СофияПловдивВарнаБургасРусе

Крим ще върне Русия в СССР – в най-лошия смисъл на думата

Събитията в Украйна и появилата се на хоризонта перспектива за присъединяване на Крим към Русия окончателно разцепиха на два лагера хората във федерацията. Едни ликуващо предвкусват геополитически реванш; други, вцепенени от ужас, очакват военни бедствия и последици от международна изолация. Едни жадуват да върнат в целия й блясък предишната слава на руското оръжие; други мрачно напомнят, че надеждите за „малка победоносна война“, която да заздрави самодържавието, тласнаха навремето Руската империя към тотална криза и пълен крах.

Поляризацията в общественото мнение стигна епични мащаби. Нищо чудно впрочем: за масовото съзнание Крим е най-близко до представата за „земен рай“. (Всъщност тук спада и Сочи, но там отдавна не е твърде уютно и е много скъпо.) Според анкетите именно Крим фокусира най-силно имперските нагласи сред руското население. Неслучайно известният радетел за силна държава Юрий Лужков, докато кметстваше в Москва, толкова се бе заплеснал по строежа на мост през Керченския проток. Сега вече целият министерски кабинет, без да му мигне окото, одобрява проекта на стойност 50 милиарда рубли. Раят наближава с всеки изминал ден.

С търсене на изгубения рай, с интриги на политическите опоненти ще е лесно да се обясни на народа рязко влошената социално-икономическа ситуация в страната. Впрочем и днес украинската информационна кампания на практика изцяло засенчва за обикновения гражданин спада на рублата и рухването на руския пазар. Но както е тръгнало, нещата ще стигнат и по-далеч: от мобилизационната риторика ще се изстискат всички ползи докрай.

Патриотичната риторика и пропагандата на консервативни ценности видимо се засилиха след връщането на Путин в Кремъл през 2012 г. В сблъсъка с бурно растящите протестни нагласи властта търсеше начин да ги пребори. Но в днешните условия е доста трудно да задействаш механизма за мобилизация на обществото. Конфликтът с външния свят улеснява задачата: закрилата за етнически руснаци, наложителното изправяне срещу Запада лесно натежават над второстепенни проблеми, като например тоталната неефективност на държавата.

Другото е нищо работа: да осигуриш монопол на държавната идеология, защото тя по принцип не издържа конкуренция в публичното пространство. Оттук идва стремеж да се поеме контролът върху обществените сдружения – „чуждестранни агенти“, и малобройните независими медии (ще припомним само отказа на кабелните оператори да разпространяват телевизия „Дожд“ и нападките срещу радио „Ехото на Москва“).

Процесът се развива в дълбочина и в широчина – Руският институт за стратегически изследвания препоръчва да се обърне внимание на научните учреждения и вузовете, натоварени със „задачи по формирането на кадрови резерв с цел изграждане на либерално-прозападна система в Русия и засилване на западното влияние върху обстановката в страната“. А депутатът Евгений Фьодоров от „Единна Русия“ предлага да се търси административна и наказателна отговорност от медийни шефове, „допускащи публикации с лъжлива антируска информация, включително при отразяване на събития извън Русия“. Че да върнат в закона оня член за „антисъветска пропаганда“, вместо да се мъчат толкова.

До неотдавна изглеждаше, че поляризацията в обществото въз основа на принципа „свой – чужд“ е само идеологически похват за вътрешно ползване. Но стана ясно, че изострящата се конфронтация може да предизвика и съвсем определени действия на Русия на международната арена. Противостоящите страни идват все по-близо до нова студена война, която ще застраши Русия с международна изолация на фона на твърде сложната социално-икономическа ситуация. И ще се озовем на крачка от преход към административно-командна икономика.

Имам усещането, че някой хубав ден ще се събудим зад желязна завеса в един нов Съветски съюз. В крайна сметка, ако един народ не си вземе поука от своята история, тя може да повтори урока.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.