СофияПловдивВарнаБургасРусе

Разцепването на Социал-либералния съюз – краят на една илюзия

Виктор Понта. Снимка: личен сайт

Разпадането на Социал-либералния съюз (СЛС) е краят на една илюзия. След близо две години на управление от телевизора вероятно румънците ще разберат, че едно сломяващо мнозинство в парламента не е непременно гаранция за демокрацията и ефективното управление и че поддържането на омразата към президента няма да им донесе нови работни места.

Краят на една илюзия. Горе-долу така може да бъде наречено разпадането на най-големия политически алианс в посткомунистическа Румъния. Казвам „илюзия“, защото предпоставките и основите на този алианс показваха, че той няма как да оцелее до 2019 г. (както твърдяха лидерите на СЛС) и че става дума само за една приказва, предназначена да събере гласове.

На първо място СЛС не излезе пред електората с управленческа програма, а с един-единствен залог: отстраняването на Траян Бъсеску от президентския дворец Котрочени. Но беше ли това залог и за електората? Разпален от медийната пропаганда, електоратът гласува масово за този алианс, като му даде резултат, достоен за Народното събрание от времето на комунизма.

Но същият този електорат установи, че дори Бъсеску да си тръгне от Котрочени, това няма да открие повече от едно работно място, и то това, което беше обещано на (лидера на либералите – бел.ред.) Крин Антонеску.

Със или без Бъсеску електоратът почувства едно и също нещо – удължаването на излизането от кризата.

На второ място, „най-честното правителство“, което СЛС обяви, се оказа ръководено от едно лице, което е плагиатствало, а двама министри на образованието и един държавен секретар бяха уволнени също заради плагиатство и фалшифициране на автобиографията си. Едно правителство, в което министърът на транспорта влезе в затвора, а наследникът му, за да се скатае от правосъдието, избяга в Европейския парламент. А пък неговата наследничка се оказа потресаващо некомпетентна в случая с авиокатастрофата в планините Апусени.

Едно правителство, което се провали в две големи приватизации: (на химическия комбинат-бел.ред.) Олтким и (товарния жп оператор-бел.ред.) ЧеФеРе Марфа. Едно правителство, което освободи от голям дълг казахстанските партньори от Ромпетрол. Едно правителство, чийто бивш министър на финансите е предаден на правосъдието. Едно правителство, което отпусна „електоралната лихва“ (схема за намаляване на лихвите по кредитите на лица с ниски доходи, целяща да подпомогне около един милион румънци – бел.ред.). Едно правителство, което загуби документите на магистралата на (американската компания-бел.ред.) Бехтел, защото там щеше да се видят истинските бенефициенти на договорите. Едно правителство, което не осъществи децентрализацията, и което предложи наистина абсурден проект за изменение на конституцията.

Какво осъществи правителството на СЛС от всичко, което обеща? Дори отстраняването на президента, емблематичното обещание на съюза, не успя да го реализира. Това беше едно телеуправление, в което аргументите бяха заместени с шегички, хули и симулиране на управление.

Какво направи мнозинството на СЛС? Организира парламентарния пуч от лятото на 2012 г. Изпрати обидни послания по адрес на евроатлантическите ни партньори и организира в късна доба „черния вторник“ на посткомунистическата демокрация. За това какво е направило и какво не е направило това мнозинство ще говори вероятно крехката опозиция, отговорна и тя за всичко онова, което се случи, заради виновното мълчание и заради неспособността да се организира като жизнеспособна опозиция.

Какво ще последва след този развод, отлаган досега само заради зимните празници и заради ваканциите на двамата лидери? Социалдемократическата партия (СДП) ще сложи ръка на всичко, което е останало, след като издърпа каквото можа от ръцете на либералните си партньори.

Един голям проблем на бъдещото управление ще бъде асоциирането с Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР). Унгарците ще повдигнат отново старите си претенции – от създаването на нови университети на унгарски език до подкрепянето на автономия по етнически критерии. И вероятно ще поискат и ще им бъде даден един вицепремиер. С едно крехко мнозинство Социалдемократическият съюз (включващ СДП, Консервативната партия и Националния съюз за прогрес на Румъния – бел.ред.) ще трябва да танцува в парламента в ритъма на чардаш. А това забавление ще му коства електората в Трансилвания. Как ще отхвърлиш един вицепремиер немец (предложения от либералите Клаус Йоханис – бел.ред.), а ще приемеш без проблеми един унгарец, ще се питат трансилванците.

За управлението какво друго може да се каже? „Долу Бъсеску!“, понеже и без това ще приключи мандата си през есента. Вероятно ще се появят като конкретни цели: премахването на зимата от март, на лятото от септември и на есента от декември. Със сигурност тези мерки ще имат успех.

Що се отнася до либералите, те са в неблагодарна позиция – ще имат голям проблем да се върнат при електората. Как да обяснят сега лудостта от лятото на 2012 г. и „черния вторник“ (когато парламентаристите си гласуваха силно критикувания „супер имунитет“ – бел.ред.)? Как да обяснят, че управлението, в което са участвали, е било катастрофа, една дълга поредица от провали, прикривана с един постоянен спектакъл на двамата комици? Как Крин да преглътне обидите си по адрес на хора от партиите, с които може да му се наложи да направи алианс?

Вероятно не липсва от стратегията на Крин Антонеску „подслаждане“ на дискурса спрямо Траян Бъсеску, така че да умилостиви електората му с надеждата, че ще спечели симпатиите му. Не знам в каква степен електоратът извън тези 7,5 милиона от лятото на 2012 г. (а не са малко до 18 милиона) ще забрави изпълненията на Крин през последните две години. Ядосани на Крин са и либералите, които го обвиняват, че е вкарал партията до шия в кампания срещу Бъсеску, само за да стигне той до Котрочени. При всички случаи Крин Антонеску е в позицията на губещ, независимо какво ще прави оттук нататък.

От разпадането на СЛС за румънците ще остане едно добро нещо: че са отминали времето на мнозинството, чийто размер беше обратнопропорционален на нивото на политическата отговорност. Може би сега вече всички разбират, че голям не значи и силен и че такова мнозинство не е задължително гаранция за политическата стабилност, за демократизацията и за ефективното управление. Почти двете години управление на СЛС доказаха тъкмо обратното.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.