СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо за Бога му е на човек да си купи футболен отбор?

Роман Абрамович обича скъпите неща. Той инвестира в къщи, имоти, коли и яхти, а се прочу в цял свят като купи „Челси” за 150 млн паунда и се зарече до 2014 година да го направи клуб №1 в света. Снимка: блогфутболеро.ком

Казват, че е сравнително лесно да спечелиш  милион лири като собственик на футболен клуб. Всичко, което трябва да направиш, е да вложиш 2 милиона.

Откакто Висшата лига (Premier league) на Англия бе създадена през 1992 година, парите във футбола се увеличиха главоломно до степен, че  милион лири вече са дребно ресто. Все още обаче е малко вероятно човек да спечели кой знае колко, ако си купи футболен клуб.

Въпреки сериозните приходи от телевизионни права и други търговски дейности, отборите от английския футболен елит все още имат проблеми с печеленето на пари. Каква ирония, като се има предвид, че целта на създаването на Висшата лига бе да бъде стабилизирано финансовото състояние на клубовете.

Според най-новия годишен преглед на Deloitte на финансите във футбола, само половината от отборите във Висшата лига са постигнали оперативна печалба през последния сезон 2012-2013 (т. е. печалбите без нетните разходи за трансфери).

Като цяло оперативните печалби на 20-те отбора от английския футболен елит са били едва 4% от приходите, и когато бъдат прибавени нетните разходи за купуване на играчи, нетните загуби са големи.

В по-долните дивизии, където приходите са малка част от тези във Висшата лига, ситуацията не е никак розова. В Чемпиъншип (Championship), втория футболен ешелон, едва три клуба са регистрирали оперативна печалба миналия сезон и само пет – нетна печалба, когато в сметката бъдат включени трансферите.

Тези числа са в контраст с факта, че повечето най-големи английски клубове са управлявани от успешни бизнесмени, които са направили купища пари в други сфери на живота.

Нещо повече, търсенето на английски клубове от чуждестранни инвеститори е голямо, като 11 от 20-те отбора във Висшата лига сега са чуждестранна собственост. 13 от 24-те клуба в Чемпиъншип също са притежавани от чужденци.

Така че, предвид ужасяващите финансови резултати, защо хората купуват футболни отбори?

Работи сърцето, а не разумът

Едно обяснение е, че това няма нищо общо с парите. Майк Ашли, президентът на Нюкасъл Юнайтед е собственик на Sports Direct, не изглежда обезпокоен от факта, че е малко вероятно да си върне 200-те милиона лири, които е заел на клуба. Той, в крайна сметка, е привърженик.

В издадена неотдавна автобиография Саймън Джордан разказва колко ужасно погрешно може да се окаже да притежаваш футболен отбор.

Джордан натрупал състояние от 175 милиона лири в ранните дни на революцията на мобилните телефони. През 2000 г. той платил 10 милиона лири, за да купи футболния отбор от Южен Лондон Кристъл Палас, като, на 32 години, станал най-младият президент на клуб.

Мнозина предупредили Джордан да не го прави, но като човек, който гледал тима от детинство, не можал да устои на изкушението. Превъртете 10 години напред във времето и клубът е в производство по несъстоятелност, а личното богатство на неговия президент до голяма степен е пропиляно.

Джордан твърди, че се е опитвал да управлява отбора като практичен бизнес, но не успял да устои на изкушението на амбицията, а във футбола успехът идва на висока цена.

Голям брой собственици просто са фенове на притежавания от тях клуб или са свързани с местните хора. Докато в света на бизнеса главата може да управлява сърцето, във футбола нещата може да стоят точно по обратния начин.

Да оставиш следа

Това обаче не обяснява защо толкова много чужденци без сантиментална привързаност към определен клуб буквално се редят на опашка, за да си купят един.

Твърди се, че Роман Абрамович, руският собственик на Челси, е отписал над  милиард лири, които е налял в отбора, откакто го придоби през 2003 година. Шейх Мансур от Абу Даби бързо го догонва с инвестираните близо  милиард в Манчестър Сити от 2008 година.

