Франция рискува да остане дълго в Централноафриканската република

Ройтерс

Когато Франция изпрати войски да спрат насилието между християни и мюсюлмани в Централноафриканската република (ЦАР), военното командване кръсти мисията „Сангарис“ на името на местна пеперуда, за да изтъкне нейната краткотрайност. Три месеца по-късно става ясно, че сметките са били погрешни.

Окуражени от бързата победа в миналогодишната война с ислямистите в Мали, френските военни предвиждаха, че шест месеца ще са достатъчни, за да бъде потушен религиозният конфликт в ЦАР, който започна, когато мюсюлманските бунтовници от „Селека“ завзеха властта в страната с християнско мнозинство.

Някои служители от министерство на отбраната казваха неофициално, че дори само демонстрация на френска сила ще бъде достатъчна за възстановяване на реда и няма да има нужда от стрелба. Париж, чийто военен бюджет бе натоварен до краен предел от Мали, рискува и изпрати малък контингент от едва 1600 души.

Сега, когато страната се плъзга към „етно-религиозно прочистване“, според израза на ръководителката на хуманитарните операции на ООН, като мюсюлманите бягат на север, за да избегнат отмъщението на християнските милиции, Франция е изправена пред продължителна битка с оскъдна подкрепа от западните съюзници, за да не позволи разцепването на две на републиката с 4,5 милиона население.

Френският парламент вчера одобри продължаването на операция „Сангарис“, но според официални източници и преди това Париж вече бе приел войските му да останат поне до изборите през февруари догодина по молба на временния президент Катрин Самба-Панза.

„Ще отнеме повече време, отколкото очаквахме, защото нивото на омраза и насилие е по-лошо, отколкото си представяхме“, призна тази седмица френският министър на отбраната Жан-Ив льо Дриан. „Никой не може да приеме разцепление на страната. То трябва да бъде спряно“.

Повече от един милион души вече са напуснали домовете си и десетки хиляди са убити според „Хюман райтс уоч“.

Мнозина във Франция се чудят какво правят в Централна Африка техните войски, попаднали между два огъня. Социологически проучвания показват, че 60 на сто от французите поставят под съмнение нуждата за намеса в страна, открай време смятана за далечна и затънтена, което засилва натиска над президента Франсоа Оланд, чийто рейтинг и без това вече е паднал до рекордно ниско ниво.

Докато в пустинята на Мали въздушната сила играеше решаваща роля, според военни експерти в тесните улички на централноафриканската столица Банги и непроходимата джунгла във вътрешността на страната е необходима много повече жива сила.

Реагирайки на международното възмущение от поредица кланета, Франция разположи още 400 войници миналата седмица, за да усили контингента си, който подпомага шестхилядната мироопазваща мисия на Африканския съюз.

Панза, бивша кметица на Банги, която пое президентския пост, след като лидерът на „Селека“ бе принуден да сдаде властта миналия месец, признава, че безпаричното й правителство е безсилно да спре атаките срещу мюсюлмани.

Военни експерти предупреждават за опасността мисията да излезе извън първоначално заложените цели и Франция да се окаже принудена да остане до създаването на стабилно правителство в една страна, преследвана от преврати и конфликти, откакто стана независима през 1960 г.

Бившият премиер Анисе Дологеле, кандидат за президентските избори, очаквани догодина, смята, че Франция е можела да избегне кризата, ако се бе намесила веднага щом „Селека“ заграби властта.

„Още не е късно нещата да се поправят, но Франция и другите външни сили не може просто да възстановят сигурността и да си тръгнат. Те трябва да останат дългосрочно за тежката работа по възстановяването“, каза той.

Оланд иска Франция да се отърве от репутацията на „полицай на Африка“, но другите западни сили не горят от желание да й помогнат да носи бремето.

Президентът Барак Обама, който прие с почести Оланд при държавното му посещение в САЩ този месец, похвали Франция, като каза, че лидерската й роля в Африка била важна част от възродената им връзка. Франция активно лобира ООН да разположи сини каски преди лятото. Тя спечели на своя страна регионалната сила Чад, непостоянен член на Съвета за сигурност, който отначало призоваваше за африканско решение.

Резолюция на ООН се очаква в края на март, но ресурсите са оскъдни. Страните членки досега са предоставили едва половината от войниците за планираната 12-хилядна мисия в Мали, а генералният секретар Бан Ки-мун предупреди, че за организирането на каквото и да било разполагане на сили в ЦАР ще са необходими не по-малко от шест месеца. Миналата седмица той призова за временна ограничена мисия от 3000 души и поне 38 милиона долара за финансиране на Африканската мисия.

