СофияПловдивВарнаБургасРусе

Капачка вместо тапа – плюсове и минуси

Различни видове тапи и капачка. Двете най-вляво са силиконови тапи. В средата са различни видове коркови тапи. Снимка: e-vestnik

Винтовите капачки все повече заместват тапите при винените бутилки. Дори скъпи австралийски и новозеландски вина се продават с винтови капачки вместо тапи. Пиячите по света вече ги приеха и не смятат, че с винтови капачки са само евтини вина.

Най-трудно обаче ги приемат в Европа, с изключение на Великобритания. И България не прави изключение от европейския консерватизъм. У нас има още много хора, които смятат, че хубавите вина са само с коркова тапа, а другото е по-долна категория.

На практика в България има вина с тапи по за 4-5 лв. бутилката и вина с винтови капачки за по 8-10 лв. бутилката. Качеството на виното не се определя от капачката.

Какви са плюсовете и минусите?

Винтовата капачка е най-сигурният начин да се съхрани виното. Има лабораторни изследвания на вина след 1, 2 или 3 години, затворени с винтова капачка и с други средства – различни видове коркови тапи, силиконови тапи. И с най-голяма надеждност се оказва винтовата капачка.
Какви са недостатъците на корковите тапи?

Най-прост модел метална капачка. Пак е по-надеждна от корковата тапа. Снимка: e-vestnik

Средно 3% от всички бутилирани вина по света дават дефекти заради тапите. Това е само процентът на потребители, които връщат в ресторанта или в магазина бутилка дефектирало заради тапата вино. В Западния свят е нормална практика да се приема обратно такава бутилка. У нас е рядкост.

А по принцип и има много потребители, които не връщат виното заради тапа, защото не усещат и не разбират достатъчно. Ако е по-слабо окислението или се усеща по-слабо дъх на мухъл от тапата, не им прави впечатление.

Две са бедите с тапите – прониква въздух и виното се окислява или пък придобива аромат на мухъл. Защото в корка са се развивали гъбички, които произвеждат вещество, даващо този аромат.

Има много видове коркови тапи. Най-скъпите струват 1-2 лева и нагоре, ако се смята в български пари. Те са от подбрано дърво, от определен район, обработени по специални технологии. Но такива тапи са само 6-8% от световното производство. При тях много рядко се случват такива дефекти, а и качеството на съхранение на виното е гарантирано.

Любители на виното събират тапите като сувенири. Снимка: e-vestnik

Но останалите 92-94% от тапите по света не могат да съперничат с винтовата капачка. Има коркови тапи, които се обработват специално, за да унищожат и най-малката следа от гъбички, с разни технологии се запълват шуплите в тях, пак с коркови частици, за да се гарантира да няма пропускливост.

Има коркови тапи, направени на преса от раздробен корк, обработени по специални методи, за да са плътни и стерилни. Те стоят по-мазни на пипане и структурата им е различна. Но всички тези разновидности не могат да бият винтовата капачка по качество.

Една дефектна партида тапи може да докара до фалит дребен производител, който произвежда 40-50 хил. или 100 хил. бутилки годишно. Това особено важи за България, в която има такива малки изби. Затова не трябва да се скъпят за тапите и да купуват най-доброто. Особено пък за скъпи вина – като ще правиш вино за 20-40 лв., сложи му тапа за 2 лева, не се стискай.

Една от причините да се предпочита тапа, е ритуалът по отварянето и сомелиерските номера в ресторант. Има хора, за които това е част от удоволствието да поръчаш бутилка вино. Или пък предпочитат натуралния природен продукт, вместо метала на капачката.

Но и познавачите не се смущават да пият новозеландски совиньон блан „Вила Мария”, който може да се намери само с винтова капачка.

Друг вариант за затваряне е силиконовата тапа, която е по-надеждна от корковата, но към нея у нас също се отнасят с презрение.

Винтовата капачка навлиза и в българските вина все по-нашироко. Потребителят погрешно гледа с пренебрежение на нея.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.