СофияПловдивВарнаБургасРусе

100 убийства на журналисти остават неразкрити 20 години

Телени мрежи и пост в етнически разделената Митровица в Косово. Войните в бивша Югославия освен известните жертви, оставиха и много безследно изчезнали. Снимка: Белградски вести

Нито едно от близо стоте убийства на журналисти и  медийни служители по време на военните конфликти в бивша  Югославия не е разкрито до днес и е крайно време държавите да се  ангажират максимално с тези случаи, бе заключението на среща на  журналисти от региона в Белград.

От 1991 до 2001 г. са убити, изчезнали и отвлечени 39  журналисти от Сърбия, но в повечето случаи не са заведени  следствени и съдебни процедури, показват данни на Съюза на  сръбските журналисти, представени на обществеността в документа  „Досие“.

Веран Матич, председател на Комисията за разследване на  убийства на журналисти, казва, че през 90-те години журналистите  са били убивани, за да се отстранят свидетелите на военни  престъпления, и държавата е длъжна да открие и накаже убийците.

„Институциите не реагираха за тези случаи. Никой друг  няма да направи това вместо нас, ако ние, техните колеги, не  настояваме и не привлечем вниманието на обществеността. Трудна  работа е сега да се върнем към 1994 г. например, за случая на  Дадо Вуясинович, и да стигнем до най-важните данни. Най-тежко е  на семействата на жертвите. Трябва да направим това заради  нашата професия и заради елементарната правда.“

Комисията работи върху четири случая – убийствата на  журналистите Милан Пантич, Славко Чурувия и Дадо Вуясинович и на  16 служители на Радио-телевизия Сърбия при бомбардировките на  НАТО през 1999 г.

Сръбската прокуратура за военни престъпления в рамките  на делата за военни престъпления е разследвала и убийства на  журналисти. Ясна Янкович от прокуратурата казва, че някои  подобни случаи са част от по-широко разследване.

„Информациите за загинали журналисти са събрани на  базата на данни по делата за военни престъпления. При някои от  тях източник ни бяха сдружения на семействата на жертвите и  наказателните производства на МВР, образувани след изчезването  на хората по време на войната в Косово през 1999 г.  Журналистите, които са убити, са сред жертвите на военни  престъпления.“

На дебата на тема „Убийствата на журналисти: военно  престъпление или професионален хазарт“ чрез видеоконферентна  връзка участваха и журналисти от региона, а общото заключение е,  че е нужна ясна политическа воля, по-добра работа на съдебните  органи и ангажираност на всички институции в работата по тези  случаи.

Зденко Дука, председател на Съюза на хърватските  журналисти, каза, че по време на войната в Хърватия са убити 18  местни и чужди журналисти и медийни служители, но днес не се  говори много за тези случаи.

„Специално за това не се говори и доколкото знам, няма  разследване. Това са главно хора, които загинаха в обстановка на  война. Всички те пострадаха, изпълнявайки журналистическите си  задължения.“

Младен Бошняк от Съюза на журналистите на Босна и  Херцеговина, посочи, че при военните действия в Босна и  Херцеговина при изпълнение на военни задачи и извън тях са убити  34 журналисти, и подчерта, че това е само приблизителен брой,  защото събирането на данните е било много трудно.

„Нито един случай не е разкрит, не са заведени и съдебни  дела. Това нас, журналистите, не ни учудва много, защото тук  все още не са разкрити дори случаи на убийства на  високопоставени политици. Броят на неразкритите убийства е много  голям, затова трудно може да се очаква да се започне от  журналистите.“

Борка Рудич от Съюза на журналистите на Босна и  Херцеговина каза, че донякъде и самите журналисти са виновни, че  вече не се работи върху случаите на убити техни колеги.

„В Босна и Херцеговина не е лесно да се намерят данни за  убитите журналисти. Някак си всички факти във връзка с тези  случаи са разделени, както е разделена Босна и Херцеговина като  държава. Според данните, до които успяхме да се доберем, от 1992  г. до края на войната през 1995 г. в Босна са убити 52  журналисти и медийни служители. Десет от тях са чуждестранни  журналисти.“

Ръководителите на журналистическите съюзи от региона  изразиха надежда, че техните разследвания ще помогнат случаите  да се задвижат, да започнат съдебни разследвания и да се открият  убийците. Единственият случай, за който след цели 15 години  чакане започна разследване, е убийството на Славко Чурувия,  собственик на белградските вестници „Дневни телеграф“ и  „Европлянин“. По подозрение за участие в това престъпление  неотдавна бяха арестувани Милан Радонич, бивш шеф на белградския  център на сръбската Държавна сигурност, и Ратко Ромич, бивш  оперативен работник в Държавна сигурност.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.