СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ангела Меркел държи в ръцете си бъдещето на Великобритания

Меркел като Терминатор на корицата на „Ню Стейтсмън“

През последното половин столетие само двама континентални политици са имали възможност да упражнят силно положително влияние върху британските отношения с Европа. Първият беше Жак Делор, председателят на Европейската комисия, чиято реч пред конгреса на британските профсъюзи през 1988 г., беше от основно значение за убеждаването на лидерите на лейбъристите и на гласоподавателите да приемат социална Европа, където някои от правата на работниците, отменени от правителството на Тачър, биха могли да бъдат възстановени на европейско равнище. Ефектът от речта на Делор беше толкова голям, че накара аудиторията да запее в хор „Братко Жак“*.

Вторият политик е Ангела Меркел. Днес тя ще направи кратко, но важно посещение в Лондон, което като цяло се разглежда в тесния контекст на провеждането на вътрешните дебати в Консервативната партия по европейския въпрос. Германската канцлерка изобщо не е играч без значение в този партиен контекст. До голяма степен това е, в крайна сметка, причината Дейвид Камерън така грижливо да разгъва червения килим.

Но освен това Меркел е в позиция, ако пожелае, да изиграе огромна роля в по-широкия британски дебат за Европа. Ако тя реши да се възползва от тази възможност, и ако го прави умело и последователно, Меркел би могла да окаже по-голямо влияние от Делор за промяна на британските нагласи. Но това ли иска тя?

Не бива да прибързваме. Днешното посещение не е среща на Меркел със съдбата на Великобритания и важността му се преувеличава много над неговото непосредствено значение. Поканата към Меркел да произнесе реч на общо заседание на двете камари на парламента, която ще бъде последвана от аудиенция при кралицата в Бъкингамския дворец, сигнализира, че канцлерката е изключително важен политик. Но няма да й бъде оказана върховната чест – която имаха Нелсън Мандела, Аун Сан Су Чжи, Барак Обама и нейният сънародник папа Бенедикт – да направи своето изявление в голямата зала в Уестминстър. Вместо това, както и Вили Брант преди 44 години, Меркел ще говори в Кралската галерия на Уестминстър, където над нея ще е надвиснала картина на Уелингтън, посрещащ Блюхер при Ватерло – голямо англо-германско постижение от миналото, творба на Маклиз.

Още по-важен от протокола е упоритият факт, че посещението на Меркел не би могло да осигури това, което Камерън очаква. „Даунинг стрийт“ 10 е набелязал Меркел като най-важния потенциален съюзник на лидера на торите в опитите му да осигури „да“ на референдума за едно предоговорено членство на Великобритания в ЕС, който той се надява да организира през 2017 г. Но въпреки че Меркел и Камерън имат общ интерес от британското членство, огромното разминаване по въпроса за Европа между двамата ръководители не е изчезнало внезапно.

Онзи ден беше съобщено, че в случай на преразглеждане на договора за ЕС, Меркел е готова да предложи на Великобритания специални права за неучастие в определени политики, засилване на институциите и хармонизация на процесите в страните от еврозоната. Ако това се случи, за Камерън би било добра новина. Но в същото време беше съобщено, че в речта си Меркел ще призове за много по-ефективен Европейски съюз, наблягайки на това, че промените трябва да се правят, за да укрепят – а не за да отслабят – ЕС като цяло. Това няма да е толкова изгодно за Камерън.

Различията между двамата лидери са извънредно трудни за преодоляване. Меркел иска по-силен ЕС, с повече споделени компетенции и с по-голямо влияние в света. Камерън всъщност иска обратното – по-слаб ЕС, с много по-голяма вътрешна гъвкавост, който играе ограничена роля на световната сцена. Всяка от двете позиции е отражение на съответните политики на двете нации.

На Германия й се нрави идеята за субсидиарността – вземането на решения на най-подходящото ниво в ЕС. Това отразява нейния дългосрочен ангажимент едновременно към регионалното, националното и европейското ниво на вземане на решения. Великобритания, от друга страна, е възприела подход, доближаващ се до играта с нулев резултат: колкото повече власт получава националната държава, толкова по-малко може да бъде предоставена на местните власти или на ЕС.

Има освен това още едно различие, което няма как да бъде пренебрегнато: Меркел може и да не е най-отдаденият защитник на социалния модел на своята страна в съвременната германска история, но нейният Християндемократически съюз отчетливо брани мястото на социалното измерение място във визията си за това как би трябвало да изглежда една добра Германия и една добра Европа. Проверете в програмата на нейното правителство, ако се съмнявате.

При всички случаи, Меркел оглавява коалиционно правителство с участието на социалдемократическата партия, която не би допуснала премахването на социалното измерение в ЕС. В основата си тъкмо това е желанието на Камерън и на повечето от днешните тори – те искат да върнат лентата на предложеното от Делор решение, така че Европа да остане само единен пазар с колкото е възможно по-малко социални ангажименти.

