременност, твърди оксфордската експертка. Но подконтинентът си остава първенец по бедност и неравнопоставеността.

Индийският премиер Манмохан Сингх, избран през 2004 г. на този пост, за да намали бедността, редовно попарва ентусиазма, като говори за бичовете на недостатъчното икономическо развитие. От 457 милиона индийски работници близо девет десети печелят по-малко от половин долар на ден. 46 процента от децата под три години страдат от недохранване, а ръстът на неграмотността достига 60 процента. 78 процента от индийците нямат тоалетни в дома си. В Индия живее и най-голям брой серопозитивни в света. Според индекса на развитието Индия е на 126 място в света. Пътищата, летищата, пристанищата, железопътните линии, електропреносните мрежи са в окаяно състояние, признава индийският премиер. Селското стопанство, от което се препитават две трети от населението, преживява дълбока криза. Доказателство за това са хилядите производители на памук, които, затрупани с дългове, се самоубиват всяка година. И за да стане картината още по-мрачна, премиерът припомня, че „най-голямата демокрация в света“ е разяждана от корупция, окървавена е от тероризъм и е в плен на религиозно и междукастово напрежение.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.