Украинската криза постави Обама в ролята на „шефа на Запада“ пред Кремъл

Франс прес

Путин и Обама на срещата на Г-8. Снимка: официален сайт

Кризата в Украйна издигна американския президент Барак Обама до отдавна забравена роля от времето на Студената война – на лидер на Запада срещу Кремъл.

Демонстрацията на сила от страна на Владимир Путин в Крим е истинско предизвикателство за президента на САЩ, било то в политически, така и в личен план, а също и в качеството му на ръководител на най-могъщата страна в атлантическия алианс, изведнъж възприел отново логиката на конфронтация с Москва.

От Хари Труман до Роналд Рейгън, две поколения американски президенти изпълниха ролята на лидер на свободния свят – израз, превърнал се в отживелица след разпадането на СССР преди повече от 20 години.

Приоритетите на външната политика на Обама от идването му на власт през 2009 г. са известни – фокусиране отново на дипломатическите усилия върху Азия, за да се превърнат САЩ в противотежест на нарастващата мощ на Китай и за да се измъкнат от десетте години на войни в арабско-мюсюлманския свят.

Но с Украйна президентът Обама се изправя пред най-трудната криза като президент, казва Никълъс Бърнс, бивш посланик на САЩ в НАТО.

Повечето европейци и американци ще кажат, според мен, че това е най-сериозната заплаха за европейската сигурност от края на Студената война, допълва той.

Обама, който казваше, че НАТО е съюзът с най-голям успех в историята, не споделяше ентусиазма на държавния си секретар Джон Кери за Стария континент и често пъти отдаваше приоритет по време на пътуванията си на зоните на икономически растеж – Азия и Южна Африка.

Във вътрешнополитически план републиканските противници на Обама се опитват от години да го представят като идеалист, привърженик на успокояването в отношенията с враговете на САЩ. По време на кампанията по преизбирането си през 2012 г. Обама успя да избегне тези упреци, изтъквайки успехите срещу Ал Каида, по-специално ликвидирането на Осама бин Ладен.

Но тези обвинения отново започнаха да звучат на фона на кървавата баня в Сирия и на отстъплението му по въпроса с химическите оръжия на режима на Асад, хаоса или връщането на авторитарния контрол в повечето страни от Арабската пролет, а в последно време и заради все по-сериозните търкания с Москва.

В тази украинска криза, която тлееше от няколко месеца, докато американо-руските отношения непрестанно се влошаваха, откакто Путин се върна официално на власт през май 2012 г., Обама остана верен на кредото си за многостранен подход.

Той се допитваше до европейските си съюзници през целия уикенд, в момент, в който движенията на руските войски в Крим ставаха все по-очевидни, и успя да обедини шест страни от Г-8, които да заплашат негласно Москва, че ще бъде изгонена от този елитен клуб, в който членува от 16 години.

В понеделник президентът Обама предупреди, че администрацията му ще вземе решения, целящи да изолират Москва, ако Путин не промени поведението си в Украйна. Пентагонът преустанови сътрудничеството с Русия, а Вашингтон започна подготовка за налагане на икономически санкции. Кери пък беше изпратен в Киев.

Но Европа не е задължително на една вълна с Вашингтон спрямо Русия – голям доставчик на енергия за Стария континент.

Президентът Обама трябва да излезе на преден план и да демонстрира голямо лидерство в момент, когато това не е никак лесно, казва Чарлз Къпчан от мозъчния тръст Съвет за международни отношения във Вашингтон.

Това е ключов момент за НАТО, смята Нил Гардинър, от консервативната група Фондация Херитидж.

Ако НАТО не успее да покаже решимост, алиансът ще понесе щети от тази криза, допълва експертът.

Преди украинската криза да стигне до такъв остър обрат, Обама планираше да посети Брюксел до края на месец март за среща на върха с лидерите на ЕС за визита в централата на НАТО.

