СофияПловдивВарнаБургасРусе

Климатичната политика ограбва надеждите на бедните по света

Роджър Пилке, Даниел Саревиц*

След като не успяха да спрат въглеродните емисии в богатите страни и и в тези с бързо разввиащи се индустрии, политиците съсредоточиха вниманието си върху единствената останала цел: бедните държави, които не емитират много въглерод. Законодателството за ограничаване на въглеродните емисии в САЩ се провали в Конгреса през 2009 година. Това обаче не попречи на администрацията на Обама да наложи таван на емисиите от енергийни проекти на Overseas Private Investment Corporation, американска федерална агенция, която финансира международно развитие. Сред другите институции, които решиха да ограничат подкрепата за проектите за изкопаеми горива, са Световната банка и Европейската инвестиционна банка.

Такива решения имат болезнени последици. Неотдавнашен доклад на неправителствения Център за глобално развитие отчете, че 10 милиарда долара, инвестирани в проекти за възобновяема енергия в Африка, южно от Сахара, биха могли да осигурят електричество за 30 милиона души. Ако същата сума пари бе отишла за производство, захранвано с газ, щяха да бъдат подсигурени три пъти повече хора – около 90 милиона.

В Нигерия Програмата на ООН за развитие харчи 10 милиона долара, за да помогне за подобряването на енергийната ефективност на редица оборудвания за крайна употреба (…) в жилищни и обществени сгради“. Като начин за изваждане на хората от бедност това, в най-добрия случай, е нереално. Нигерия е шестият по големина в света износител на петрол, с огромни залежи и на природен газ. Въпреки това 80 милиона от населението й нямат достъп до електричество. Нигерийците не се нуждаят просто от по-голяма ефективност на оборудването си; те се нуждаят от обилни доставки на енергия, извличана от изобилните местни източници.

Или пък вземете Пакистан, където недостигът на енергия в една бързо нарастваща страна от 180 милиона, доведе до граждански размирици – както и широко разпространеното унищожаване на гори, предимно за осигуряване на дърва за домакински нужди и отопление. Западните агенции за развитие отказаха да финансират проект за използване на залежите от каменни въглища в Пакистан за нисковъглеродно производство на природен газ и електричество заради опасения от въглеродни емисии. На половин свят разстояние Германия ще строи 10 нови въглищни централа през идните две години.

Тези примери имат по-широк и по-грозен произход: широко споделяното схващане, че бедните страни не бива да се стремят към вида енергийно потребление, наблюдаван в Северна Америка, Западна Европа и други богати региони. Например, планът за действие на Световната банка за достъп до енергия не предвижда, че жителите на бедни държави като Чад могат в крайна сметка да се стремя да използват повече от, да кажем, една десета от енергийното потребление в една страна със средни доходи като България.

Стремежите тук са решаващи. Ако две осветителни крушки, вентилатор и радио са целта – стандартна мярка за „достъп до енергия“, използвана от инициативата „Устойчива енергия за всички“ на ООН, то тогава няколко соларни панела или вятърни мелници могат да свършат работа. Ако обаче бързо урбанизиращите се бедни имат някаква възможност за просперитет, те се нуждаят от достъп до енергия със същия мащаб като всички съвременни икономики. Екоактивисти предупреждават, че жителите на бедните държави са особено уязвими към бъдещите климатични промени, които нашите газови емисии с парников ефект ще предизвикат. Както обаче богатият свят може да засвидетелства, икономическият растеж не само изисква потребление на енергия, но и води до по-голямо потребление, а пък по-голямата част от него трябва да се осигури с изкопаеми горива.

Миналата година населението от 1,4 милиарда души на Китай бе отговорно за над 10 милиарда тона емисии въглероден диоксид, докато 1 милиард души на целия африкански континент емитираха едва една десета от това количество. Населението на Африка би могло да превиши китайското до едно десетилетие; до средата на века може да бъде и двойно повече от китайците. Перспективите за тези милиарди хора зависят до голяма степен от растежа на тяхното енергийно производство и потребление.

Страни като Китай и Бразилия има големи стремежи. Те не приемат бъдеще без изкопаеми горива. Ако трябва да намалимщ емисиите, без да обричаме големи част от човечеството на безкрайна бедност, ще трябва да разработим евтини нисковъглеродни енергийни технологии, които са подходящи като за САЩ и България, така и за Нигерия и Пакистан. Дори и това ще включва жертва; то ще изисква инвестиция на значителни ресурси за много десетилетия.

И докато тези технологии бъдат готови за ползване, трябва да работим с това, което имаме. Ние в богатия свят сме избрали икономическия растеж пред намаляването на емисиите. Ужасно лицемерно е от наша страна да пречим на бедните страни също да нарастват. Ако сме принудени да се приспособим към живот на планета с по-малко гостоприемен климат, то бедните поне трябва да се борят с това предизвикателство със същите предимства, с които се ползват богатите.

БТА

* Авторите са преподаватели съответно в Университета на Колорадо и Аризонския щатски университет

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.