Това не означава, че Меркел и Камерън не биха били способни да се споразумеят по пакета за правомощията на ЕС. Но от него не може да бъде изхвърлена социална Европа. В крайна сметка, това споразумение трябва да бъде продадено на 28-те страни членки на ЕС. Така че, освен ако двете правителства не са готови да споделят обществения ангажимент на обясняването накъде води всичко това, едно споразумение може и да не трае дълго. На практика, това може единствено да означава, че вместо намусеното „Добре, оставаме, но ни оставете на мира“, лидерът на Консервативната партия открито трябва да се ангажира с тезата, че колкото може по-ефективното участие на Великобритания в Европа, със социалното й измерение и с всичко останало, е желателно. Кой обаче очаква това да се случи в сегашната партия на торите?

Решаващото изпитание за какъвто и да било проект на Камерън и Меркел за Великобритания и Европа би настъпило, когато стане ясно дали и двете страни могат да изпълнят своята част от сделката. И двамата ще срещнат затруднения, особено Камерън. Меркел няма желание да започне да предлага отстъпки, при положение че във Великобритания предстоят парламентарни избори, които Камерън може да не спечели. А дори да ги спечели, голяма част от членовете на неговата партия така или иначе искат да напуснат Европа, без значение какви са обстоятелствата. Трагично за партията на торите, но Камерън никога не показа голяма смелост по този въпрос. Кой би повярвал, че този самообявил се евроскептик внезапно би се променил и би станал – в единайсетия час – новият Хезълтайн, от когото партията на торите толкова очевидно се нуждае.

Така въпросът за ролята на Меркел остава открит. Ако тя сериозно иска да се намеси в британския дебат за Европа – а не просто да даде своя принос за вътрешните маневри в партията на торите, тя би могла да упражни огромно положително влияние. Меркел ще трябва да подбере моментите си – може би реч пред Конфедерацията на британската индустрия или пред конгреса на профсъюзите през 2015 г., или лекция от серията „Димбълби“ през същата година, или през 2016 г. Но, ако тя – единственият европейски политик на нашето време, на когото масово се възхищават и който оглавява най-възхваляваната европейска нация в съвременната епоха – пожелае да изложи визията си за нова Европа и ролята на Великобритания в нея, британският дебат за Европа би могъл внезапно да изглежда и да бъде разбиран по друг начин. Тя държи бъдещето ни в ръцете си. БТА Елица Златева *Популярна френска детска песничка

Още по темата: Не се очаква гръмовен резултат от визитата на Ангела Меркел в Лондон

Напрежението от резултата на днешното посещение на германския канцлер Ангела Меркел в Лондон достигна връхна точка в днешния британски печат, докато в Германия изданията са много по-сдържани в коментарите какво ще каже Меркел в речта пред двете камари на британския парламент.

Британските медии подробно описват помпозността, с която Меркел ще бъде посрещната, наблягайки как Камерън е заръчал да се опъне „най-червеният от червените килими“ за високопоставената гостенка. Някои издания сравняват начина, по който ще бъде посрещната Меркел, със скромното неотдавнашно посрещане на френския президент Франсоа Оланд, който кацна на военно летище и бе заведен в кръчма.

Британските вестници обаче са единодушни, че резултатът от визитата ще бъде разочароващ за британския премиер.

„Червен килим за Ангела Меркел – но не очаквайте чувал с подаръци“, предупреждава „Индипендънт“. Вестникът цитира германски представители, че всяка отстъпка, която германският канцлер би могла да предложи на Камерън във връзка с неговите искания за изземане на правомощия от Брюксел, би могла да бъде обвързана с негово съгласие за засилване на институциите на ЕС в замяна.

„Файненшъл таймс“ съобщава в заглавие, че обкръжението и на Меркел, и на Камерън са се опитали да снижат очакванията от срещата на двамата лидери. „Ако някой очаква гръм, ще бъде разочарован“, смята „Файненшъл таймс“. Изданието обаче добавя: „Това не означава, че Меркел и екипът й не търсят начин да помогнат на Камерън. Така че канцлерът ще наблегне на решимостта си да задържи Великобритания в Европа като либерален съюзник за осъществяване на свободна търговия“. „Файненшъл таймс“ отбелязва, че предвид вероятността Камерън да не е на власт през 2015 г., неговите претенции едва ли са сред основните грижи на Меркел.

Германското списание „Шпигел“ съобщава в онлайн изданието си, че огромните очаквания на британците към Меркел се наблюдават с безпокойство в Берлин. Визитата има отзвук и отвъд Атлантика, където американският вестник „Ню Йорк таймс“ подробно информира защо Великобритания е в конфликт с Европа и се налага да гледа към Германия за помощ.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.