СофияПловдивВарнаБургасРусе

Може ли водата на Израел да донесе мир в Близкия изток

Сет Сийгъл

Главният пешеходен тунел между Израел и ивицата Газа в Ерец. Снимка: ЕПА/БТА

Разпространението на ядрени оръжия, религиозният екстремизъм и неравенството в доходите са все първостепенни заплахи за стабилността в Близкия изток. За съжаление се задава и още една: недостигът на вода. Човешкият фактор е ясен: бързо нарастване на населението, остаряла инфраструктура, разхищение на подпочвените води, неефективни земеделски практики и замърсяване с изкуствени торове и пестициди.

Следват факторите ускоряване на климатичните промени, изпаряване на езерата и реките и намалени количества на валежите. Една страна в региона може да има решение на тези три водни беди: Израел. Израел има същите проблеми с климата и настъплението на пустинята като своите съседи. Той обаче е овладял до такова съвършенство управлението на водните ресурси, че може да устои на периодични засушавания и едновременно с това да понесе увеличаване на населението.

Такова управление на водните ресурси може да бъде не само пример, но и дори да успокои регионалното напрежение. Разточителни селскостопански практики като наводняване на полетата с цел напояване са най-големият фактор, стоящ зад недостига на вода в региона.

През 60-те години на 20 век израелските фермери се отказват от тази техника в полза на капковото напояване, което намалява загубата на вода вследствие от изпаряване. То отвежда водата към корените по-ефективно и още по-важно – произвежда доста по-добра реколта от конвенционалното напояване. Израел също така третира отпадъчните води на домакинствата като ценен ресурс, използвайки повече от 80 процента от тях за земеделие.

В Иран и много арабски страни отходните води се изхвърлят, което може да застраши здравето на хората, заразявайки кладенци и подземни води. Случвало се е Израел да помага на съседите си с вода. Преди 1979 година, приблизително по времето, когато страната започва да прилага технологии и политики, довели до сегашното й водно изобилие, Израел помага на Иран да развие свои национални водни ресурси. Това сътрудничество започва през 1962 г. след силно земетресение в иранската провинция Казвин, погубило повече от 12 000 души.

Земетресението срутва верига от кладенци, която инженери са изкопавали под формата на тунели. Стотици хиляди са застрашени от недостиг на питейна вода. Израел докарва екипи сондьори. Пробиването е толкова успешно, че израелската компания за водно инженерство, днес частно предприятие, бива наета да открие и да проправи път до подземни ресурси на други места в Иран.

От 1968 г. компания, занимаваща се с обезсоляване на морска вода, собственост на израелското правителство, изгражда десетки инсталации в Иран. В момента те стареят, докато Израел продължава да внася иновации: на средиземноморското си крайбрежие наскоро откри огромна енергоспестяваща инсталация за обезсоляване на морска вода.

Повече от половината питейна вода на Израел – по-чиста, по-бистра и по-малко солена от естествените източници – сега идва от морската вода. Сътрудничеството с Иран рязко спира след Ислямската революция. В действителност израелският инженерски екип пътува с един от последните директни полети от Иран до Израел през 1979 г. Войни за вода се предсказват като предстояща заплаха в световен мащаб, а геополитическите рискове няма как да не бъдат взети предвид.

Сирия, опустошена от гражданска война, и Ирак, който продължава да е епицентър на религиозно насилие, ще пострадат дори повече в момент, когато Турция ускорява програмата си по отклоняване на реките Тигър и Ефрат, за да компенсира недалновидното свръхизпомпване на едно време обилните анадолски подпочвени води.

Египет, чието население е десет пъти по-голямо от това на Израел и разполага с почти 50 пъти повече водни ресурси, използва водата неефикасно, въпреки че земеделието заема централно място в египетската икономика от векове. Етиопия, която е по-нагоре по течението на Нил от Судан и Египет, се бори за повече права в ползването на Нил с оглед увеличаването на населението. Това я поставя в обтегнати отношения с Египет.

Йемен е в най-лошо положение – ако не предприеме незабавни, радикални стъпки, може да се окаже без вода до 15 години. Поради географски и хидрологични причини бъдещето на палестинците, що се отнася до водни ресурси, е тясно свързано с Израел. Само за няколкото години контрол на „Хамас“ над ивицата Газа водоснабдяването бе замърсено. Въпреки че не се вижда как задаващата се водна криза може да бъде решена без участието на Израел, „Хамас“ отказа да си сътрудничи с него.

Палестинците на Западния бряг вече получават голяма част от водата си от израелската водоснабдителна система. Ако оставим настрана суверенитета и символиката, нито решението да се създадат две държави, нито продължаването на статуквото ще променят това. Предвид близостта си с Израел е вероятно палестинците да бъдат сред малкото победители сред арабите във водната надпревара.

Израелското самозадоволяване с вода се простира отвъд напояването, сондирането, обезсоляването и рециклираната вода. То се дължи също и на усъвършенстваната правна и регулаторна структура, пазарните механизми, силното държавно образование, манията по запушването на течове, усилията за усвояването на дъждовна вода и намаляването на изпаренията, наред с други инструменти.

Естествените методи за отглеждане на растения увеличиха реколтата чрез използване на солена, високо минерализирана вода, смятана обаче за безполезна в целия Близък изток. Израел превърна водата от битка с природата в производствен разход: можеш да получиш всичко, което искаш, ако го планираш и платиш за него. Едва ли някой някъде желае водна криза.

Но с увеличаването на проблема с водата някои се надяват, че идеологията ще даде път на прагматизма и може да позволи на арабите да се обърнат към Израел. Партньорство, което започва с инженери и достига до фермери, може да допринесе за постигане на сделка, дори помирение сред лидерите. Вместо да гледат на Израел като на проблем, неговите противници биха постъпили мъдро, ако гледат на него като на решение.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.