СофияПловдивВарнаБургасРусе

Венецуела – бандитската държава

Опашка за тоалетна хартия в Каракас. Снимка: от тв екрана

Уго Чавес почина преди година и сега Венецуела си пати от неговото лошо наследство. Въпреки че страната се намира върху най-големите петролни резерви в света, икономиката й е като влакова катастрофа на забавен каданс. Инфлацията достига годишно 56 процента и се наблюдава хроничен недостиг на основни стоки.

Страната е политически разпокъсана, както се видя в кървавите протести от последните три седмици. Ако не бяха събитията в Украйна, хаосът във Венецуела щеше да е на първите страници на новинарските уебсайтове навсякъде. Сега обаче има риск той да остане незабелязан, което може да се окаже потенциално опасно недоглеждане.

Има много прилики между Украйна и Венецуела. Николас Мадуро, приемникът на Чавес, се оказа лишен от чар почти колкото Виктор Янукович, който също бе демократично избран, но после оглави правителство, което накърни демократичните права. Смяната на режима в Украйна допринесе за по-големите очаквания на венецуелските протестиращи.

Това, което започна като откъслечни студентски протести, получи тласък, когато към тях се присъедини опозицията. Жестокостта на венецуелската национална гвардия, в комбинация с насилието на проправителствените милиции, патрулиращи на мотори, влоши нещата. Най-малко 17 са загиналите до момента.

Разликите между Украйна и Венецуела обаче са по-големи. Докато Янукович бе корумпиран политик, който се разколеба и избяга, чавизмът управлява Венецуела от 14 години. През това време той установи контрол върху най-важните институции в страната – от армията до съдилищата, пресата и националната нефтена компания. Чавизмът си спечели верни последователи сред бедните, повечето от които смятат, че живеят по-добре, отколкото при предишни правителства – поне до този момент.

С изключение на критики от страна на Съединените щати, Венецуела не понесе същото порицание както Украйна. Някои страни от региона не пожелаха да упрекват страна, която отговаря агресивно на критики; други се страхуват да не загубят значителни търговски интереси; а останалите се почувстваха обвързани от незаслужено чувство на солидарност. Всъщност най-острото латиноамериканско порицание се изрази в безполезни призиви за мир. Необходимо е те да бъдат по-твърди, особено в момент, когато проблемите на Венецуела изглежда, че се влошават.

Макар че правителството вероятно няма да падне, страната, която Чавес завеща, е в институционен безпорядък. Петролната продукция продължава да върви надолу, а последната реформа на системата за обмен на валута не помогна особено за справяне с дисбаланса в плащанията.

Немощта на всички политически партии, отново заслуга на Чавес, може да бъде видяна във вътрешнопартийните боричкания и политическата парализа на управляващата социалистическа партия. Насилието и престъпността нараснаха – резултат от години лошо управление; Венецуела е трета в света по брой на убийствата. Всичко това възпрепятства постигането на значителни социални придобивки.

Диалог с посредничество между правителството и неговите критици може да помогне да се намери решение на тези проблеми. Със сигурност опозицията трябва да следва процедурите, предписани от конституцията, а не само да хвърля камъни. А правителството трябва да се вслуша в основателните притеснения на критиците, а не само в средите, в които доминира. В противен случай ситуацията във Венецуела ще върви само от зле към по-зле.

И все пак очакванията до какво могат да доведат едни преговори, трябва да бъдат реалистични. И двете страни имат склонност да гледат една на друга с омраза, подхранвана от марксистки приказки за междукласова борба. От още по-фундаментално значение е, че проблемите на Венецуела идват от некомпетентността и корупцията на самия чавизъм. Диалогът не може да поправи това.

Всичко е тъжно отражение на мечтата, който Чавес някога обещаваше да постигне. С характерна щедрост, макар и подплатена с пари от петрола на Венецуела, той искаше да изгради бляскава цитадела на хълма, където да има справедливост за всеки. От тогава имаше социално подобрение, но малко справедливост и още по-малко блясък. Венецуела държеше вместо това да стане malandro (гангстерска) – държава, на която се възхищават единствено други сходни държави.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.