СофияПловдивВарнаБургасРусе

Германия опитва да ухажва Русия с нов тон

Ройтерс

Ангела Меркел и Владимир Путин на Петербургския форум. Снимка: официален сайт

Докато останалите страни в Европа обсъждат как най-ефикасно да възпират Владимир Путин, външният министър на Германия е на мисия да съживи отношенията с Москва чрез съчетание от публично ласкателство и задкулисна дипломация. Политическата сила на Франк-Валтер Щайнмайер, Германската социалдемократическа партия (ГСДП), която е по-малкият коалиционен партньор в новата коалиция на Ангела Меркел, се радва на по-добра химия с руските лидери, отколкото последното десноцентристко правителство на канцлера.

Дипломат номер едно на Берлин се надява, че това може да открие нови пътища по отношение на Сирия и Украйна и да помогне на Брюксел и Москва да се разберат. Но Германия може и да надценява лостовете за влияние над Русия, които й дават търговските връзки, и да рискува да се окаже наивна, ако заглуши критиките към Путин, без в замяна да въздейства върху политиката му.

Отношенията между Русия и ЕС се обтегнаха до краен предел от подкрепата на Москва за сирийския президент Башар Асад и взаимните обвинения за намеса в Украйна. Репресиите на Путин срещу инакомислието у дома разтревожиха Запада, който някога се надяваше на демократична промяна в Русия. Европейските лидери масово не отидоха на откриването на Зимната олимпиада в Сочи този месец, а на среща през януари Брюксел отмени вечеря с Путин в израз на гнева си от битката за Украйна.

В този контекст Щайнмайер, който е стар приятел на Москва, избра рискован път, опитвайки се да преговаря с Путин. „Нищо не е възможно без Русия“ бе посланието на германския външен министър по време на двудневното му посещение в Москва миналата седмица. Другото бе, че Берлин иска да зададе един „положителен дневен ред“ в отношенията с Русия, а не само да я напада ожесточено за нарушения на човешките права.

Откакто през декември се върна на поста, който заемаше в първата „голяма коалиция“ на Меркел с ГСДП в периода 2005-2009 г., Щайнмайер обеща една по-силна външна политика и политика по сигурността – а Меркел делегира трудната задача, наречена Русия, на социалдемократите. Той направи посещението си само няколко седмици след като предшественикът му от Свободната демократическа партия Гидо Вестервеле показа солидарност с украинската опозиция в Киев, разгневявайки още повече Кремъл, на който вече му бе дотегнало от месеци на критики от Германия. Вестервеле, който е открит гей, беше силно критичен към спорната руска забрана на „пропагандата“ на хомосексуализъм.

ДА ДЕЛЕГИРАШ ОТОШЕНИЯТА С РУСИЯ

Петдесет и осем годишният Щайнмайер бе възнаграден със среща с Путин – рядко оказвана чест на гостуващ външен министър. Двамата мъже създадоха помежду си добри лични връзки още докато шефът на германската дипломация работеше за канцлера от ГСДП Герхард Шрьодер – предшественика на Меркел. Шрьодер разви сърдечни, мачовски взаимоотношения на разбирателство с Путин, като веднъж го нарече „безупречен демократ“. Сега бившият канцлер от социалдемократите работи като шеф на газопровода „Северен поток“ на „Газпром“ и осинови две деца от Русия.

За разлика от него Меркел никога не е имала топли отношения с Путин, който е говорещ немски бивш кагебист, прекарал пет години в Дрезден в последните години на Източна Германия. Самата Меркел е израснала в ГДР и говори руски. „Русия не е толкова важна за Меркел. Тя има по-голямо значение за Щайнмайер“, каза Александър Рар от базираната в Берлин организация за диалог между двете страни Германско-руски форум.

„Тя смята, че не може да постигне кой знае какво в отношенията с Москва и не притежава онзи афинитет към Русия, с който разполагат много от социалдемократите, които са израснали в годините на „остполитик“, заяви Рар, визирайки политиката на ГСДП за по-добри отношения с комунистическите съседи на Германия през 70-те години.

„Меркел като че ли е делегирала политиката към Русия, но въпреки това тя пак ще има крайната дума. Тя вярва на Щайнмайер и не иска да се бори за Русия на предната линия“. Все пак в петък Путин държа в неведение Щайнмайер часове наред дали наистина ще се срещне с него, като в крайна сметка руският президент го прие точно когато германският министър трябваше да разговаря с правозащитни организации в Москва.

„ДРАГИ СЕРГЕЙ“

Границите, до които се простират шансовете на Щайнмайер за успех, си проличаха ясно по време на посещението му. Представена от германците идея, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) може да посредничи в политическата криза в Украйна, по същество бе пренебрегната. На съвместна пресконференция с руския си колега Сергей Лавров, към когото Щайнмайер се обърна с „драги Сергей“, Лавров разкритикува много остро ЕС за това, че продължава да изпраща емисари в Киев и да казва на Украйна да вземе страна, а германският външен министър изпадна в неудобно положение.

Самият Щайнмайер бе заявил по време на речта си по случай встъпването си в длъжност през декември, че е „възмутително“ как Москва се е възползвала от острите стопански нужди на Украйна, за да я принуди да се откаже от споразумението за асоцииране с ЕС в полза на по-близки отношения с Русия. Преди две седмици германският външен министър се срещна с водачи на украинската опозиция в Мюнхен, а вчера те отново посетиха Германия и разговаряха с Меркел.

Щайнмайер иска да види Русия и ЕС да използват заедно влиянието си, за да насърчат диалога между протестиращите и управляващите в Киев и да работят за мирно уреждане на кризата. Рар опрели като „скандална“ постъпката на ЕС да сведе последната си среща на върха с Русия до едва няколко часа и допълни: „Не можем просто да отричаме Русия и да се правим, че тя не съществува“.

„Позицията на Германия е правилна. Ще бъде трудно и ние никога няма да успеем да прокараме възгледите си, но трябва да разговаряме с Русия и да действаме благоразумно спрямо нея. „Слава Богу, Германия осъзна това за разлика от някои други държави членки на ЕС“. В Москва експерти казаха, че ще настъпи облекчение от това, че поне една от важните държави в Евросъюза смекчи тона.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.