СофияПловдивВарнаБургасРусе

Може ли да се върне ГЕРБ на власт и какво ни чака?

Бойко Борисов обсаден от журналистите, в деня, в който се върна в парламента заедно с партията си. Снимка: Булфото

Сегашното правителство е слабо, парламентът е нестабилен, с често провалян кворум от страна на ГЕРБ или от „Атака”, а от парламентарните групи се отделят независими депутати. Малко вероятно изглежда това правителство да изкара пълен мандат. Какво следва?
При нови избори, когато и да са те, сегашната нестабилност ще се запази. Дори да влязат нови партии в парламента, може да управлява само 2-3-партийна коалиция. При политическото противопоставяне в момента това е трудно постижимо, но е неизбежно. Напрежението и нестабилността ще продължат, с всички неблагоприятни последствия за икономиката, понижаване на рейтинги, на инвестиции и т. н. Нищо добро не чака България, ако не настъпи някаква форма на разбирателство между партиите.
Какво може да се очаква в тази посока?
Основният проблем е партията на Борисов. Тя изпадна в изолация, защото управлението на ГЕРБ беше силово и дилетантско, с икономическа стагнация.

Зад ГЕРБ наднича организираната престъпност,

контрабанда, рекет, тук там около някой от хората й замирисва на кокаин. Злоупотребите с власт изправят лидерите й пред правосъдието, рано или късно ще станем свидетели на скандални дела.

ГЕРБ получи най-много гласове на изборите, но не достигаха 24 депутати, за да състави правителство. Борисов водеше агресивна кампания и не пожела да преговаря с никого за коалиция.
Сега ГЕРБ продължава да е в изолация. И занапред никоя от парламентарните партии не иска да прави коалиция с ГЕРБ.
На неотдавнашния конгрес на ГЕРБ стана ясно, че и повечето членове на ГЕРБ също не искат коалиция с нито една от тях. При това положение, както накратко коментира един блогър, ГЕРБ могат да се върнат на власт само с военен преврат. Все пак имат известен шанс и по мирен път.

Единствената партия, която показа колебливо отношение към ГЕРБ беше Реформаторският блок. Върху блока се чувства натиск и от Европейската народна партия, която ще им наложи да работят заедно в един бъдещ парламент. Така Реформаторският блок негласно се очерта като политическата сила, която може да помогне на ГЕРБ да се върне във властта. Друга подобна сила е АБВ, ако въобще мине бариерата на изборите, но тя е лява и съюзът с нея ще бъде по-уязвим и непопулярен. И евентуални депутати на АБВ в парламента няма да са достатъчни на Борисов за мнозинство.
Пределно ясно е, че никоя от останалите партии, които се очертават в бъдещия парламент, няма да прави правителство с ГЕРБ. Нито БСП, нито ДПС, нито „Атака” или „България без цензура” (ако влязат) ще сътрудничат с Борисов. Дори той рязко да обърне агресивното си негативно отношение към тях, шансът някой да се прегърне с него е пренебрежимо малък.

Затова Реформаторският блок започна да губи доверие. Той имаше шанс да бъде алтернатива на големите партии – и на ГЕРБ, и на БСП. Има остра нужда от такава алтернатива, направо има вакум на политическия пазар за такава партия. Реформаторският блок се показа като алтернатива на БСП, не и на ГЕРБ. Така намали шансовете си и подкрепата за него спадна под 5% в социологически сондажи.
Радан Кънев и др. представители на блока

често говорят за мафия,

свързват я с БСП и ДПС. Но нито веднъж не се осмелиха да свържат това понятие с ГЕРБ. А има повече основания. Затова Реформаторският блок си спечели номинацията за патерица на ГЕРБ.
И въпреки това блокът е за предпочитане пред ГЕРБ. В него има несравнимо по-компетентни и по-неопетнени хора от ордата на Борисов. Всеки глас за блока е глас по-малко за Борисов.
Но политическата параноя, основно на хората от ДСБ (Кунева рядко се изказва), и фиксацията им върху комунистите, Държавна сигурност и Путин, свива влиянието на блока и го маргинализира. Това са основните послания на неговите лидери. Сякаш друго не съществува. Така те сами се дърпат към дъното.

