СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кримският референдум носи рискове за Москва

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Дискусиите в централните руски медии са насочени към главната политическа новина – ръководството на Крим взе решение за присъединяване към Русия, съобщи Би Би Си. Предстои полуостровът да се произнесе по въпроса на референдум, насрочен за 16 март.

Решенията на кримския Върховен съвет променят не само хода на украинската криза, но и отношенията между Москва и Киев, а до голяма степен и между Русия и Запада, пише „Комерсант“. Киев нарече противозаконни решенията на кримските власти и настоява, че бъдещето на Крим може да бъде решено само с общоукраински референдум, посочва вестникът. Осъждайки сепаратизма на Крим, той изтъква, че „Киев няма реални лостове за влияние върху ситуацията на полуострова“.

Кремъл няма единен план за експанзия към нови територии. Отговорът на Москва ще зависи от три фактора: какъв ще е резултатът от референдума в Крим, как ще реагира Киев и доколко радикална ще бъде позицията на Запада, коментира пред „Комерсант“ политологът Сергей Маркедонов. Според него независимо от проруските нагласи в Крим няма стопроцентова гаранция, че населението дружно ще гласува за отцепване от Украйна, защото на полуострова не живеят само руснаци.

Но дори да остави висящ въпроса за статута на Крим, Москва ще получи мощен лост за натиск върху украинските власти, твърди всекидневникът. Даже без да присъедини Крим, Русия ще поеме изцяло контрола над него и ще има солиден аргумент в пазарлъка със Запада за бъдещото устройство на Украйна и нейния геополитически избор, пише той.

Москва обаче поема известни рискове, предупреждават експерти. На първо място – рязко да се влошат отношенията й със Запада, което ще е най-силно охлаждане от войната на Русия с Грузия през 2008 г. Според наблюдателя Сергей Уткин включването на Крим в състава на Руската федерация може да направи руската граница спорна от гледище на редица държави по света.

„Независимая газета“ цитира руския сенатор Анатолий Лисаков, според когото Крим може да бъде присъединен към Русия за 3 до 5 дни, стига референдумът да потвърди молбата на местните депутати до руското ръководство.

Всички парламентарни партии в Държавната дума подкрепиха волеизявлението на кримските си колеги, отбелязва вестникът.

„Крим, откак се помни, е влизал в състава на Русия и някакви смахнати политици в миналото са имали съвест да подаряват земи наляво и надясно, нещо неправилно по принцип – когато Хрушчов е подарил Киев на Украйна, когато са подписвани Беловежките споразумения. Всичко това според нас е било юридически противозаконно и сега референдумът ще отговори на въпроса за историческо ново събиране на двете територии“, цитира изданието либералдемократа Игор Лебедев, зам.-председател на Думата.

„Тези неща не ги решава Руската федерация, решава ги Путин. И е ясно, че решението ще бъде негово. И Държавната дума ще изпълни това решение“, констатира руският анализатор Борис Макаренко.

Мнението му потвърждава и „Новие известия“ със заглавие „Държавната дума има готовност да започне анексия на Крим“.

Според последните проучвания за ново обединяване на Крим с Русия смятат да гласуват към 75 на сто от жителите на полуострова, пише „Комсомолская правда“.

Ако Кремъл наистина е решил да поправи „несправедливостта от 1954 г.“ и да присъедини Крим към Русия, не би могъл да избере по-подходящ момент. Разкъсвана от вътрешни раздори, украинската държава изобщо не може да се противи срещу „железния юмрук“ на Москва. Западът също бе заварен донякъде неподготвен. И САЩ, и ЕС засега могат само да заплашват Русия с най-страховити възмездия и санкции, резюмира „Московский комсомолец“.

Още по темата: Кримските руснаци подкрепят ревностно закрилата на Москва

Николаус фон Твикел
ДПА

Един от най-причудливите аспекти на кризата в Крим е импровизиран отбранителен лагер, изграден зад дървени барикади и бодлива тел на улица „Куйбишев“ в Симферопол – оспорваната столица на областта.