Още по темата: Москва може да подплаши чуждестранните инвеститори

Руският „Комерсант“ коментира разпространения в интернет запис на телефонен разговор между външнополитическия представител на ЕС Катрин Аштън и шефа на естонската дипломация Урмас Пает, предположил, че снайперистите на Майдана може да са били наети от опозицията в Украйна. „Ако тази история заживее собствен живот, тя веднага ще дискредитира новата коалиция“, цитира вестникът естонския министър.

Според записа, качен в ЮТюб, Пает заявява, че според всички свидетелства застреляните от двете страни – полицаи и хора от улицата, са били убити от едни и същи снайперисти. „Сега става все по-ясно, че зад снайперистите стои не Янукович, а някой от новата коалиция“, добавя Пает. „Интересно. Тогава това трябва да се разследва“, отвръща Аштън.

Естонското външно министерство потвърди автентичността на телефонния разговор. Руският външен министър Сергей Лавров е споменал за този разговор вчера в дискусии за положението в Украйна с държавния секретар на САЩ Джон Кери и европейски дипломати, твърди източник на „Комерсант“ в делегацията на Москва. Според него Лавров е говорил за стрелци провокатори, убивали хора на Майдана, и пред самата баронеса Аштън на среща във вторник в Мадрид. Тя обаче не пожелала да обсъжда темата и само казала „Странно е тъкмо ти да повдигаш въпроса за провокации, Сергей“.

Вестникът отбелязва и „твърде напрегнатата атмосфера“ на преговорите Лавров-Кери в Париж, когато държавният секретар се пошегувал, че хората му били „от десния фланг“, а руският министър „прехвърлил шегата в политическата сфера“ с иронично предположение, че може би са от украинската радикална организация „Десен сектор“, дейно участвала в прозападните протести срещу предишната власт в Киев.

Подходите на Москва и на Вашингтон към ситуацията в Украйна все още кардинално се разминават, констатира „Комерсант“.

„Московский комсомолец“ помества репортаж за посещението на Джон Кери в Киев във вторник. „Американският държавен секретар не се скъпеше на обещания. Щедро гарантираше всякаква помощ и подкрепа (. . .), рисуваше с най-ярки багри светлото бъдеще на Украйна – под крилото на САЩ“, подчертава изданието.

Кери обещал „едно рамо за героите от Майдана“ и на предстоящите в Украйна президентски избори – да изпрати „десант от американски експерти“ с цел вотът да протече според международните стандарти. „За никого не бе тайна, че „международни“ означава в случая „изгодни за САЩ“, твърди руският всекидневник.

Той описва как гостът от САЩ разгледал „Майдана – днес главната туристическа забележителност на Киев“, положил на тротоара цветя и запалено кандилце. „По лицето на Кери се четеше, че разгроменият и опожарен център на украинската столица, овъглените скелети на коли и купища траурни цветя са го впечатлили, че той наистина е готов да дава всичките си сили, за да се появяват те отново“, коментира „Московский комсомолец“.

Киев се осмели да предприеме „ПРОамерикански шантаж“, пише в заглавие „Независимая газета“ по повод опроверганото от Киев изявление на украинския посланик в Минск Михаил Ежел, че се водят преговори за разполагане в Украйна на елементи на американската противоракетна отбрана срещу финансова помощ от страна на САЩ.

Сергей Лавров нарече изявлението спекулация с отношенията между Москва и западните й партньори, бездруго доста развалени заради украинската криза, посочва вестникът, като напомня реакции на западни лидери, заплашили Русия с изолация.

Ред страни от ЕС обаче нямат намерение да замразят икономическите връзки с Русия и са готови да се ограничат с втвърдяване на визовия режим, споделя изданието свои очаквания във връзка с предстоящия днес в Брюксел „спешен лидерски форум за ситуацията в Украйна“. Той бе предшестван от среща на европейските външни министри, на която Германия, Италия, Франция и Испания се обявиха против търговски санкции спрямо Русия, напомня всекидневникът.

Междувременно американските законодатели продължават да обсъждат пакет от икономически и визови мерки, които да накарат Русия „да спре военната си агресия“ в Украйна. За днес са насрочени изслушвания във външнополитическата комисия на долната камара в Конгреса, след които администрацията на САЩ ще получи „препоръки как да насочи санкции към най-уязвимите места на Русия“, се казва в статията.

