СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Путин сравни Крим с Косово, пита се Сърбия

Президентът на Руската федерация Владимир Путин използва преди дни Косово като аргумент за евентуалното отцепване на украинската република Крим. По повод кризата в Украйна той каза тогава, че Русия не възнамерява да се намесва, за да присъедини Крим, но изтъкна, че всички „граждани на Украйна, където и да живеят, трябва да имат същите права да взимат решения за собственото си бъдеще“.Щом самоопределението бе позволено на косовските албанци и изобщо в много други части на света, това означава, че никой не е премахнал правото на нациите на самоопределение, заяви Путин.

Сръбските политици бяха изненадани от изявлението на Путин, особено онези, които го смятат за най-голям приятел на Сърбия и бранител на сръбския суверенитет.

Слободан Самарджич от Демократическата партия на Сърбия, който се застъпва за прекратяване на преговорите с Европейския съюз и сближаване с Русия, смята, че Путин може в бързината да е направил погрешна аналогия между Косово и Крим.

Путин не ме разочарова. Нима сега трябва да му се сърдим заради погрешната аналогия, а искаме да се присъединим към ЕС, който смята, че Косово трябва да бъде независимо? Косово и Крим са напълно различни случаи. Косовските албанци провъзгласиха независимост, а в Крим се борят за автономия, заяви Самарджич за „Блиц“.

Че Путин в бързината е сгрешил смята и Душан Баятович, заместник-председател на Социалистическата партия на Сърбия и директор на общественото предприятие „Събриягаз“. И той е на мнение, че президентът на Русия е сравнил две несравними неща. Не смятам, че Косово е имало право на самоопределение, тъй като исторически е сръбско.

От друга страна Крим е исторически руска територия. Правото на самоопределение на Крим зависи от онези хора, които живеят там. С това изявление Путин само даде пример за това как изглеждат нещата, когато се прилагат двойни стандарти, казва Баятович, който не пожела директно да отговори на въпроса дали Крим има право на самоопределение.

Борислав Стефанович от Демократическата партия смята, че Сърбия трябва да зачита териториалната цялост на останалите държави, както се бори за зачитането на своята териториална цялост.

Крим е още едно доказателство, че когато се нарушава международното право, нещата могат да излязат извън контрол. Появяват се различни прецеденти, на които после мнозина се позовават, заяви Стефанович за „Блиц“.

Представители на Сръбската прогресивна партия не пожелаха да коментират изказването на руския президент.

Игор Мирович, заместник-председател на Сръбската прогресивна партия, посочи, че в този момент Сърбия трябва да бъде неутрална, а въпросът за отцепването на Крим е голяма геополитическа тема. Най-важното е да няма кръвопролития, а Сърбия трябва да гледа своите работи, заяви Мирович.

Душан Лазич, бивш посланик на Сърбия в Украйна и член на Форума за международни отношения, посочва, че становището на Путин показва, че той търси причина да защити позицията на Русия. В рамките на това той посочи и примерът с Косово. Това отново не означава, че руското становище към Косово ще се промени по някакъв начин, смята Лазич.

Предраг Симич, професор във Факултета за политически науки, припомня, че Владимир Путин не за пръв път използва Косово като аргумент. Това той е правил и по времето, когато за независимост се бореха бившите грузински републики Южна Осетия и Абхазия. Владимир Путин остави на Запада избор – зачитане на международното право или подтикване на сецесията. Тогава бе много ясен. Сега Русия избра същия път. Путин връща на Запада – око за око, зъб за зъб. Със сравнението между Косово и Крим той им припомня, че Русия не прави нищо, което Западът не е направил с Косово, обяснява Симич.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.