СофияПловдивВарнаБургасРусе

Протестиращите във Венецуела: мамини синчета или защитници на демокрацията

Ройтерс

Опашка за тоалетна хартия в Каракас. Снимка: от тв екрана

В един слънчев ден обичайно спокойният площад „Алтамира“ в заможната източна част на Каракас няколко хиляди студенти кръжат наоколо, обсъждат стратегии, рисуват плакати и скандират антиправителствени лозунги.

Изведнъж, щом се смрачи, се чува вик: „Към магистралата!“. Той подтиква около 200 твърдолинейни демонстранти да тръгнат към близката шестлентовата магистрала с намерение да я блокират.

Полицейски кордони застават на пътя им, но маскирани младежи се появяват изневиделица и изсипват дъжд от камъни срещу тях въпреки виковете „Спрете насилието!“ на студентите отзад.

Силите за сигурност отвръщат със сълзотворен газ и водни оръдия. Следват няколко часа улични боеве.

Това стана модел в Каракас и няколко други градове във Венецуела през последните дни, а студентските протести с искане президентът Николас Мадуро да си отиде от властта се множат.

Протестите започнаха преди две седмици и ескалираха по време на про- и антиправителствени шествия миналата седмица, когато трима души бяха застреляни и много демонстранти бяха ранени в най-смутния период, откакто Мадуро спечели спорните избори и наследи Уго Чавес, починал от рак.

Поглеждайки към масовите брожения в Украйна, Близкия изток и Бразилия, макар и доста по-малобройни, студентите казват, че представляват общонародния вик за промяна и са единствените достатъчно смели да се опълчат на диктаторското правителство.

Те критикуват престъпността, недостига на хранителни продукти и репресиите на социалистическото правителство срещу свои опоненти.

„Венецуела има най-големите петролни запаси в света, но трябва да се редиш три часа на опашка, за да си купиш мляко. Що за страна е това?“, възмущава се Мичаел Паредес, 26-годишен студент, изучаващ инженерна специалност.

„Това правителство ни разочарова и ние ще останем на площада, докато не се извърши промяна. Останалата част от Венецуела спи, но не и ние.“

Макар че редиците им неусетно нараснаха от десетки до стотици, а сега при някои митинги и до няколко хиляди, няма изгледи венецуелците масово да се присъединят към тях. БОГАТАШКИ СИНЧЕТА?

След като изгубиха президентската надпревара срещу Чавес в края на 2012 г. и след това от избрания от него наследник Мадуро, много опозиционери са песимистични относно шансовете за бърза промяна.

Те се чувстват разочаровани от неуспеха на масовите улични демонстрации срещу Чавес преди повече от десетилетие, след които той разшири политическата и икономическата си власт чрез мерки, включващи национализации и стриктен контрол над обмяната на чужди валути. Тъй като не се очакват нови президентски избори чак до 2019 година, лидерите на студентите се надяват, че протестите ще съберат достатъчна сила да принудят Мадуро да се оттегли.

Правителството ги обрисува като непредставляващи никого богаташки деца, заблудени от десни политици, сред чиито редици са се просмукали престъпници. „Това е група привилегировани венецуелци, мамини и таткови синчета, които просто не могат да се примирят с идеята, че са избирателно малцинство“, каза представителят на Венецуела в Организацията на американските държави Рой Чадертон.

Студентите са всеки ден на улицата в Каракас и други горещи точки като щатите Мерида и Тачира. Репортери на Ройтерс многократно са ставали свидетели как мирни демонстрации ескалират в насилие, когато някои протестиращи започнат да чупят имущество, да хвърлят камъни и да палят по улиците.

„Нека не ги наричаме студенти. Те са фашистки банди“, заяви Мадуро и призова привържениците си да „наводнят“ улиците с културни събития, за да „удавят“ опонентите.

Студентите са вбесени от полицейските тактики, включително от ареста на стотина души, дузина от които са още в затвора. Правозащитни организации казват, че някои от тях са се оплакали от изтезания.

Много демонстранти обаче са бесни и на радикалите между тях, някои от които открито си позволяват насилие.

„Това правителство е въоръжено до зъби и разполага с цялата власт. Трябва ли да си седим тук кротко със скръстени ръце?“, пита задъхано 18-годишен протестиращ, докато събира камъни за прашката си.

„Ако искаме промяна, трябва да се изправим срещу тях, това е единственият начин“, каза студентът, пожелал анонимност.

Мнозинството студенти казват, че са обикновени венецуелци, които просто демонстрират куража, който по-възрастните нямат.

„Баща ми е барман и няма пари да ми плати обучението и аз работя, за да се самофинансирам“, каза 24-годишният Хосеп Сандовал, който плаща 6000 боливара (950 долара) такса на семестър. „Не можете да ме наречете татково синче. Нито него, нито нея, нито повечето от нас“, каза той, посочвайки свои приятели от шествието. КЪДЕ СА МАЙКИТЕ?

Тъй като някои от протестиращите определено не са заможни, е трудно да пропуснем класовия оттенък на политиката във Венецуела, където социалистът Чавес дойде на власт през 1999 г. на фона на повсеместно отвращение от липсата на грижи от страна на управляващия елит за бедното мнозинство.

Със сигурност сегашните демонстрации на опозицията изглеждат повече дело на средната класа, на хората с по-светла кожа, отколкото „чавистките“ митинги. Студентите понякога са склонни да се изфукат с английския си пред чуждестранните репортери или се надпреварват кой ще измисли по-остроумен лозунг.

„Човек се нуждае от терапия, за да живее във Венецуела“, пише на един от банерите на факултета по психология. „Мадуро, ти си кариесът на Венецуела“, бе версията на студентите по стоматология.

Някои отиват просто за забавление или да се помотаят. Други, като студентите в други части на света, се борят за кауза. Камерите са навсякъде, а Туитър и Инстаграм отразяват цялата шумотевица около митингите.

Твърдолинейни опозиционни лидери като Леополдо Лопес бяха първите, които призоваха студентите на улицата, а сега срещу него са повдигнати обвинения за убийство и тероризъм.

Студенти организатори обаче поеха инциативата. Някои по-възрастни венецуелци се включват в шествията, макар и да са малцинство. Тези протести са коренно различни от огромните демонстрации, които предшестваха краткия военен преврат срещу Чавес през 2002 г.

„Тук съм заради дъщеря си. Къде обаче са всички останали майки и бащи? Не можем да стоим у дома“, заяви 47-годишната Белкис Гамбоа, протестираща рамо до рамо с дъщеря си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.