Новодошли винари пренареждат пейзажа на чилийските вина

Асошиейтед прес

Свен Брухфелд с виното си. Снимка: фирмен сайт

Свен Брухфелд не го е грижа, ако не харесвате неговото вино, тъй като някои го обожават. Той е част от смелата нова вълна на независими винари, които оспорват репутацията на Чили да произвежда океани от приятни, но предсказуеми вина. Техните чудновати лимитирани реколти привличат вниманието на познавачите на вино у дома и в чужбина.

„Нуждаем се от полемични вина, които не се харесват от всеки, които водят до спор и предизвикват разговори“, казва Брухфелд, чилиец от германски произход, който е собственик и основен производител във винарна Полкура.

Независимите са се откъснали от промишлената винена култура на Чили, за да експлоатират малки парцели лозя, обикновено използвайки органични, дори духовни теории на винопроизводство.

В лозето на Алваро Еспиноса в долината Маипо, южно от Сантяго, кон оре сред редици от лозови насаждения в сянката на Андите, докато соларен панел захранва напоителната система. В долината Мауле още по-наюг Пилар Миранда също обработва земята с коне и когато нейното вино е готово за бутилиране, тя набива тапите на ръка.

„Това ново поколение е много по-осъзнато за екологичните проблеми и по-ангажирано със здравословното, устойчивото земеделие (…), а също и за производството на вина, което има по-силна връзка със Земята“, отбелязва Еспиноса, чиито вина Антиял през 90-те редовно разбиваха авторитетните класации.

„Ето защо мисля, че новото поколение винопроизводители и предприемачи ще промени имиджа на Чили в световен мащаб“.

Чили произвежда вино от средата 16-и век, когато испанските заселници донасят първите вина в крайбрежната страна. И стана седмият в света винопроизводител с продукция от близо 1,3 милиарда литра за миналата година. Изнесени са около 480 милиона литра бутилирано вино.

Въпреки че водещи производители като Конча (Concha) и Торо (Toro) също пускат партиди вина от световен клас, критиците отдавна се оплакват, че чилийското вино като цяло е твърде промишлено и с фиксиран обем.

„Беше качествено, но му липсваше характер и нямаше място за малкия винопроизводител“, посочва Патрисио Тапиа, най-уважаваният в Чили писател за виното.

През последното десетилетие обаче „се роди едно ново поколение, и Еспиноса бе родоначалникът“, разказва Тапиа, автор на винения гид „Дескорчадос“ („Descorchados“).

52-годишният Еспиноса, който е учил занаята във винарни в чужбина, а също и в Чили, е сред първите, прегърнали движението „биодинамично вино“, което се установява в Европа и САЩ.

Основаващо се на творбите на австрийския философ Рудолф Щайнер, то забранява изкуствените пестициди, хербициди и торове и възприема земеделските стопанства като организми, засегнати от циклите на луната и подреждането на планетите, както и от сезоните.

Също като Еспиноса, повечето нови винари имат корени в старата винена индустрия в страната – те или са работели във винена корпорация, или са учили енология (наука за приготвянето на различни видове вина – бел. пр.) в местни университети.

Някои обаче идват и от чужбина: италиански граф, бивш канадски треньор по ски и швейцарски адвокат са в 18-членното Движение на независимите винари в Чили.

Майсторите производители се ориентират към отдавна изоставени вина или започнаха бизнес в забравени винени зони, а другите експериментират с нови комбинации на грозде, региони, температури и терени.

В търсене на по-интересно вино те изпробват екстремни места: от мразовития юг до северните райони в сърцето на пустинята Атакама. Резултатът е богата мозайка от стилове.

Те често използват прости, но доказани методи като ръчно запушване с тапа, яйцевидни бетонни бъчви и керамични съдове за ферментация.

„За нас е като да се върнем към корените си, за да правим велик сок“, казва Миранда, на 40 години, която започва да прави вина в гаража със своя съпруг (канадец и треньор по ски) и създава ексцентричното име Garage Wine Co.

Отглежданото в планината каберне смес и каберне фран и отглежданият без поливане чист Каринян се продават предимно в бутикови магазини за вино в Сан Франциско, Ню Йорк и Лондон за 20-30 долара бутилката. „Ще ги нарека модни магазини“, казва нейният съпруг Дерек Мосман, дал начало на компанията в гаража си. „Ние не се конкурираме с големите играчи от Чили, а с независимите оферти от южната част на Франция, Испания, Италия и Калифорния“.

В долината Колчагуа, Полкура се съсредоточава върху сорта сира и произвежда 2000 каси годишно. Нейното име означава „жълт камък“ на местния език Мапудунгун и идва от жълтия гранит, разпространен в глинените почви в района. Винопроизводителите от Полкура твърдят, че разложеният гранит „придава на виното минерализация и елегантност, а глината осигурява плътност и структура“.

Тяхната сира от 2008 година влиза в топ 100 на списанията „Уайн спектейтър“ и „Декантер“. А техният Block g+i печели наградата за най-добра сира в южното полукълбо на „Five Nations Wine Challenge“ в Австралия.

Престижни традиционни винарни като Лапостол, собственост на наследниците на ликьора Гран Марние, също прегърнаха биодинамиката. Нейният Клос Апалта микс от карменер, мерло и каберне совиньон бе обявен от „Уайн спектейтър“ за вино на 2008 година.

„Все повече хора експериментират, търсейки нови граници и нови техники“, коментира Андреа Леон, винар от Лапостол. Резултатите „отразяват мястото на произход и специфичната визия на виното, което не се налага да бъде едно и също“.

Според Питър Ричардс, автор на „Вината на Чили“, „не е преувеличено да се каже, че същинското бъдеще на чилийското вино се решава точно сега“.

„Чили може да остане в зависим, надежден, но не толкова вълнуващ режим, или може да избере да разтвори криле и наистина да се опита да открие потенциала си за изтънченото“, отбелязва Ричардс, един от 314-те сертифицирани „експерти на виното“.

„Много е вълнуващо да се видят наченките на тази революция. Пламъкът е все още малък, но продължават да расте. Просто се нуждае от още въздух“, заключава специалистът.

БТА

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.