По-голямата част от сериозните суми, които бяха вложени през последно време във футбола, идват от Близкия изток. Суверенният фонд на Катар купи отбора от Първата лига на Франция Пари Сен Жермен през 2011 г. и го преобрази по същия начин както шейх Мансур Манчестър Сити.

Според Deloitte седем от 20-те най-големи клуба в света по приходи са спонсорирани от авиокомпании от Близкия изток. Сред тях са Барселона (Qatar Airlines), Реал Мадрид, Пари Сен Жермен, Арсенал, Милан (всички те от Fly Emirates) и Манчестър Сити (Etihad).

Всъщност, когато Манчестър Сити играха неотдавна с Арсенал, мачът бе определен като сблъсък между Абу Даби (Etihad) и Дубай (Fly Emirates).

В края на краищата Дубай, Абу Даби, Катар и Бахрейн, всички те са малки, но богати държави или емирства от района на Персийския залив с глобални амбиции. Футболът е сочен като важен лост за тяхното популяризиране, но, естествено, те са в конкуренция помежду си.

Някои намекнаха, че футболът просто е използван като геополитически инструмент, като много от тези инвестиции в края на веригата са държавни посредством суверенни фондове.

Въпреки че Катар няма футболна история и инфраструктура, той спечели домакинството на Световното първенство по футбол през 2022 г. и ще похарчи огромен бюджет за турнира.

По брутен вътрешен продукт на глава от населението, емирството е най-богатата държава в света, но то е малко, разполага със значителни петролни резерви и, по стечение на обстоятелствата, се намира в сравнително нестабилна част от света. Като използва футбола, Катар заема място на картата и дори си купува малко повече сигурност.

Подобен аргумент може да обясни защо богати хора си купуват футболни клубове. Челси е струвал на Роман Абрамович много пари, но в същото време го направи силно разпознаваема личност в целия свят.

През последните години, животът на един руски олигарх е изпълнен с рискове. Това идва да покаже, че да бъдеш успешен в бизнеса не те прави автоматично известен, но купуването на футболен клуб може да ти осигури известност, слава и достъп до влиятелни хора.

Да правиш пари и да намаляваш цените

Банковите сметки на футболните отбори не издържат на внимателен преглед, но, на повърхността, няма кой знае каква причина клубовете да не бъдат печеливши. В Англия, отборите от Висшата лига са пословични дойни крави с три големи източници на приходи – телевизионните права, търговските дейности и продажбите на билети и абонаментни карти.

Семейство Глейзър купи Манчестър Юнайтед през 2008 година, като призна огромната ценност на марката в световен мащаб като генератор на пари и възможностите да я направи още по-печеливша.

Цената на придобиването бе натоварена на самия клуб, като приходите, които той генерира, са използвани за изплащане на кредитите, които Глейзър са взели, за да купят отбора, и на лихвите по тях. Идеята е, че в крайна сметка клубът ще се самоизплати, като ще остави американските си собственици в притежание на многомилиарден актив.

Носят се слухове, че Арсенал, футболният отбор от Северен Лондон, разполага със значителни парични резерви от над 120 милиона лири. В такъв случай американецът Стив Крьонке, който притежава около 63% от акциите на клуба, може да се самовъзнагради с чудесен дивидент, ако пожелае.

Дивидентите не са единственият начин за правене на пари от футболни отбори. Разнесоха се спекулации, че близкоизточен консорциум иска да плати 1,5 милиард лири за Арсенал и при подобен сценарий Крьонке би направил капиталова печалба от 400 милиона лири от своите акции.

Така че нарастващите приходи могат да повишат стойността на един клуб, подобно на всеки друг бизнес. Търговските приходи във Висшата лига се увеличиха чувствително през последните години, в момент, когато отборите правят пари от световната популярност на английското футболно първенство.

