СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво иска Русия в Украйна

Нешънъл интерест

Украинската криза ще има голямо отражение върху цяла Източна Европа

Снайперисти обстрелват протестиращите в Киев, има десетки убити. Снимка: от тв екрана

Засега не е известно до какво ще доведе продължаващата криза в Украйна. Ясно се вижда обаче, че Русия, за разлика от Евросъюза и САЩ, бързо разбра какви може да са далечните геополитически последици. Така че какво иска Русия?

На украинския политически процес винаги са оказвали огромно влияние отношенията на страната с Русия. Но в сегашната неразбория Русия е далеч по-малко видима, отколкото са ЕС и САЩ, които пращат в Киев като посредници между опозицията и правителството високопоставени ръководители – но засега безрезултатно.

Но отсъствието на формални дипломатически инициативи от страна на Русия не означава, че Москва е заела изчаквателна позиция. Обратно – въпреки вниманието към Олимпиадата в Сочи, украинската криза заема основното място в нейния външнополитически дневен ред. Но Русия предпочита да действа задкулисно. Москва използва инструментариум в Украйна, с какъвто Западът не разполага.

Главната цел на Русия в развитието на украинската криза е опозицията да не вземе в ръце реалната власт в страната. Русия ще признае всяко украинско правителство, докато то не започне да провежда истински реформи на сегашната разнебитена система, да я модернизира по европейски стандарти, и следователно – да води прозападна външна политика.

Затова Москва продължава да поддържа Виктор Янукович, макар да не го счита за идеалния президент на Украйна. Причината е, че Янукович гарантира запазването на съществуващия политически и икономически ред. Авторитарната, корумпирана, непрозрачна и политически нестабилна Украйна, която не е способна да проведе абсолютно наложителните структурни реформи, е най-добрата гаранция, че страната ще остане извън европейската орбита, ако ще да е и извън руското влияние.

Освен това изходът от сегашната криза ще окаже влияние на позицията на Русия в постсъветска Източна Европа. Кремъл добре разбира, което не може да се каже в пълна мяра за западните автори на политики, че новата украинска „революция“ има огромен геополитически потенциал. Този потенциал е толкова голям, че Москва гледа на ситуацията в Украйна не като на свой външнополитически приоритет, а като на част от своя вътрешен дневен ред. Една Украйна със силни демократични институции и с утвърден европейски модел ще отслаби сигурността на руския политически режим.

Москва отдавна вижда в Украйна игра на един губи – друг печели с широки и дълговременни последици. И днес гледната й точка не се е променила. Затова САЩ и ЕС трябва да са готови, че Русия ще предприеме мащабни мерки. Тя се готви да задейства целия комплекс от своите мощни политически, икономически, енергийни и прочие инструменти едновременно със средствата на „меката сила“. ЕС и САЩ не могат да я догонят по този въпрос, защото действат по съвършено други правила и не притежават такива лостове на влияние.

Например, добре е известно, че Украйна е уязвима към руския икономически шантаж. Това задълбочава кризата на украинската икономика. От третото тримесечие на 2012 г. нейният брутен вътрешен продукт се свива и страната с огромен труд се разплаща за руския газ, макар че от средата на декември той временно да се доставя в Украйна на по-ниски цени. Русия съвършено съзнателно използва в своя полза икономическите недостатъци и слабости на Украйна, като се възползва от нейните нарастващи финансови трудности. Неотдавнашното закупуване от Русия на украински облигации за крупна сума трябва да се разглежда именно в тази светлина.

В последните седмици стана видно, че Русия използва сепаратистките настроения в Крим, където живеят немалко руснаци. Но сепаратистката карта тя ще разиграва много внимателно и само с цел да оказва натиск на украинското правителство, доколкото разкол в Украйна Москва не иска, защото й е нужно да господства над цялата страна.

Използвайки своите разнообразни инструменти и връзки сред управляващия елит в Украйна, Русия се опитва да подтикне Янукович да вземе решение за употреба на сила срещу демонстрантите в Киев. Такова бе ясното послание в скорошното интервю на Сергей Глазиев, водещ съветник на Путин за Украйна.

„Властите не изпълняват своя дълг по защитата на държавата, като преговарят с пучистите сякаш те са спазващи закона граждани (…). Що се отнася до използването на сила, в ситуация, в която властите са изправени пред опит за държавен преврат, те просто нямат друг курс на действие. В противен случай страната ще затъне в хаос“.

На 18 януари Янукович последва съвета на Глазиев и резултатът беше десетки мъртви. Въпреки това той може да удари още по-силно. Дано да осъзнава, че цялостното „умиротворяване“ на окупирания от опозицията Майдан ще бъде прекалено рисковано заради непредвидимите вътрешнополитически последици, вкл. по-нататъшна ескалация на протестите и разпадане на консенсуса в управляващия елит, който никога не е бил монолитен.

Ако бъде намерено политическо решение за разрастващото се насилие, програмата минимум на Москва е връщането на Украйна към парламентарно-президентската система вместо сегашното президентско управление, а програмата максимум е Украйна да стане федерална държава. И двете биха имали тежки последици за Украйна, но ще осигурят на Русия допълнителни лостове за въздействие.

Конституционната реформа се обсъжда като елемент от политическия компромис по същия начин, както през Оранжевата революция през 2004 г. Опозицията подкрепя конституционната промяна, защото тя ще ограничи големите пълномощия на президента; правителството не казва „не“, но се опитва да печели време и отлага всяка възможна реформа. Проблемът е в това, че парламентарната система няма да бъде лекарство за украинската криза, а по-скоро рецепта за постоянен политически диспут в бъдеще.

Натрупаният през 2006-2010 г. опит от парламентарна република трябва да послужи като предупреждение. През този период Украйна изостави силната президентска система и прие смесената президентско-парламентарна система, която доведе до фактическа парализа на държавните институции. В резултат на двусмислието в конституцията и взаимно противоречащите си правни механизми, които не разделяха ясно властта между президента и премиера, Украйна затъна в нефункциониращ модел, направил невъзможно ефективното управление.

Евентуалната бъдеща конституционна реформа не трябва да означава просто връщане към системата от 2006-2010 г., а по-скоро трябва да бъде добре подготвена реформа с добре премислени последици за ефективността на управленския модел.

Друго много важно предизвикателство е предложението Украйна да стане федерална държава. То бе направено от депутати от президентската Партия на регионите и Комунистическата партия на Украйна. Федерализацията ще даде на някои проруски региони в Украйна де факто правото на вето върху нейната интеграция с ЕС.

Трудно е да се предвиди какво ще произтече от настоящата криза в Украйна. Но ситуацията изисква повече ангажираност от страна на ЕС и САЩ, които трябва да използват някои от несъмнено притежаваните от тях лостове за въздействие върху украинския елит, вкл. своето финансово разузнаване.

Но най-важното за Запада е да разбере, че украинската криза – независимо от това как ще свърши – ще има голямо отражение върху цялостната ситуация в постсъветска Източна Европа, както и върху вътрешните политически процеси в Русия. Това е повече от една държава.

БТА

*Авторът е старши сътрудник във варшавския Център за източни изследвания и гостуващ сътрудник на вашингтонския Център „Удроу Уилсън“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.