СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как може да помогне Западът

Човек първо се разорява постепенно, а после – внезапно, пише Ърнест Хемингуей. Авторитарните лидери губят властта си по същия начин, както драматично показва съдбата на сваления украински президент Виктор Янукович. Властта му намаляваше от ноември миналата година, когато избухнаха народни протести срещу поразително корумпирания му режим. След дивашката стрелба по десетки негови сънародници в украинската столица Киев подкрепялите го преди магнати и генерали го изоставиха и властта му се изпари. Янукович избяга, а тази седмица е издирван по обвинение в масово убийство.

Неговите сънародници празнуваха, поне някои от тях. Облекчението е разбираемо: след като Янукович го няма, Украйна най-сетне има шанс да замени своята ерзац демокрация от постсъветски тип с истинска демокрация. Също толкова вероятно е тази страна с 46-милионно население да се взриви, а това е ужасяващ сценарий както за Украйна, така и за съседите й. Предотвратяването на такова развитие е спешна задача за Запада; за Европейския съюз в частност това е възможност да покаже, че въпреки всичките си вътрешни разцепления и инертност е способен да оправдае големите надежди, които му се възлагат.

Не само пари

По всички исторически критерии Украйна е част от Европа. Тя граничи с четири държави от ЕС. Големите й градове – Киев, Лвов, Одеса – са украшения на европейската цивилизация. Следователно нейните проблеми са и проблеми на Европа. Много украинци вече живеят и работят в ЕС – законно или не. Още много може да емигрират заради икономическите проблеми или политическите вълнения.

А вълненията, завещана от Янукович (който, както се твърди, е в Русия, където вероятно е избягал със своята яхта, злополучно наречена „Бандидо“) са много големи. Възниква напрежение между украинците, приветстващи революцията, и тези, които я отхвърлят: в Киев нейните жертви са оплаквани като мъченици, но на други места се отдава почит на служителите от силите за борба с безредиците, които се биеха с тях. Ситуацията би била опасна, дори ако външните наблюдатели наистина имат добра воля, а не си личи да има такава добра от страна на Кремъл, който подкрепяше президентството на Янукович и сега заклеймява като терористи тези, които го свалиха. Междувременно тази страна, която от години е лошо управлявана, е почти фалирала.

На първо място Украйна има нужда от легитимно национално правителство. Временните лидери, определени от нейния парламент – Върховната рада, може би са по-приятни от Янукович; но Радата е гнездо на мошеници и кариеристи и едва ли е по-легитимна от него, както изтъкват някои протестиращи и Русия. Жизнено важно е президентските избори през май да са честни и да бъдат определени за такива: западни наблюдатели трябва да помогнат да се гарантира това. А новият президент трябва да бъде неопетнен от практиките на разчистване на сметки и лично обогатяване, които задушават украинската политика. Това е една от поуките от Оранжевата революция през 2004 г. – събитие, което изглеждаше, че възвестява демократично бъдеще, но вместо това просто пренареди окопалия се елит. Ветеранът от Оранжевата революция Юлия Тимошенко, която беше два пъти министър-председател и след бягството на Янукович беше освободена от затвора, трябва да стои настрана.

Който и да победи, ще има нужда от помощ – и то не само финансова. Когато не грабеше страната си, Янукович подкопаваше нейните съдилища, изопачаваше нейната конституция и тормозеше нейните медии – институции, които са не по-маловажни от изборите, за да има стабилната демокрация. Това е друго предупреждение от Оранжевата революция: без подходяща подкрепа прохождащите демокрации могат отново да попаднат под лошо управление. Западът трябва да помогне със своя опит и ресурси за възстановяване на страната.

Но Украйна се нуждае и от пари – много и спешно. Финансите й са в плачевно състояние: запасите й от твърда валута намаляват, дефицитът по текущите сметки се увеличава, а тази година се очакват дългови плащания за около 3 милиарда долара. Русия едва ли ще предостави спасителния заем за 5 милиарда долара, който договори с Янукович през декември. Украйна има нужда от 25 милиарда долара, за да не фалира. Тези пари би трябвало да бъдат дадени на две части: първо, няколко милиарда долара под формата на спешни заеми, с които страната да се съвземе до произвеждането на избори; после голям многогодишен пакет, финансиран главно от МВФ.

Разбира се, подкрепата на МВФ ще бъде придружена от условия – като прочистване на Украйна от ширещата се корупция, понижаване на стойността на надценената й валута и ограничаване на щедрите й енергийни субсидии. Временното правителство би трябвало да започне тези реформи, за да отслаби напрежението върху кабинета, който ще бъде избран. А европейците също могат да помогнат – както с техническа подкрепа, така и с предоставяне на най-добрия стимул за реформа, който могат да предложат: изгледите (макар и далечни) за пълноправно членство в ЕС. Тази идея ще разтревожи някои държави членки, да не говорим за техните избиратели. Те би трябвало да разберат, че стимулирането на демократична промяна в тази важна страна и приветстването й в европейския клуб – ако това стане – е също толкова в техен интерес, колкото и в интерес на Украйна.

Правилно и неправилно, а не Запад и Изток

ЕС и неговите съюзници би трябвало да направят всичко това, защото е правилно, а не за да дразнят Владимир Путин. При всички случаи обаче Путин ще бъде разгневен. Русия вече дестабилизира – даже вероятно се готви да присъедини – Кримския полуостров, включен в състава на съветска Украйна през 954 г. На 27 февруари подкрепящи Русия въоръжени лица завзеха там административни сгради.

Дори да се въздържа засега, Путин в крайна сметка ще отвърне: той отдавна им има зъб, а създадената от него в Русия Потьомкинска демокрация му позволява да изчака достатъчно дълго, за да им отмъсти. Той изля недоволството си от войната в Косово през 999 г., като нахлу в Грузия през 2008 г. Украйна е много по-важна за него от Грузия, защото без нея руската сфера на влияние изглежда нищожна. Даже според изкривените разбирания на Путин за руските интереси, евентуална гражданска война там е нежелателна. Дори обаче да не подстрекава към такава, той несъмнено ще направи всичко по силите си, за да попречи на Украйна да стане независима демокрация.

Това е още една причина ЕС и неговите съюзници да окажат щедра помощ сега. В основата си истинското разделение между украинците не е между Изтока и Запада, а между надеждата и цинизма: между тези, които вярват, че е възможно по-добро управление, и онези, които по понятни причини мислят, че в тяхната изстрадала постсъветска държава е най-добре да се придържат към системата на корупция и покровителстване. Създаването на честно, компетентно правителство, посветено на добруването на своя народ, е най-добрият начин да се убедят всички украинци, че ще са по-добре без клептократите, и също така да се покаже, че Западът все още е сила на доброто.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.