Ботев е идиот, Вазов – глупак

Кадър от филма „Ботев е идиот“

Помните ли „Маргарит и Маргарита“? Как избуява невинната любов сред сивите панелни „гори“ на града?
Като го гледах някъде през далечната 1990-а, си мислех, че няма как безличната джунгла, наречена жилищен квартал, да роди нещо различно от болка и бунт.

Друга жестока джунгла – безличната и сива образователна система, крещи болката на днешните млади в късометражната лента „Ботев е идиот“.
Грозните чинове, прашасалите портрети и овехтелият начин на преподаване на нашата литература вият в риторичните въпроси, зададени от филма. Кой днес би си дал живота за България?!
Какво е да си успял в наши дни? Има ли поне един съвременник, който да ни зарази с примера си така, че да поискаме да приличаме на него?

Родното школо уби поколения, карайки ги папагалски да заучават клишета като „национална светиня“, „велик поет революционер“, „дал живота си, за да можем да се наречем българи“.
Повтаряни до припадък, тези фрази са изгубили смисъла си и са се превърнали в спам, който всеки буден мозък маркира и „изхвърля в кошчето“.
Забраната да имаш собствено мнение, различно от отпечатаното в учебниците, поражда взрив от крайни мнения от типа „Ботев е идиот“.
Защото всъщност не познаваме Ботев. Защото Ботев, Вазов и Елин Пелин, Йордан Йовков и Пейо Яворов, Дебелянов и Вапцаров не трябва да се преподават като „велики поети и писатели“, „загинали за идеите си“, „национални светини“, „икони“ и подобни кухи изрази, а като необятни вселени.
Какво говоря? Не да се „преподават“, трябва да се преоткриват.
Като непознати светове, атом по атом, дума по дума да се преоткриват.

Литературата учителят трябва да представя като непресъхващ извор на естетическа наслада, на исторически и социален опит, на вдъхновение. Като прозорец, не, като микроскоп, през който се виждаме като на длан – кои сме, какви сме, какво ни движи?
Всички отговори са там – в Ботевия революционен гняв, във Вазовия възторг от хубостите и славата български, в Дебеляновата тъга, в Йовковата песен на колелетата…
Кой е Ботев, кога е роден и умрял, къде Вазов е написал „Под игото“ и за какво е разстрелян Вапцаров, знае и Уикипедия.
Но духовната сила на разказа, романа и стиха всеки сам открива в тихото общуване със съвършеното слово. Което те грабва и те отвежда в несъществуващи, но напълно реални светове, откъде се връщаш помъдрял.
Кога ли училището ще разбере това?

И не, младите не мислят, че Ботев е идиот, а Вазов – наивник.
Само искат да ги оставим да мислят.

P.S.: Надписвачите на късометражката са изпуснали и часовете по български език, както се вижда още в началото на филма. Ех, тежко, брате, се живее…

Виж още текстове от Светла Иванова в блога й и сайта indigovo.info.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.