Спонсорските договори сега отиват отвъд обичайните сфери на фланелките и аксесоарите чак до правото на наименуване на стадиона.

Цялата тази комерсиализация не радва напълно привържениците. Винсънт Тан, малайзийският собственик на Кардиф Сити, предизвика малко гняв, когато промени символиката на клуба. Традиционната синя лента стана червена, а емблемата вече не е пойна птица, а дракон. Тази мярка бе оправдана с необходимостта от подобряване на маркетинговите перспективи на отбора в Азия.

Основната причина клубовете от Висшата лига да не са на печалба обаче е рязкото увеличаване на заплатите. Миналата година възнагражденията на футболистите са възлизали средно на 70% от клубния оборот.

От създаването на Висшата лига преди повече от 20 години, 80% от увеличението на приходите е отишло за заплати. Deoitte твърди, че контролирането на разходите за възнаграждения е от ключово значение за финансовата стабилност на футбола. Предвид огромния мащаб на клубните приходи, един разумен контрол би направил отборите доста печеливши.

Игра на лотария

Финансовата бездна между Висшата лига и Чемпиъншип е огромна. Тя ще зейне още повече от новия договор за телевизионните права, който ще влезе в сила тази година.

Тригодишната сделка между BskyB и BT Sports е на стойност над 3 милиарда лири – колосално увеличение от 70% от стойността на предишното тригодишно споразумение между BskyB и ESPN.

Миналия сезон клубът, завършил на дъното на Висшата лига, е получил 39 милиона лири от телевизионни права. Тази година последният ще вземе 63 милиона. Това е повече от сумата, която Манчестър Юнайтед е получил за спечелването на шампионската титла миналия сезон. Тазгодишният победител ще грабне от телевизионни права близо 100 милиона лири.

Висшата лига превежда солидарни траншове на клубовете от по-долните дивизии, но тези суми на нищожни от гледна точка на елита. Всеки от отборите в Чемпиъншип ще получи тази година 2,3 милиона лири, а тези от Първи и Втора дивизия (третия и четвъртия ешелон в английското футболно първенство) съответно по 360 000 и 240 000 лири.

Тъй като приходите в по-долните дивизии са много по-малки, натискът върху клубните финанси е много по-суров. Средният дял на заплатите от оборота на отборите в Чемпиъншип миналия сезон е бил 90%.

Бездната в парите прави влизането във Висшата лига изключително изгодна финансова сделка. В резултат финалът на плейофите в Чемпиъншип, победителят от който получава промоция, е смятан за най-доходоносния мач в английския футбол – победителят печели 20 милиона лири само от телевизионни права.

Договарянето на колективни права между всички клубове от Висшата лига означава, че отборите към дъното имат гарантиран добър дял от парите.

В други европейски първенства обаче телевизионните права често са договаряни на индивидуално равнище. Това означава, че парите се концентрират в отборите с най-голяма фенска база.

Например, в Испания, Барселона и Реал Мадрид получават около 60% от всички приходи!

Това може да обясни защо интересът към купуване на клубове от Чемпиъншип е толкова голям. Евентуалната промоция на отбора във Висшата лига би донесла огромни печалби.

Лийдс Юнайтед, например, има славно минало и силна фенска база, предвид факта, че е единственият клуб от града. В момента италианският „Крал на царевицата“ Масимо Челино е отправил оферта за отбора. Амбицията ще е клубът да влезе във Висшата лига възможно най-скоро.

Ако обаче промоцията във футболния елит е като да удариш печалба от лотарията, то изпадането в Чемпиъншип се възприема като истинска катастрофа. Въпреки гарантираните парични компенсации (60 милиона лири за 4 сезона), изпадналите клубове по принцип губят най-добрите си играчи, страдат от деморализация и рядко се връщат във Висшата лига още следващата година.

И така, защо му е на човек да си купи футболен отбор?

Сър Джон Мадеджски, президентът на Рединг, описва идеалния собственик на клуб като човек с дълбоки джобове, находчив и не колеблив.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.