Конгресмени признават обаче, че без подкрепата на Европа санкциите, готвени от САЩ, едва ли ще имат ефект. Годишният стокообмен на Русия със САЩ е 40 милиарда долара, а с европейските страни – 11,5 пъти повече, 460 милиарда, напомня „Независимая газета“.

Подготвяният от руския сенат законопроект за конфискуване на активи на компании от ЕС и САЩ в отговор срещу евентуални икономически санкции на Запада заради Украйна има по-скоро декларативен характер. Тези мерки едва ли ще бъдат приложени на практика, смятат експерти на „Новие известия“.

Според тях ръководствата на САЩ и на ЕС също няма да предприемат нещо по-различно от шумни изявления, защото няма как да „изключат“ Русия от глобалния икономически оборот. Ако обаче на Русия бъдат наложени санкции, това ще означава за федерацията съществени икономически загуби.

Според шефа на икономическата комисия в Държавната дума Игор Руденски Москва по-скоро ще си навреди с подобни необмислени действия – „ще изплаши чуждестранните компании, инвестирали много средства в нашата икономика“, цитира негови думи „РБК дейли“.

Междувременно Евросъюзът и Русия са започнали състезание по щедрост – кой ще даде повече пари на Украйна, пише „Ведомости“, цитиран от Би Би Си.

„11 милиарда евро, газ с отстъпка и премахване на визите – ето първия пакет помощи от ЕС. Москва засега прави пауза“, обобщава вестникът.

Европейската комисия напомни на Украйна, че все още е готова да сключи с Киев споразумение за асоцииране. А дотогава – да изпълнява едностранно едно от условията за сваляне на търговските бариери: да намали тарифите и да премахне квотите за украинска продукция. Русия пък може да предостави на украинския Крим 1 милиард долара и още 5 милиарда чрез общи проекти, докато няма решение на въпроса за остатъка от обещаните на отстранения президент Виктор Янукович 15 милиарда долара (през декември Москва купи облигации на Киев за 3 милиарда).

„Не трябва да си мерим пакетите с помощи, а да ги събираме“, призовава пред „Ведомости“ руският експерт Сергей Уткин. Той обаче признава, че плановете на Украйна за асоцииране с ЕС „може пак да раздразнят Русия“

Опити на международната общност да намери решение

Кризата в Украйна и опитите на международната общност да намерят изход от нея са водеща тема за западните издания.

Ситуацията в Украйна напълно засенчи международната среща за Ливан, отбелязва френският в. „Фигаро“. Вчера представители на международната общност се събраха в Париж, за да обсъждат как да се помогне на Ливан заради потока от сирийски бежанци, но вместо това в кулоарите на срещата имаше интензивни разговори за Украйна.

За първи път откакто руският парламент даде на Владимир Путин правото да използва руските въоръжени сили в Украйна, руският външен министър Сергей Лавров се срещна с американския държавен секретар Джон Кери. Двамата се познават много добре, защото заедно постигнаха важни споразумения за Сирия и Иран в последните месеци, но въпреки това тонът вчера между тях беше доста твърд, отбелязва изданието и допълва, че изход от кризата не се очертава в скоро време, тъй като Лавров отказва да се срещне с новия си украински колега.

Париж беше сцена вчера на „интензивен дипломатически балет“ заради украинската криза. Очаква се нещата да се повторят днес в Рим, където Сергей Лавров и Джон Кери ще се срещнат в кулоарите на международна среща за Либия, посочва в. „Монд“. През това време ЕС ще се опитва също да търси изход от кризата в Украйна на извънредна среща на върха в Брюксел, която според френски дипломатически източник нямало да завърши с приемането на санкции срещу Русия. Според източника на срещата ЕС ще отправи сериозни предупреждения към Москва и ще се опита да наложи идеята си за контактна група за Украйна, в която да влизат всички – украинците, руснаците, европейците, американците, допълва френският вестник.

