СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ердоган води битка докрай, за да се задържи на власт

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесаясет

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е убеден, че зад множеството негови проблеми и опити за отстраняване от власт стоят САЩ и Израел. Самият той обаче не е потвърждавал това свое твърдение, но хората от близкото му обкръжение смятат, че обратното броене за него е започнало след края на посещението му в Белия дом на 16 май миналата година.

Без да приемаме казаното от ислямистите, което е възможно да идва и от халюцинация на страдащия от клаустрофобия техен лидер, напомняме, че след отпътуването на Ердоган от Вашингтон стана известно, че разговорите с президента Барак Обама са били съпроводени от забележката, че те са били доминирани от силни разногласия по въпросите за Сирия, Хамас и отношенията с Израел.

Носи се слух, че турският министър-председател бил обидил американския президент, след като Обама настоял той да не ходи в ивицата Газа. Оттогава досега Обама и Ердоган са говорили три пъти, а преди 16 май те са разговаряли много по-често, като американският президент призна, че е поискал и съвети от премиера на Турция за отглеждане на двете си дъщери.

В началото на юни в Истанбул, Анкара и в други градове на Турция се състояха големи демонстрации срещу ислямисткия лидер. Ердоган изпадна в тежка ситуация, като се заговори, че за няколко дни е загубил контрол над нещата. Той обаче се съвзе и се завърна още по-настъпателен, след като обиколи Северна Афика в стремежа си да потърси страна, която да го… приеме, както впрочем бе иронизиран от своите противници.

За демонстрациите Ердоган обвини, без факти, Израел и по-малко Америка, макар че в Турция, както и навремето в Гърция, любимият враг е ЦРУ.

Оттогава той загуби съюзници в Египет. Падането на „Мюсюлманските братя“ бе събитие, което го засегна, тъй като бе повярвал, че мечтата му да оглави мюсюлманския свят е започнала да придобиви кръв и плът.

Ердоган отново насочи стрелите си към Израел и САЩ, въпреки че Белият дом и Държавният департамент първоначално се бяха обявили срещу превратаджиите.

Значима е следната подробност: на 16 май след визитата в Белия дом, той каза на присъстващите журналисти, че следваща негова спирка щяла да бъде Сан Франциско, където щял да се срещне с Фетхуллах Гюлен.

Говори се, че живеещият в изгнание в САЩ имам не се е явил на срещата. Проблемите в отношенията на Ердоган с Гюлен, който де факто го издигна на власт, започнаха през лятото. Кризата ескалира през предишните седмици и конфликтът, който последва, е невероятно разгорещен.

ВЪПРОС: Може ли да се направи прогноза за края на този сблъсък? Преди всичко, това е битка между бивши съюзници, с която нямат връзка кемалистите, макар че Гюлен подходи към тях. Странно подозрително е обаче поведението на президента Абдуллах Гюл и на външния министър Ахмет Давутоглу, които – известни още и като опортюнисти – ще последват победителите.

Ако Ердоган спечели, ще настане „сеч“ и голямо разчистване в Партията на справедливостта и развитието и е почти сигурно, че ще бъдат наложени ограничения върху демократичните процеси за известно време; ако обаче спечели Гюлен, той ще даде властта на Гюл.

Реджеп Тайип Ердоган няма да падне без да се води битка докрай. От момента, в който следствените власти в Турция стигнаха до членовете на неговата фамилия, той ще се бори със зъби и нокти, за да се спаси.

Трудно е, но не е невъзможно. Апаратът на партията е разединен между него и Гюлен. Същото се случва в армията и полицията. Ако Ердоган и имамът „не се спогодят“ ще станем свидетели на безконтролни ситуации в съседната балканска страна.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.