Вашингтон, който вече е дал 100 милиона долара помощи и остро заклейми зверствата в африканската страна, има резерви относно финансирането на още една мисия на ООН в Африка. Проектозаконът за американския бюджет от миналия месец не превижда средства за мисията в Мали.

„Липсва интерес“, каза западен дипломат. „ЦАР не е стратегическа държава. Намира се по средата на нищото, а една мисия с численост 10 000 души струва 800 милиона долара“. За да спести разходи, според експерти ООН може да прехвърли войници от 10-хилядната мисия в Кот Д’Ивоар, чийто мандат подлежи на подновяване през юли на фона на намаляващо напрежение.

Висши френски дипломати сноват между европейските столици, търсейки обещания за войски, но основни играчи като Германия и Великобритания реагираха неохотно. Дипломати от ЕС казват, че около една трета от 1000-та войници, обещани от Европа досега, всъщност ще са французи.

Според дипломати Испания и Португалия може да предоставят полицейски контингенти като част от временната мисия от 3000 души, които ще бъдат по-добре обучени за справяне с градски безредици, отколкото военните.

Продължаващите нападения срещу мюсюлмани съживиха спомени за френската операция „Тюркоаз“ по време на геноцида в Руанда през 1994 година, когато Париж бе обвинен, че се е намесил твърде късно, за да спре избиването на 800 000 тутси и умерени хуту.

Генералът от запаса Анри Пинар Льогри, който е служил в ЦАР, а сега оглавява Сдружението за подкрепа на френската армия (АСАФ), призова за незабавно рязко увеличаване на френските сили до 5000 души, за да бъде пресечен цикълът на насилие.

„Политиците трябва да поемат своята отговорност“, каза генералът, според когото френските войници са преследвани от несправедливите критики за Руанда. „Политическите сметки са тези, които излагат на риск военния авторитет на Франция“, твърди той.

Част от предизвикателството за Франция е, че християнските милиции „анти-балака“ нямат командна структура. Те са слабо организирана сбирщина от поддръжници на сваления президент Франсоа Бозизе, военнослужещи и християни, търсещи отмъщение. Някои от нейните бойци бяха интегрирани в армията, което увеличи страховете за бъдещи жестокости. По време на военна церемония, на която присъства временният президент този месец, пред сградата униформени военни пребиха до смърт един мюсюлманин.

В мюсюлманските квартали на Банги бяха съборени джамии, къщи бяха изгорени до основи и магазини бяха плячкосани от тълпи християни, заканващи се да изчистят страната от мюсюлманите.

Френските командири, след като загубиха двама войници през първите дни на мисията, станаха по-предпазливи при разполагането на войски, което разгневи мюсюлманите, почувствали се незащитени, след като бунтовниците от „Селека“ бяха разоръжена от умиротворителните сили.

„Французите се провалиха в мисията си. Убиваха мюсюлмани пред очите им, без те да реагират. Ограбваха магазини пред тях“, оплака се Ал Менсур, студент в Банги.

Насилието спадна през последните дни в столицата със заминаването на мюсюлманското население. Френски и африкански войски междувременно бяха разположени във вътрешността на страната, обезопасявайки главния път за Камерун, което позволи конвоите с помощи да стигнат до Банги.

Градовете с голямо ислямско население като Мбаики на юг и Босангоа на северозапад са обезлюдени, след като мюсюлманите избягаха на североизток, фактически създавайки разделение в страната, подкрепяно открито от много мюсюлмани и лидери на „Селека“.

„След всички тези отмъщения, за мен единственото решение за мир в тази страна е разделянето й“, заяви Махамед Исен, мюсюлманин, търговец в Банги. „Без него няма да има мир“.

Нападенията срещу мюсюлмани намират отзвук в по-широкия мюсюлмански свят. Палестинци организираха протест в ивицата Газа, а Организацията за ислямско сътрудничество реши спешно да изпрати мисия за установяване на фактите.

Някои наблюдатели се опасяват от ответна реакция от мюсюлманския анклав на североизток, където миротворци тепърва трябва да се разполагат, вдъхновена или дори подпомогната от ислямистки групировки в съседна Нигерия и Мали.

„Религиозният характер на конфликта може само да вдъхнови още по-голям радикализъм“, заяви Тиери Виркулон, директор на проекта за Централна Африка към Международната кризисна група.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.