От кого искахте да ви освободим?
Из „Социализмът в България“
…
Когато нашите сиромаси освободители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език. Като видяха, че братушките (българите – бел. ред.), за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видяха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхърите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват. „Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освободим?“ — питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.“
Другояче не можеше и да бъде. Руският селянин, наречен „мужик”, спи на „печката“ заедно с цялото си семейство, на което за постелка и завивка служи мазният и миризливият кожух. Неговата изба, или къща, прилича на нашите кочини. За градинка, лозици, двор, нови дрешки и пр. той е петимен. Всичкото му съществувание принадлежи на помещика, на пристава, на полосната старшина, на попа и пр. Пред всички той е обязан да сваля своята кирлива шапка и да се кланя до земята. Той не прилича на човек даже, а на четвероножно животно. Догдето той стигне нашия селянин, трябва да се минат стотина години. Да не говорим за ирландците, за френците, италианците, румънците и други още народи, които са скотове, а не хора.
Турският закон за земите е бил дотолкова комунистически и демократически, щото пред неговата сила и самите бейовци, спахии и чифликчии не са можали да направят нищо. Много турски султани и бейовци, които са имали грамадни земи и чифлици, били са принудени да ги напущат или по нямание на работни ръце, или пък, че имуществата им са били запалвани и унищожавани от самото население.
Това в турско време, във време на робството и на насилията. А в българско време при няманието на бейовци, на чифликчии и заптии, в тая именно епоха, когато видяхме да се явят в България защитници на труда и демократи? Предметът е дотолкова богат за изучвание, щото ние се чудим отгде да захванем, как да го поместим и изложим в една вестникарска статия. Колкото българите бяха богати със земи, ливади, лозя, градини и гюлове в турско време, сега, подир изселванието на турското население, те се обогатиха десет пъти повече. Някои български „аристократи” и бюрократи по примера на Европа и на спахиите побързаха да накупят земи, ливади и цели мери. Въбражаваха си те, че като си наредят владението само заповеди и приказания ще дават. Но грозната действителност не закъсня да ги удари през носовете. За да посеят и изорат, можаха криво-ляво. Дойде време и за жътва, храната гори под лятната жега, няма кой да й удари сърп. „Бае Петко, хайде да пожънем нашия ечемик, рубла и половина на ден” — говори чифликсайбията. „От мене, господине, пет рубли, дохождаш ли на моя харман?“ — отговаря бай Петко и намига с окото си. Малко по малко чифлиците запустяха още в своето начало.
Ние сме били свидетели да видим изгорели ниви от слънцето не на чифликчии, но на обикновени селяни. Причината, че няма работнически ръце. Човекът плаче, по 50 гроша гюнделик дава, но пак няма, всеки има да работи своето.
В късо казано: кой владее естествените богатства в България? Владее ги населението, целият народ, братски, равномерно, първобитно, комунистически, ако щете. Турското население остави и продаде земи, половината почти България. Всички тия земи минаха в ръцете пак на населението. Във време на Румелия продаваше се изцяло село Еникьой. Отиде да го купува руска баришня, която си въобразила, че и братушката е такова животно, какъвто е руският мужик. Пазарлъкът с турците бил станал вече, когато се явява при баришнята една депутация от околните българи: новоселци, изворци, марковчени и пр. Те заявили на баришнята, че България не е Русия, че ако тя посмее да купи селото, то с балон трябва да влиза в имуществата си. И самите продавачи турци на основание на стари традиции отказали да продават своето имущество на едно лице.
Примери по тоя предмет, че земите в България са принадлежали на населението, па и занапред ще принадлежат, има хиляди. Няма никакъв страх, че европейската безбожна система на разпределенията ще да бъде въдворена някога у нас. Днес, когато против крупните земевладелци и други експлоататори е подигната война по цял свят, война с динамит и бомби, когато работническата класа прогресира във всяко отношение, смешно е да се боим ние, че един ден ще бъдем заплашени в България от тая зараза.
…
Със съкращения, виж „Социализмът в България – чужди и горчиви плодове“
–––
* Захарий Стоянов (1850-1889 г.) след Освобождението се занимава с писателска и журналистическа дейност, ръководи организацията на Съединението. Заедно със Стефан Стамболов е сред лидерите на Народнолибералната партия, председател на Народното събрание (1888-1889 г.) Водил е полемика с Димитър Благоев за проникващите от Европа и Русия социалистически идеи, като в тази своя статия развива идеята, че в Европа живеят по-зле от българите, че тук още отпреди Освобождението няма експлоатирани и без земя.