СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как Китай планира да доизгради пазарната си икономика

в. Трибюн

Служител в китайска банка струпва пари в брой за касите. Снимка: БТА

Китай ускорява развитието си към пазарната икономика. В скоро време страната ще има такъв статут в Световната търговска организация (СТО), а това ще отслаби евентуалната защита срещу някои практики.

Влизането на Китай през 2001 година в СТО имаше за страната двойна цел: Поднебесната империя да влезе в световната икономика и да укрепи реформите за либерализиране на икономиката, започнати от Дън Сяопин през 80-те години на миналия век. Пътят, който Китай измина оттогава, е силно впечатляващ. Започна нов етап под двойното въздействие на реформите, одобрени от третия пленум на Китайската комунистическа партия (ККП) и перспективата Китай да получи статута на пазарна икономика (SEM).

Да бъде укрепена пазарната икономика

Пленумът на ККП, който се състоя от 9 до 12 ноември 2013 година, бе посветен на икономическите реформи и на правовата държава. Новият ръководен екип, оглавяван от Си Цзинпин, искаше да проведе пленум като състоялия се през 1978 година, на който Дън Сяопин обяви големите икономически реформи. През 2013 година китайските предизвикателства отговарят на мащаба на страната: нарастването на неравенствата, лошите дългове, замърсяването на градовете, застаряването на населението и корупцията. За да им отговори и да придаде динамика на растежа, Си Цзинпин обяви две основни насоки на реформите. Първата е укрепване на правовата държава със затварянето на лагерите за задържани и край на политиката на едно дете. Втората, вдъхновена от икономиста Лю Хъ (съветник на шефа на новия управленчески екип по икономическите и финансовите въпроси и ръководител на NDRC – могъщата агенция за икономическо планиране) е да се засили пазарната икономика. За целта бяха обявени различни мерки за либерализиране на икономиката: отваряне на капиталите на големи държавни компании, конкуренция, отмяна на квотите за придвижване на населението от селските райони (…). Пленумът прие принципа, че „пазарът играе решаваща роля в отпускането на ресурси“.

Да се ускори още отварянето към външния свят

От 2001 година Китай извървя силно впечатляващ път. Страната стана най-големият износител на стоки, втората световна икономика и втората страна по привлечени преки чуждестранни инвестиции (с 10% от световните потоци). Китайските ръководители искат да ускорят още отварянето на икономиката към външния свят. И докато новите нововъзникващи пазарни икономики заемат low-cost (нискобюджетна) нишата, то Пекин залага на възхода на технологиите, навлизайки по-директно в конкуренцията с промишленото производство на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Китай набляга на факта, че от 2000 до 2011 година вносът на страната е нараснал от 20 на 27% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Европейският съюз – главният пазар за китайския износ

Европейският съюз стана най-големият търговски партньор на Китай. ЕС е главният пазар на китайски износ, а Китай пък е вторият търговски партньор на ЕС. Евросъюзът е източник на 6% от инвестициите, получени от Китай. Разбира се, източниците на напрежение между Китай и ЕС около достъпа до пазара не са затихнали. Продължава да има ограничения за капиталовложенията (таван за капитала на компаниите или високи прагове за инвестиции). Финансовият сектор, доминиран от китайските държавни банки, се е отворил слабо. Между другото Китай все още не е подписал международното споразумение за държавните покупки, което му позволява да има законодателство, облагодетелстващо местните продукти. Спазвайки ангажиментите си, идващи от членството в СТО, Китай запази контрола си върху промишлената политика, начините на финансиране на компаниите си и достъпа до националния пазар.

Големият залог: каква ще бъде прозрачността за финансирането на китайските компании износителки

Афиширането на ясна политическа ориентация в подкрепа на „пазарната икономика“ не може да се отдели от въпроса за получаването на статута на пазарна икономика (SEM) според критериите на СТО. Протоколът за присъединяването на Китай към СТО предвиди придобиването на този статут да стане факт през 2016 година. Основната последица от това ще бъде отслабване на класическите механизми за търговска защита от типа на антидъмпинга. Анализът на лоялността на конкуренцията ще трябва да внася все повече прозрачност във финансирането, от което се възползват китайските компании износителки. Имайки предвид голямото им значение за някои наши промишлени сектори, това е основен залог, по който бъдещата Европейската комисия ще трябва да работи.

По-голяма световна отговорност

Пътят, извимат от Китай от присъединяването на страната към СТО, е забележителен. Категорично Китай стана икономическа и търговска сила със световно призвание. В същото време това положение изисква Пекин да направи допълнителни дълбоки политически и икономически реформи, както и да прояви по-голяма отговорност в световния икономически ред.

БТА

*Ан-Мари Идрак е бивш държавен секретар по външната търговия. Лоранс Дазиано, лектор в Парижкия институт по политически науки и член на научния съвет на Фондацията за политическо обновление.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.