СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мозайка от малцинства в Източна Украйна се опасява от конфликта

Франс прес

„Това не е нашата битка“: на 1300 км западно от Крим унгарското малцинство в Украйна се страхува от конфликт, който му е чужд и в който се бои, че ще бъде въвлечено.

В Закарпатието – украинска област, граничеща с Унгария, Полша, Румъния и Словакия – тези хора с унгарски корени, заедно с румънците, основната група от мозайка, в която участват също руснаци, рутени (русини), роми и, разбира се, украинци.

Тези общности съжителстват като цяло без сблъсъци на територия, причислявана през 20-и век ту към една държави, ту към друга, за да бъдат през 1991 г. присъединени към придобилата независимост Украйна.

В течение на месеци отгласите от смутовете в Киев достигаха приглушени. Това се промени едва през февруари, когато украинските ултранационалисти от организациите „Десен сектор“ и „Свобода“, с ярко присъствие на Майдана (площад „Независимост“) в Киев, започнаха да издигат глас.

В Берегове (Берегсас на унгарски език) плакат, закачен на едно дърво близо до кметството на града с 24 000 жители, показва бившия президент Виктор Янукович зад решетки до детско лице, боядисано в цветовете на флага на Европейския съюз. „Берегсас! Престани да мълчиш! Не ги оставяй да съсипят бъдещето на децата ти!“ се чете на унгарски език под фотомонтажа.

„Случващото се в Киев или в Крим не ни засяга. Това не е наша битка“, заявява безапелационно пред АФП 20-годишната сервитьорка Виктория Сабо.

Националистите обикалят града с микробус, призовавайки жителите да се съберат пред импровизиран паметник на жертвите в Киев, разказва тя.

„Те питат защо не сме помогнали на опозиционерите в Киев и дали ще идем да се бием в Крим“, казва тя.

„Третирани като неукраинци“ по времето на Тимошенко

В Ужгород, столицата на Закарпатска област, млади последователи на „Десен сектор“ окупират от средата на февруари сградата на регионалната администрация. Докато някои сменят караула на входа, други разпалено спорят в залата под транспарант на Евромайдана.

„Ние обичаме унгарците и другите тукашни малцинства“, уверява ни 20-годишният Андрей Федунец, следейки пряко събитията в Крим на преносимия си компютър. „Искаме те да градят заедно с нас европейска Украйна. Тези, срещу които се борим, са Янукович и руснаците“, казва той.

В своя район, който Карпатите изолират от останалата част на света, унгарците от Ужгород и Берегове се безпокоят преди всичко за правата си.

През 2010 г. единствено Закарпатието гласува за кандидат-президента Янукович от областите в Западна Украйна, избрали масово проевропейския кандидат Юлия Тимошенко.

„Ние знаехме, че той е корумпиран и ще съсипе икономиката, но под негово управление поне нямаше да ни третират като неукраинци, както беше при Тимошенко“, обяснява Елемер Косеги, главен редактор на унгарскоезичен вестник.

При Янукович закон от 2012 г. даде на малцинствените езици статут на официален език в няколко района. Друг закон премахна изискването приемните изпити в университета да се държат на украински език.

Отменянето на закона от 2012 г., ефективно от 23 февруари, беше едно от първите решения на парламента в Киев след свалянето на Янукович. Гласуваното мина почти незабелязано в чужбина, но остави ярък отпечатък както в Закарпатието, така и в Крим.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.