Ще си тръгне ли Русия от Крим?

Асошиейтед прес

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Русия едва ли ще изтегли военните си сили от Кримския полуостров в Украйна, смятат анализатори и бивши служители от администрацията на президента Обама. Това принуждава САЩ и Европа да предприемат по-ограничена стратегия в опитите си да попречат на президента Владимир Путин да настъпи и на други места в бившата съветска република.

Това е обезпокоителен сценарий за президента Барак Обама, който е под натиск да покаже, че разполага със средства за въздействие върху Путин в задълбочаващия се конфликт между Изтока и Запада.

Заплахата от икономически санкции, наред с поредица умерени мерки, включващи прекратяване на търговски преговори с Москва и замразяване на плановете за посещение на международна среща в Русия, засега не помогнаха особено да се убеди руският лидер да оттегли силите си от Крим.

„Не съм оптимист, че ще си тръгнат“, каза Майкъл Макфол, който само до миналата седмица бе посланикът на Обама в Русия. Макфол заяви в интервю за Ем Ес Ен Би Си, че изразява лично мнение и не говори от името на администрацията.

Служители в Белия дом осъждат военните маневри на Русия в Крим като нарушение на международното право и настояват, че ще се противопоставят на всякаква дългосрочна окупация на областта. „За нас това няма да е приемливо“, каза говорителят на Белия дом Джей Карни вчера.

Високопоставен служител от администрацията посочи, че е работа на централното правителство в Украйна да реши бъдещето на Крим, където близо 60 процента от населението се самоопределят като руснаци. Служителят каза, че САЩ ще се противопоставят на всякакви опити от страна на Русия да анексира Крим или да признае наезависимостта му – стъпки, които биха били отглас на действията на Москва от конфликта й през 2008 г. с Грузия, друга бивша съветска република.

Украйна се намира в разгара на продължаваща от месеци политическа криза, която бе предизвикана от отказа на сваления президент Виктор Янукович от споразумение за патньорство с Европейския съюз в полза на историческите връзки с Москва. След като той избяга от Украйна миналата седмица, в Крим бързо навлязоха руски сили въпреки предупрежденията на Обама, че ще бъде платена цена, ако се наруши териториалната цялост на Украйна.

Бързото и дръзко отхвърляне на заплахите на Обама предизвика нови критики от републиканските опоненти на Белия дом. Сенаторът републиканец Джон Маккейн обвини Обама, че води „безпомощна външна политика, при която никой вече не вярва в силата на Америка“.

Обама и съветниците му настояват, че все още имат набор от възможности на разположение, като най-строгата от тях са икономически санкции, които могат да влязат в сила още тази седмица. ЕС изглежда действа по-предпазливо, но 28-те лидери на блока възнамеряват да вземат решение за първоначални санкции на спешно заседание в Брюксел утре.

Но дори и със строги икономически наказания, някои регионални анализатори казват, че вече може би е твърде късно да се обърне ходът на събитията в Крим.

„Представата, че има съревнование за Крим, е малко наивна“, каза Матю Роджански, експерт по Русия към вашингтонския мозъчен тръст Център „Уилсън“. „Той си е под руски контрол и винаги е бил близо до това да е под руски контрол“.

Роджански каза, че най-належащата тревога за САЩ е да попречат на Путин да настъпи в приятелски на Русия райони в Източна Украйна, където американски представители внимателно следят за етнически сблъсъци. Путин вчера каза, че не вижда причина Москва да се намесва там към момента, но добави, че си запазва правото да предприеме тази стъпка, ако рускоезичното население в района е в опасност.

Кримският полуостров е разделен от останалата част на Украйна от географията, историята и политиката. Той се присъединява към нея едва когато през 1954 г. съветският ръководител Никита Хрушчов дава полуострова на републиката, в която започва политическата си кариера – прехвърляне на територии, което е няма никакво значение, докато СССР не се разпада през 1991 г. и Крим се оказва част от независима Украйна.