В друга статия изданието коментира „газовото оръжие“, което извади Газпром в разгара на кризата. На 4 март Газпром подчерта, че ще сложи край на преференциалната газова тарифа за Киев. Същевременно Москва обяви, че украинският газов дълг е 2 милиарда долара към края на февруари. Как реагира Европа на това газово оръжие?

Първо, ЕС ще подпомогне Украйна да изплати дължимите суми. Освен това според европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер Европа може технически да обърне газовия поток и да започне да доставя газ на Украйна от Словакия, ако Русия затвори кранчето. Газпром може и да е оръжието на Кремъл, но е и компания, излязла на борсата, и обстановката в Украйна оказва влияние върху акциите й.

Така например акциите й се сринаха в понеделник, когато кримската криза се задълбочи. Газпром освен това е заинтересована от инвестиции в европейски енергийни проекти и обекти. Така че компанията едва ли ще може да играе дълго време политическата игра на Кремъл. Самата Москва знае, че не може да използва до безкрай газовото оръжие. Европа и Русия са взаимозависими от природния газ. ЕС има нужда от руския газ, а Русия от парите от него за икономиката си, посочва изданието.

Трескава дипломация, която засега не носи никакъв резултат, пише в. „Гардиън“ относно неуспеха вчера на Русия и САЩ да постигнат някаква договорка по украинската криза. В коментарна статия изданието обаче посочва, че западните критики по адрес на руска интервенция в Крим са стигнали нови дълбини на пародията. Като пример се посочва изявлението на Джон Кери, който говори за невъобразим акт на агресия и подчертава, че американските съюзници са съгласни, че става дума за неприемливо нарушаване на международните закони от страна на Русия, за което ще трябва да се плати съответната цена.

Тези критики обаче идват от страни, които извършиха най-големите актове на непредизвикана агресия в съвременната история, водени от измамен претекст – незаконната война в Ирак, отнела живота на 500 000 души, нахлуването в Афганистан, кървавата смяна на режима в Либия, избиването на хиляди в удари с безпилотни самолети в Пакистан, Йемен и Сомалия, се посочва в коментарната статия.

Спешни разговори, гневни думи и липса на план за излизане от кризата в Крим – така в. „Индипендънт“ обобщава вчерашните дипломатически усилия в Париж за намиране на изход от ситуацията в Украйна.

По въпроса за евентуално налагане на санкции на Русия заради Украйна британският в. „Файненшъл таймс“ посочва, че най-сдържано на идеята гледат онези европейски страни, които имат най-големи икономически връзки с Москва, в това число Италия и Холандия.

Американските усилия за постигане на сделка за Украйна в Париж се провалиха, посочва в. „Ню Йорк таймс“. Но в САЩ не се отправят само упреци заради този провал, а се търси и виновник като цяло за кризата в Украйна, допълва изданието в коментарна статия. Десницата в САЩ твърди, че онова, което направи Москва в Украйна, е по вина на президента Обама, който продължава да води слаба външна политика.

Някои от левицата контрират, че бившият президент Джордж Буш-младши е виновен заради това, че нахлу в Ирак и създаде по този начин прецедент. А из целия политически спектър се чуват обвинения, че американското разузнаване не е успало да предвиди, че Русия ще прати войски в Крим.

В друга коментарна статия на „Ню Йорк таймс“ се посочва, че кризата в Крим възвестява началото на нова ера в американската енергийна дипломация. Стратегията на американската администрация се състои в агресивни действия, за да се изтъкнат предимствата на новите американски газови ресурси и за да се подбият продажбите на руски природен газ в Украйна и Европа. Въпреки че Русия си остава най-големият износител в света на природен газ, САЩ неотдавна изпревариха Москва като най-голям производител в света на природен газ, основно заради пробива в технологията на фракинга, припомня изданието.

В. „Вашингтон пост“ отбелязва, че съюзниците на САЩ са втвърдили тона срещу Русия относно Украйна. Изданието публикува и коментарна статия на Хенри Кисинджър. Според бившия американски държавен секретар досега във връзка с Украйна се задаваше въпроса дали тя ще отиде на Запад или на Изток, но за да оцелее и просперира, Украйна трябва да се възприеме идеята, че може да е мост между Изтока и Запада.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.