Вътре пъстра група от етнически руски активисти охранява една институция, която иначе надали би имала нужда от защита – специално подразделение на силите за борба с безредици на украинската милиция Беркут, което е разквартирувано тук зад висока стена със стоманени врати.

Активистите, някои от които са с кожени казашки калпаци (папахи) и износени камуфлажни униформи, упорито отказваха да разговарят с чуждестранен репортер, но поддръжниците, които бяха наобиколили лагера, казват, че той е необходим за предотвратяване на нападения и провокации от новото ръководство на Украйна, което те заклеймяват като екстремистко.

„Има голяма опасност бандеровците да дойдат тук и да нападнат сградите на Беркут“, каза Александър Леонидов, към 30-годишен бизнесмен, който минаваше с колата си и натискаше клаксона в израз на подкрепа.

„Бандеровци“ е обидно наименование за украинските националисти в протестното движение в Киев, които смятат партизанския лидер от Втората световна война Степан Бандера за свой идол.

Рускоезичните хора в Източна и Южна Украйна твърдят, че Бандера, когото КГБ убива по време на изгнанието му в Германия през 1959 г., е нацистки колаборационист.

Този ожесточен спор се задълбочава от сходната с него полемика за силите Беркут – които новото украинско правителство разпусна, след като ги обвини за застрелването на десетки протестиращи по време на битките по улиците на Киев.

Подкрепяните от Русия власти в Крим отвърнаха, като обявиха, че разбунтувалият се черноморски полуостров ще приюти служителите на Беркут, които според тях са преследвани в други части на Украйна.

Местното генерално консулство на Русия започна да издава паспорти на някои от тях. Руският президент Владимир Путин се оплака във вторник, че в Киев отказват лечение и храна на ранени служители на Беркут.

А недоволството сред етническите руснаци в Крим, които съставляват 60 процента от двумилионното население на полуострова, не е само политическо.

На практика всички интервюирани от ДПА от руската етническа общност в Симферопол през последните няколко дни изказваха само възхвали към Русия и обвиняваха новото украинско правителство за икономическия упадък на града.

„Даваме 90 процента от нашите приходи на Киев“, твърди Марина Кот, пенсионирана работничка в столова, която наблюдаваше лагера за Беркут от другата страна на улицата.

Кот обясни, че не може да преживява с държавната си пенсия от 1091 гривни месечно (112 долара) и обвини властите както в Крим, така и в Киев в разграбване на региона.

Запитана дали Русия може да промени положението, Кот отвърна без колебание, че ще приеме Путин за свой президент.

Проруският министър-председател на Крим Сергей Аксьонов обяви референдум за разширяване на автономията на областта от Киев. Той също така се провъзгласи за главнокомадващ на въоръжените сили на Крим, за които казва, че ще бъдат съставени от украински войници, сменили лоялността си.

Но към сряда все още продължаваше напрегнатото противопоставяне в цял Крим, където обектите на украинската армия са обкръжени от тежковъоръжени войници без отличителни знаци, разпознати като руски в интервюта на репортери или по руските военни регистрационни номера на някои от автомобилите им.

Украйна твърди, че Аксьонов е нелегитимен, защото лидерът на скромна руска националистическа партия със само три от 99-те места в кримския парламент бе избран на набързо организирано заседание миналия четвъртък, докато в сградата имаше руски войници без отличителни знаци. Във вторник Путин се опита да разсее обвиненията за анксиране от страна на Русия, като подчерта, че Москва „по никакъв начин няма да провокира подобно решение и няма да подхранва такива настроения“.

Съпротивата срещу това е най-силна сред малцинствената група на кримските татари, която съставлява 12 процента от населението. Сегашната криза започна, след като спонтанен протест в Симферопол на 10 000 предимно татарски активисти прерасна в насилие миналата сряда.

Според анализатори бъдещето на Крим все още е неясно. Въпреки че някои казват, че Москва не се нуждае от област, която вече така или иначе контролира почти изцяло, други твърдят, че емоционалната привързаност на много руснаци към Крим може да надделее.

„Емоциите и комплексът за малоценност може да накарат Путин да избере присъединяване“, каза за ДПА Алексей Малашко от Московския център „Карнеги“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.