СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кризата в задния двор залага капан на Русия

в.Ню Йорк таймс

Въпреки многократните уверения, че няма да се намесва или да интервенира, руският президент Владимир Путин затъва все повече в клопката на задълбочаващата се политическа криза в Украйна. Той се изправя пред призиви да подкрепи етническите руснаци там, да осигури надеждно убежище за сваления й президент, а може би дори и да предприеме някакви ответни военни мерки. Въпросът е дали той е предвиждал подобен развой.

Самият Путин не е правил никакви публични изявления за украинската криза след бягството на президента Виктор Янукович от Киев миналата седмица. То съвпадна с края на Зимната олимпиада в Сочи, която политическият елит в Москва разглежда като доказателство за появата на нова, мощна и горда Русия близо четвърт век след краха на Съветския съюз.

Мълчанието на Путин обърка представите каква всъщност е руската политика, докато украинската криза приближаваше руските граници и поставяше въпроси за нейното геополитическо и икономическо отражение върху големия съсед. Русия се изправя пред риска да загуби не само ключово звено от своята сфера на влияние, но също и част от своята политическа, социална и историческа идентичност.

Огромни интереси – от най-голямата руска чуждестранна военна база до газопроводите

Засега стратегията на Путин да запази руското влияние в една страна, в която Кремъл има огромни интереси – от най-голямата си чуждестранна военна база до газопроводите, които крепят неговата икономика – остава неизвестна и пълна с рискове. Дори и така обаче събитията все повече принуждават Москва да действа.

Призивът на Янукович към Русия „да осигури личната ми безопасност“ и съобщението, че той ще даде пресконференция в руския град Ростов на Дон, ясно показаха, че Кремъл е оказал най-малкото негласна помощ на унижения лидер, който беше изоставен дори от своите политически поддръжници.

Завземането на сградата на регионалния парламент в Крим от маскирани въоръжени лица, деклариращи лоялност към Русия, а не към Украйна, отново засили опасенията, че Путин може да бъде провокиран към военна интервенция като онази през 2008 г., когато руски войски навлязоха в Грузия, за да защитят отцепилата се Северна Осетия, сега призната от Москва за независима страна.

Руски официални лица отхвърлиха като абсурдни подобни опасения. Но в същото време Путин нареди да започнат изненадващи военни учения с участието на 150 000 войници на самия праг на Украйна, очевидно замислени като недвусмислено предупреждение за руската готовност. Това пък предизвика ответни предупреждения от НАТО и САЩ, че Русия трябва да се въздържа от всякакви провокационни действия и да зачита териториалната цялост на Украйна.

Икономически лостове и разпалване на сепаратистки настроения

Путин има няколко варианта да влияе на събитията в Украйна освен въоръжена интервенция. Украинската икономика е обвързана с тази на Русия, която е и най-големият й търговски партньор, а украинската тежка промишленост е много зависима от руския газ.

Кремъл освен това може да разпалва сепаратистки настроения почти винаги, когато пожелае, и така да дестабилизира страната.

Вероятно най-ефикасното оръжие на Путин обаче е времето – да седи и да наблюдава как Западът поема юздите на една икономика на ръба на банкрута.

Путин мрази Янукович, но какво да направи, когато той моли да дойде в Русия?

На думи Русия продължава да твърди, че вълненията в Украйна си е нейна вътрешна работа и че нито Москва, нито САЩ, нито Европа трябва да се месят. Бягството на Янукович – очевидно в Русия, макар че местонахождението му остава неизвестно – прави по-трудно за Кремъл да се придържа към желания от него неангажиран подход, въпреки дълбоките резерви сред руските висши служители към начина, по който Янукович действаше в кризата, и въпреки падането му от власт в края на миналата седмица.

Тази двойственост ясно пролича днес, когато говорителят на Путин Дмитрий Песков отказа да потвърди или да отрече, че Русия е предоставила защита на Янукович, и отказа да обсъжда въпроса за неговото местонахождение въпреки настоятелните въпроси, зададени му в телефонно интервю. „Мисля, че Путин мрази Янукович, но какво би следвало да направи той за един законно избран президент, който моли да дойде в Русия?“, каза политическият анализатор и съветник на Кремъл Сергей А. Марков.