Много от гласуващите „против” БСП, вместо за блока, за по-сигурно ще дадат гласа си за ГЕРБ. Знакови фигури като Сугарев, Евгени Михайлов, Йордан Соколов, Георги Марков открито заявяват подкрепата си за ГЕРБ. Това е комплексът на изпадащи от политиката хора, импотентни и загубили влияние – те искат да се прикрепят или да подкрепят един силен в лицето на Борисов, който да „бие” – нещо, което те самите не могат.

Всъщност това, което се вижда в т. нар. дясно е една агония. Някогашното СДС, разпаднало се на няколко партии, изпада от политическата сцена. Нито една от тези партии не можа да влезе в парламента. С най-голям резултат, най-близо до границата беше Движение България на гражданите на Меглена Кунева. И то не произлиза от СДС, а от НДСВ, макар в него да се вляха някои политически номади от сините и тъмносините.

От ляво надясно: Божидар Лукарски, Димитър Дечев и Радан Кънев от Реформаторския блок, в двора на университета, дошли да заявят подкрепата си за втората студентска окупация. Снимка: Кирил Константинов

Всички производни от СДС и ДСБ политици са загубили политическо влияние. Те се обединиха, за да оцелеят. За тази цел се прегърнаха и с остро нападаната от тях Кунева. Но сега, вместо тя да им помогне, те влекат и нея към дъното.
Радан Кънев и цялата му партия са като заразени с

някакъв вирус на самоизолация

И другите сини формациите са същите. Политическата им нетърпимост и високомерие ги изолира.
Дясното в България не може да осъзнае историческия си гаф – поради идеологическа параноя то нанесе поражения на държавата и отблъсна много хора. Само един пример – чисто идеологическото ликвидиране на селското стопанство – с адвокатски номера, изпълнени от юристите от СДС Васил Гоцев, Лучников и др. адвокати. Връщането на земята в реални граници и ликвидацията обезлюди селата. Закри над половин милион работни места и отне прехраната на милион и половина души. Нямаше дори опит да се преобразува собствеността без да се ликвидира производството. От 11 млн. овце днес са 1,5 млн., от 2,4 млн. крави – днес са 500 хил. Изклаха ги като комунисти. Накараха България да внася всичко онова, което е изнасяла. Това днес не се коментира, не се споменава, но значителна част от обществото го е усетила на гърба си и го помни. Тя няма как да приеме същите тези десни, които издигнаха неотдавна бронзов паметник на същия този Лучников. Политически кич, пред който някой ден ще сложат още една табела – че е един от съсипателите на икономиката.
Затова сега да се доказваш пред обществото със заплахи за комунизъм и ДС не много убедително. Като обясняваш до втръсване, че другите са лоши, няма да станеш по-силен.

Смешното е, че ГЕРБ също заболя от тази политическа треска. ГЕРБ се появи в началото като алтернатива на БСП и сините формации. Нещо различно и от едните, и от другите. Подобно донякъде на царя и НДСВ, които не нападаха нито червени, нито сини и спечелиха значителна подкрепа. Борисов беше далеч по-агресивен, но в началото не изповядваше този краен негативизъм. И затова имаше успех. Сега от Борисов и неговите се чуват само нападки колко са лоши другите.
Затова, макар ГЕРБ и блокът да са в изгодното положение на опозиция, те не увеличават влиянието си.
За Борисов е обяснимо, след неговото управление. А и

той е в залеза си на политик

От 2001 г. насам той беше 4 години главен секретар, 4 години кмет и 4 години премиер, непрекъснато преекспониран в медиите. Вече има насищане в обществото от него и разочарование. Това е процес, който не може да се върне обратно, каквито и гафове да правят сегашните управляващи. А той се оказва основната ракета носител на остатъците от десните.
И поради незавидното положение на десните, тяхната роля изпълняват БСП-ДПС. Те правят десни реформи, икономиката я управляват хора като Орешарски, Йордан Цонев – все кадри на някогашното СДС.
Никой не може да предвиди точно какво ще се случи в следващия парламент. Но борбата за надмощие е ожесточена. Политическата нетърпимост е пагубна и за отделни партии, и за България като цяло.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.