Как село Атерваш се бори срещу преместване заради залежите на въглища

В село Атерваш. Снимка: панорамио

Горичка от ябълкови фиданки се издига край подветерената страна на хамбара на Улрих Шулц. Той не е насадил дръвчетата заради плодовете, а като акт на бунт срещу близката миннодобивна компания, която иска да събори фермата, притежавана от семейството му от 1560 година, за да стигне до въглищата в земята под нея.

„Намигане към Мартин Лутер. Той е казал, че ако знае, че светът се приближава към края си, ще засади ябълково дърво“, казва 53-годишният Шулц, сочейки към двете редици тънки дръвчета.

Може и да не е краят на света, но може да е краят на Атерваш – селце с население 241 души. Докато канцлерът Ангела Меркел обещава на страната си бъдеще, освободено от фосилните горива, може да изглежда странно, че това малко селище в Източна Германия и двете му съседни села все още се борят срещу планове да бъдат изтрити, доста буквално, от картата.

Внезапният глад на Германия за въглища обаче е плод на мръсната (в буквалния смисъл) страна на амбициите на Меркел да затвори атомните централи в страната до 2022 година и в крайна сметка да насочи Германия най-вече към възобновяемите енергийни източници. Всъщност, миналата година Германия е изгорила повече въглища откакто заводите от комунистическата ера започнаха да затварят врати през 90-те, според AG Energiebilanzen, организация, която следи потреблението на електроенергия.

Проблемът е, че има дни, когато вятърът не духа и облаци покриват небето. С осем атомни реактора, изключени през 2011 година, и плановете за използване на възобновяема енергия още в младенческа възраст, страната има нужда от енергиен източник, чрез който да покрие недостига. Това води единствено до засилване на глада за въглища, въпреки че се предполага, че енергийният микс се променя.

За Шулц и неговите съседи битката за спасяване на Атерваш е близка с нежеланието им да бъдат последната жертва в една изгубена война, в район, където през изминалите години около 25 000 души вече са били изтръгнати от корените си от минните компании.

„Никой не иска да бъде последният“, отбелязва Шулц, съзерцавайки ярката зеленина на младите насаждения от ръж в мекия зимен ден.

Екхард Шулц, по-малкият брат на Улрих, казва, че неотдавна е бил поразен от този факт, докато обикалял близката открита мина в Йеншвалде с бъдещия си зет, ландшафтен дизайнер, работещ за Vattenfall, шведската компания, управляваща мината.

Те открили малък знак на мястото, където столетия се е издигала църквата на село Хорно. До 2003 година. Тогава Хорно става последното, засега, от 136 села, погълнати от откритите мини в региона Лузатия от 1924 година, според Архива на изгубените места – местен архивен център за преместените села.

„Спрях и осъзнах, че в бъдеще това може да е нашата църква“, казва Екхард Шулц, който помага в грижите за трите камбани в камбанарията на средновековната цъква в Атерваш. Най-старата камбана, посочва той, е излята през 1460 година – още преди Колумб да стигне до Америка. „Изведнъж исках да се върна обратно. Не исках да виждам нищо повече“, допълва Екхард Шулц.

За миннодобивната компания Vattenfall преходът на Германия към зелена енергия парадоксално се оказал неочаквана благодат. „Определено през последните три години усетихме влиянието на енергийния преход“, отбелязва Торалф Ширмер, говорител на компанията, която има пет открити мини в Източна Германия, от които добива лигнитни или кафяви въглища. Компанията е отправила молби към правителството да разшири три от тези мини.

„Отчитаме увеличаване на търсенето на лигнитни въглища, откакто Германия реши да намали използването на атомна енергия, защото има нужда от друг източник на енергия да покрие недостига и този източник са лигнитните въглища. Те са евтини и лесни за добиване“, коментира Ширмер.

Доста лесни, но не и според хората в Атерваш. Vattenfall твърди, че се отнася сериозно към преместването на села и се е опитала да започне разговори с жителите за процеса. „Къща за къща, училище за училище, църква за църква. Съседите ще останат заедно, структурата на новото селище напомня на структурата на старото“, казва говорителят.

Селяните обаче не се интересуват от предложението, посочва 43-годишният Кристиан Хушга, сценарист, преместил се в Атерваш като дете, който сега отглежда тук двамата си сина. „Не се интересуваме от разговори, защото мига, в който започнем диалога, ще изглежда, че се интересуваме от преместване, а това не е вярно. Искаме да останем тук, защото според нас всичко това няма да е необходимо, няма да е нужно да разкопаваме земята за кафяви въглища след 20 или 40 години, когато искаме вече да сме спрели да използваме фосилни горива. Според нас това е шизофренично“, заявява той.

Идеята за преместване е натоварена с емоции. Плакат, заявяващ „Атерваш остава!“ виси на сградата на пожарната, а яркожълт знак Х, местният символ на съпротивата, украсява селската църква – отправна точка за бдения със свещи и демонстрации.

Засега оцеляването на селото е въпрос на издържливост или кое ще продължи по-дълго – решимостта на местните жители като Шулц или апетита на Германия за въглища.

Германия наля милиарди в разпространяването на зелената енергия, а правителството прогнозира, че преходът може да струва до 550 милиарда евро, преди да бъде завършен. Засега възобновяемите източници дават 23 % от енергийния микс, но целта – 80 % през 2050 година, все още е много далеч.

Освен че осигурява достатъчно електроенергия за захранване на милиони домакинства и промишлеността в региона и извън него, миннодобивният сектор създава и около 10 000 работни места, пряко или непряко, според представители на местните власти. Vattenfall спонсорира местните отбори по футбол и хокей, както и годишния филмов фестивал в централния град Котбус и подкрепя още няколко културни и образователни институции.

„Въглищата са основата на благоденствието на региона“, казва Лотар Нихт, заместник-кмет на Котбус, най-големия град в Лузатия. Преди отварянето на първите мини в края на 19 век регионът е сред най-бедните в Германия, припомня той. След упадъка на текстилната промишленост в края на миналия век, затварянето на мините може да бъде фатално.

„Какъв е планът Б? Няма такъв. Никой не знае какво ще се случи през следващите 20 до 50 години. Въпросът е какво ще се случи с нас? Отново ще станем бедняците на нацията“, отбеляза Нихт.

Засега братя Шулц дори не искат да обсъждат преместване, избирайки вместо това да се концентрират върху битката за запазване на селото си. „Все още сме убедени, че можем да остареем тук, да продължим да живеем и работим тук. Никой обаче не може да бъде сигурен“, казва Улрих Шулц.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.