Кримският пристанищен град Севастопол е и база на Черноморския флот на Русия, както и на хиляди военнослужещи от военноморските сили. Янукович, сваленият украински президент, удължи договора за наем на флота до 2042 г., но Русия се опасява, че прозападното временно правителство на Украйна може да го изгони от там.

САЩ не призовават за пълно руско изтегляне от Крим, каза служителят от администрацията на Обама, но иска силите на Москва да се върнат на обичайната си оперативна позиция в своята база, където са се споразумели с Украйна да държат 11 000 военни. Служителят нямаше разрешение да обсъжда ситуацията и затова пожела анонимност.

Ситуацията в Крим предизвика сравнения с Абхазия и Южна Осетия – двете отцепили се територии от бившата съветска република Грузия. Русия продължава да поддържа военно присъствие и на двете места, нарушавайки примирието, което сложи край на военния й конфликт с Тбилиси от 2008 г. и пренебрегвайки многократните осъждания от страна на САЩ и Европа.

Бари Павел, който е работил в Съвета за национална сигурност към Белия дом както при Обама, така и при президента Джордж Буш-син, каза, че връщането на контрола върху Крим може да е още по-важно за Русия, отколкото в грузинските територии.

„Руските националисти на практика смятат това за руска територия“, каза Павел, който понастоящем е президент на вашингтонския мозъчен тръст Атлантически съвет. „Доста е малък шансът руските сили някога да си тръгнат от там“.

Дългосрочните последици от оставането на Русия в Крим са неясни, особено имайки предвид, че останалата част от Украйна работи по следващите си стъпки след свалянето на Янукович. Но Хедър Конли, експерт по Европа в Центъра за стратегически и международни изследвания, определи като опасна за САЩ и Европа перспективата да позволят на Путин да гледа на спечеленото в Крим като възможност да предприема навлизания и на други места в региона.

„Тогава това започва да изглежда на политика на отстъпки“, каза тя. „Ако смяташ, че ще има още, трябва да се изправиш срещу това сега“.

Още по темата: Възможните санкции срещу Русия

„Путин: умен, суров и дълбоко циничен“, коментарът в заглавие на „Файненшъл таймс“ за пресконференцията на руския президент.

Основните западни издания са единодушни, че руският президент живее в собствен свят. Интересен щрих в тази посока предлага германският вестник „Велт“: Положителното, което може да се каже за изявата на Путин, е, че международният натиск и критиката, които той вече дни наред би трябвало да получава по телефона, не са му се разминали, без да оставят следи.

Това не беше хлъзгавият, хладен и контролиран Путин, който доминира събеседниците си цинична усмивка. Той изглеждаше от една страна ядосан, а от друга – нервен и объркан, смята „Велт“.

„Зюддойче цайтунг“ предупреждава, че макар да изглежда, че руският президент е възприел умерен тон, Западът не бива да си отдъхва. „Руският президент и занапред ще има думата за съдбата на т. нар. „малоруснаци“, смята германското издание.

„Зюддойче цайтунг“ обръща внимание на сигнала, че Москва може да не признае легитимността на насрочените за пролетта избори в Украйна и отбелязва, че всеки опит на новата власт в Киев да свали напрежението и да допринесе за политическо решение на кризата ще бъде обречен, ако резултатът не е удовлетворителен за Кремъл.

Американският „Вашингтон пост“ посочва, че вчерашната пресконференция на Путин е разкрила обезпокоителния факт, че изказванията на руския лидер са станали неразличими от пропагандата на държавната телевизия на неговата страна. „Смущаващата изява на Путин по нагледен начин демонстрира как политическата система, която той създаде, го изолира от истината за събитията както в чужбина, така и у дома“, коментира „Вашингтон пост“.

По въпроса за възможните санкции срещу Русия и тяхното въздействие западният печат демонстрира далеч по-малко единомислие. “ „Файненшъл таймс“ информира, че САЩ обмислят санкции за руските банки, и допълва, че има признаци на противоречия между Америка и Европа за това колко сурово и колко скоро Русия би трябвало да бъде наказана за действията си в Украйна.

