СофияПловдивВарнаБургасРусе

Леополдо Лопес от Харвард през затвора към венецуелската политика

Ройтерс

Леополдо Лопес. Снимка: от тв екрана

Венецуелският опозиционен лидер Леополдо Лопес e поел по добре познат път към изграждане на авторитет в тази политически взривоопасна страна – да отправи предизвикателство към правителството и да влезе в затвора.

Харвардският възпитаник и бивш кмет на столичния район Чакао съживи едно тъпчещо на място опозиционно движение, давайки начало на антиправителствени протести, които взеха жертви и го пратиха зад решетките.

След като първоначално обвиниха Лопес в убийство и тероризъм, властите сега му предявяват по-леки обвинения като подстрекателство към палеж, рушене и престъпни събирания.

Правителството се надяваше, че с ареста на кмета на Чакао ще отслаби протестното движение, но престоят в затвора може да му придаде допълнителен авторитет в очите на антиправителствените организации.

Това определено помогна на покойния президент социалист Уго Чавес, който лежа две години в затвора за науспешен преврат от 1992 г. – помогна и на опозиционния лидер Енрике Каприлес, който прекара четири месеца в затвора, след като бе обвинен в участие в обсадата на кубинското посолство в Каракас през 2002 г.

Лопес, комуто бе забранено да заема публични длъжности след решение на националния финансов инспектор по обвинение в корупция, си спечели подкрепа сред хардлайнерите, според които пълзящият авторитаризъм на президента Николас Мадуро е направил невъзможна демократичната промяна в управлението.

Хвърлянето на Лопес в затвора му помогна и да засенчи Каприлес, който само допреди няколко месеца бе безспорното лице на опозицията.

СИНЯ КРЪВ

Възраждането на стратегията на съпроводени с насилие улични протести, сходни с тези отпреди десетилетие, които не успяха да свалят от власт провъзгласената от Чавес социалистическа революция, в крайна сметка биха могли да тласнат опозицията в задънена улица.

„Днес повече от всякога от вас зависи да се отървем от тази шепа хора, които похитиха бъдещето на Венецуела, каза Лопес в предварително записано видеообръщение, разпространено след театралното му предаване на силите за сигурност в Каракас, което получи широк отглас като арест.

„Присъединете се към мен в борбата. Аз също ще се боря“. Лопес, елегантен, внимателно грижещ се за имиджа си потомък на фамилии със синя кръв, е следвал в САЩ, в колежа Кениън, щата Охайо. Завършва и магистратура във факултета за държавно управление „Кенеди“ в Харвард.

След като се връща във Венецуела, става съосновател на политическата партия „Справедливост преди всичко“ (Primero Justicia), фокусирана върху технократична публична политика в рязък контраст с вдъхновения от Куба национализъм на Чавес.

През двата си мандата като кмет на заможната източна община в Каракас – Чакао, от 2000 до 2008 г., Лопес допринася районът да се превърне в оазис на реда в страна, в която всичко, от пътните знаци до данъците, е само на думи.

Жителите бяха удивени, че мотоциклетистите, свикнали да карат без каски, си ги слагат, преди да влязат в Чакао, за да не бъдат глобени.

Докато Чавес години наред възхваляваше заветите на отеца основател от 18 век Симон Боливар, вдъхновил радикалния му ляв проект, Лопес дискретно напомни на венецуелците, че е пряк потомък на сестрата на Боливар.

През 2007 г. той се ожени за шампионката по кайтсърфинг Лилиан Тинтори. Тя стоеше до него на предварително записаното видеообръщение към нацията, разпространено след ареста му миналата седмица.

Лопес бе една от най-забележимите фигури в опитите за сваляне на Чавес през 2002 г., които включваха улични протести, провален преврат и двумесечно блокиране на петролната индустрия.

По време на преврата той съдейства в организирането на незаконния арест на един от членовете на кабинета на Чавес – случай, който критиците му често посочват като доказателство, че има авторитарна жилка. Лопес присъстваше, когато полицията изведе министъра от сградата през тълпата от гневни протестиращи, които го биеха, докато стигне до чакащия автомобил.

През 2002 г. неговата община бе домакин на демонстрация на военни, които дезертираха и после обявиха луксозния площад „Алтамира“ за „свободна зона“, където в продължение на два месеца организираха митинги с призиви армията да се намеси, за да свали Чавес.

През 2004 г., преди неуспешен референдум за отстраняване от власт на Чавес, Лопес участваше в организирането на близо двуседмични улични протести, подобни на демонстрациите през последните седмици в Каракас.

Тези протести доведоха до обвинения от правителството, че опозицията е група от саботьори, подстрекаваща към насилие. Умерените днес се питат дали опозицията не прави същата грешка със сегашните протести.

ПОДРЯЗАНИ АМБИЦИИ

Към 2008 г. компетентното управление на Лопес вече го бе извело на пътя към кметския пост на град Каракас. Но държавният финансов инспектор, съюзник на Чавес, излезе с решение, което му попречи да заема длъжности заради обвинения в корупция, за които така и не бе съден.

Това действие, масово възприето като опит да се провали политическата кариера на Лопес, затвърди убеждението му, че Чавес, а по-късно и Мадуро, са склонни да престъпват закона и да заобикалят демокрацията, за да останат на власт.

Известен с избухливост и арогантност, Лопес учреди партия „Народна воля“, след като се скара с лидерите на собствената си партия „Справедливостта преди всичко“ и се отцепи от нея.

През 2012 г. Лопес участва в първичните избори на опозицията за избор на кандидат за президент, но скоро се оттегли в подкрепа на Каприлес заради опасенията, че съдът може да му попречи да заеме поста, дори да спечели.

Лопес беше бесен на Каприлес задето прекрати уличните протести, при които загинаха почти дузина демонстранти, след победата на Мадуро през април. Той настояваше, че Каприлес е щял да спечели президентския пост, ако опозицията беше останала на улиците, поддържайки обвиненията в изборна измама срещу Мадуро.

След като Каприлес се върна към ролята си на губернатор на щата Миранда, призивите на Лопес за демонстрации започна да се харесва на разочарованите симпатизанти на опозицията, които макар да нямаха ясна стратегия, настояваха, че „нещо трябва да се направи“.

Когато студентите в западния щат Тачира започнаха спорадични демонстрации през януари, за да протестират срещу ширещата се престъпност, Лопес поде национална кампания за мобилизация на улицата под надслов „Изходът“, имайки предвид край на мандата на Мадуро.

„Правото да се излезе на улицата е залегнало в конституцията и е историческо право на народа“, заяви Лопес в неотдавнашно интервю. „Хората са се бунтували срещу системите на господство от началото на историята“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.