След като Янукович обяви, че все още е законно избран лидер на Украйна, а парламентът одобри временно правителство, Русия сега е изправена пред ситуацията да приютява президент в изгнание. Според Марков все още непотвърденото присъствие на Янукович в Русия би представлявало „де факто убежище“. Той сподели и убеждението си, че Янукович би трябвало да си остане в Украйна и да призове военните и силите за сигурност да се сплотят зад него, опълчвайки се на новите лидери в Киев.

Руското външно министерство се оплака днес (27 февруари -бел.ред.) в декларация, че споразумението, изготвено с посредничеството на трима европейски външни министри седмица по-рано, е било потъпкано. В декларацията се настоява, че споразумението, което би държало Янукович на президентския пост до нови избори през декември, си остава основа за договорено уреждане на кризата дори и след като европейците и САЩ признаха законността на новото временно правителство, формирано след бягството на Янукович от Киев.

„Ние сме убедени, че само такава конституционна рамка може да гарантира интересите на всички политически сили и на всички региони в Украйна“, се казва в декларацията на министерството.

От документа следва, че Москва все още признава Янукович за лидер на страната, макар че никой от официалните служители не е казал ясно това. Но пък те осъдиха новите временни ръководители като радикали, дошли на власт чрез въоръжен фашистки преврат.

„Води се информационна война“

При отсъствието на ясно изразена позиция за руските намерения представите за руската стратегия се формират чрез слухове, чрез стриктно отразяване на държавните информационни медии и чрез изявления на руски депутати, които се кълнат в солидарност с етническите руснаци в Украйна и поставят въпроса дали отстъпването на Крим от Съветския съюз на Украйна през 1954г. е законно.

Трима видни депутати от долната камара на руския парламент пристигнаха в Крим и посетиха града, който е база на руския Черноморски флот. „Дойдох в Севастопол, за да подкрепя жителите на Крим“, каза Николай Валуев, бивш шампион по бокс, който бе избран в парламента през 2011 г. „Приятели, Русия е с вас“, увери той местните хора.

С него бяха две легендарни жени, сега депутатки – първата жена космонавт Валентина Терешкова и бившата олимпийска шампионка по фигурно пързаляне Ирина Роднина, които носиха олимпийския огън при откриването на олимпиадата в Сочи.

Валуев, със своя внушителен 220-сантиметров ръст, нарече посещението „опознавателна мисия“ с цел установяване на „персонални контакти с местните жители, които познават
ситуацията отвътре“. Както много други руски официални лица, той каза, че кризата в Украйна, или поне отразяването й в чуждестранните медии, е изопачено от западната пропаганда. „Води се информационна война“, писа той в Туитър.

Путин възнамерява да разпокъса Украйна и да си върне Крим

Военните учения, започнали в четвъртък, добавиха застрашителен елемент на взривоопасност в ситуацията. Според Александър Голц, независим московски военен анализатор, ученията могат теоретично (и той наблегна на думата теоретично) да са параван за голяма мобилизация в руската армия в случай на избухването на конфликт за Украйна. „Мисля, че е много лошо, дори и да няма намерения да бъдат използвани военните, това, че ученията се провеждат с цел да се изпробват нервите на другите“, каза той.

Редица критици, особено в Украйна, виждат ръката на Москва в много от най-тревожните поврати в обстановката, включително визитата на руските депутати, съобщенията за издаване на руски паспорти на жители на Крим (както стана в отцепените от Грузия анклави Южна Осетия и Абхазия), мистериозното завземане на кримския парламент в Симферопол. Те виждат в развиващата се спирала на събитията доказателство, че Путин възнамерява да разпокъса страната и да си върне Крим като руска територия.

„Ние не се намесваме. Това е нашата позиция“, каза Дмитрий Песков – говорителят на президента Путин.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.