Британският „Гардиън“ настоява Западът да не се бави с налагането на санкции и посочва, че единственият начин Владимир Путин да бъде закаран до масата на преговорите за Крим е да бъде засегната руската икономика. Според левоцентристкото издание финансовите и търговските санкции са истинското наказание, което Западът може да наложи на Русия, така както успешно го наложи на Иран.

Либералният „Индипендънт“ е на точно обратното мнение. „Русия се нуждае от опита на Запада толкова, колкото ние се нуждаем от нейния петрол“, припомня в заглавие вестникът. „Идеята ЕС да наложи икономически санкции срещу Русия е абсурдна. Тя ще ни навреди толкова, колкото и на тях. В дългосрочен план обаче охлаждането на отношенията между Изтока и Запада ще навреди много повече на Русия, отколкото на ЕС“, смята „Индипендънт“.

„Дейли телеграф“ иска премиерът Дейвид Камерън да обясни защо смята, че Великобритания трябва да прави сделки с Русия. „Предизвикателството към него е да преодолее подозрението, че правителството се стреми да избегне всяка заплаха за руските инвестиции в правещата бюджетни икономии Великобритания“, настоява консервативното издание.

В онлайн изданието си германското списание „Цайт“ също се застъпва за налагане на икономически санкции срещу Русия, твърдейки, че както за Германия, така и за Великобритания, които са най-важните руски партньори в ЕС, евентуалните загуби от тях биха били много малки. Във втори материал по темата изданието коментира, че Европа трябва да усвои политиката на силата. „В Европа си мислим, че светът функционира въз основа на разума, загрижеността и компромисите. Руският президент Путин ни показва, че това не е така“, пише „Цайт“.

Владимир Путин е господар на положението и чака от Запада предложения

Първо – изглежда, че война с Украйна няма да има. Второ – Путин е готов да обсъди украинския въпрос с новото правителство на републиката. Трето – кримската карта бе изиграна от президента като по учебник – сега той е господар на положението и чака от Запада предложения, пише в. „Независимая газета“.

Путин отмени украинския фронт, казвайки че не вижда необходимост да използва войски на територията на Украйна, пише в. „Комерсант“, цитиран от Би Би Си. Руският президент не се страхува от санкции от страна на САЩ и ЕС и смята, че западните страни са отговорни за хаоса в Украйна. Путин е скептичен за резултатите, постигнати от Виктор Янукович и неговите предшественици, но счита Янукович за легитимен президент.

Въпреки това руските правителствени структури са влезли в контакт с новите власти в Киев, обобщава накратко изданието. На пресконференцията Путин опроверга данните на украинските медии, че лицата в камуфлажни униформи без опознавателни знаци, поели контрола над редица обекти в Крим, са руски военни. Но призна, че на полуострова е засилена охраната на военните обекти.

Будапещенският меморандум за гаранциите за сигурност на Украйна, на чието нарушаване се позовават украинските власти, не е нарушаван, тъй като можем да приемем, че след революцията е възникнала нова държава, с която Русия нищо не е подписвала, заяви Путин, цитиран от в. „Ведомости“. На въпрос дали е възможна визита на бившата украинска лидерка Юлия Тимошенко в Москва, държавният глава каза, че е работил с нея, когато той е бил министър-председател, и работата е била конструктивна.

„Думите на Путин следва да се тълкуват така – той не е противник на идеята да работи с нея, когато тя стане президент, но други достойни кандидати не се виждат“, коментира депутат от Държавната дума за в. „Ведомости“. Вестникът също така отбеляза, че според Путин, не се обмисля вариант за анексиране на Крим от Русия. Той обаче не отговори как ще постъпи Москва, ако гражданите на украинската автономна република гласуват за присъединяване към Руската федерация.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.