СофияПловдивВарнаБургасРусе

Венецуелската опозиция иска улична революция в украински стил

Езекиел Абиу Лопес
Асошиейтед прес

Опашка за тоалетна хартия в Каракас. Снимка: от тв екрана

В богатата на петрол Венецуела тази дни трудно се намира  тоалетна хартия или брашно, страната бележи едни от най-високите  в света равнища на инфлация, убийства и отвличания.  Стълкновения между протестиращи и силите за сигурност, предани  на президента, взеха 16 жертви, а телегеничен опозиционен водач  беше хвърлен в затвора.Скоро не очаквайте обаче улична революция като в Украйна в  тази латиноамериканска държава, където често надвиваната с  хитрини опозиция така и не успява да се обедини зад обща  стратегия и да привлече поддръжници извън основната група от  образованите си  последователи от средната класа. Човекът, срещу  когото те въстават – президентът Николас Мадуро – след  15-годишно управление на социалистите има почти пълен контрол  над военните, медиите и институциите – от Конгреса до съдебната  система.

Това може да се промени, ако протестите продължат и  вълненията още повече излязат от контрол. Мнозина венецуелци  обаче все още възприемат двамата най-видни опозиционни лидери –  бившия кандидат-президент Енрике Каприлес и намиращия се в  затвора Леополдо Лопес, като част от елит, откъснат от живота на  работническата класа.

От години опозицията хвърля повече усилия да твърди, че  управлението е нелегитимно, отколкото да гради успешно мостове  за преодоляване на класовото разделение, засилвайки усещането,  че изобщо не се е променила, откакто през 2002 г. подкрепи  неуспелия опит за преврат срещу президента Уго Чавес.

„Опозицията винаги е убедена, че е мнозинство, и поради тази  причина смята, че правителството печели изборите с измама“,  казва Дейвид Смайлд, старши изследовател в мозъчния тръс  Вашингтонско бюро по въпросите на Латинска Америка (WOLA), който  ежегодно посвещава известно време на проучвания в Каракас.  „Това правителство обаче има значителна подкрепа“, отбелязва  той.

Партията на Мадуро ловко спечели общинските избори през  декември миналата година, възприемани като референдум за първата  година на управлението му. Оттогава икономическият упадък се  задълбочи, но Мадуро продължава да налива държавни средства в  бедните квартали. Макар хората там да страдат от икономическите  неволи на страната, те продължават да не усещат особена връзка с  протестиращите, като ги гледат по телевизията да горят боклуци  и да издигат барикади в потъналите в зеленина квартали, в които  бедните не могат и да мечтаят да живеят.

В добавка двамата опозиционни лидери не могат да се  споразумеят за единна стратегия.

Все пак Каприлес успя да разшири кръга на последователите  си, обръщайки се към поддръжниците на Чавес и обещавайки да  отстоява социалните достижения на революцията. Не му достигнаха  само  225 000 гласа да спечели през април миналата година  изборите за приемник на покойния Чавес.

Той беше изтласкан обаче настрана от Лопес, водач на  по-малка опозиционна партия, който се възползва от оглавените от  студентите протести този месец, за да изведе още повече хора на  улицата – нещо, заради което попадна в затвора с обвинения в  палеж и подстрекателство. Това накара Каприлес и други  опозиционни фигури да го подкрепят.

Каприлес призна, че демонстрациите може да са засилили в  краткосрочен план позициите на Мадуро, отвличайки вниманието на  венецуелците от ежедневните им тревоги, превръщайки се за  президента в удобна изкупителна жертва, върху която да хвърли  вината за наближаваща икономическа криза, причинена от  тираничните правителствени политики.

Мадуро докара камерите на държавната телевизия на барикадите  от отпадъци и мебели, издигнати от опозицията.

„Сега искат да обвинят мен за недостига на продукти, но  точно те спират камионите с ориз, жито, мляко и брашно“, заяви  тази седмица Мадуро на митинг на служители на държавната  телефонна компания. „Хората в останала част от страната са като  всички вас, работят, учат“, каза той.

Несъмнено има някои признаци за разрастване на протестите,  поне в един-два работнически квартала в страната, макар че  повечето останаха спокойни въпреки протестите в по-богатите  райони.

„Как е може да има недостиг на хранителни стоки, а моят  съпруг (който работеше в автомобилна компания) да остане без  работа?“, пита Адриана Суарес, домакиня, която удря по една  тенджера по време на протест в сряда пред къщата си в  работнически квартал на Валенсия – промишлен град на около 170  км от Каракас с кмет от опозицията.

Тя се оплака, че в държавните супермаркети има хранителни  стоки, но те са достъпни само за поддръжници на правителството,  а рафтовете в частните магазини са празни.

„Макар Чавес да направи някои добри неща, икономическият  хаос, който завеща, не може да продължава повече. Искаме  промяна“, казва Суарес.

Тези настроения и широките очаквания, че икономическото  положение в страната само ще се влошава през идните месеци,  означават, че пред опозицията ще има повече възможности.

„Тези политически протести трябва да се свържат с  обществените интереси за изграждане на силна и влиятелна  организация. В противен случай умората ще надделее“, каза тази  седмица Каприлес в интервю за АП.

Това по-широко адресирано послание, насочено към общите  икономически изпитания и престъпността, беше повторено тази  седмица и от съпругата на Лопес, Лилиан Тинтори, която  ръководеше протестите в столицата, докато съпругът й бе затвора.

„Времената са тежки за всички във Венецуела. Работническата  класа, средната класа, богатите – всички се сблъскваме с еднакви  проблеми, с една и съща престъпност, отвличания, дефицит на  храни. . .Това засяга всички ни“, каза Тинтори.

Според директора на каракаската агенция за социологически  проучвания „Датаналисис“ Луис Висенте Леон опозицията обаче не е  убедила бедните, че е способна да управлява в техен интерес.

„Те (бедните) не възнамеряват да излязат на улицата и да  направят каквото и да било, ако не смятат, че има алтернатива  (на управлението)“, каза Леон.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.