Центровете за бежанци в Берлин са препълнени

Франс прес

Бранденбургската врата в Берлин. Снимка: есиуеб

От 2012 г. Германия е страната с най-голям брой търсещи убежище в Европейския съюз, но центровете за бежанци са претъпкани от наплива на кандидат-бежанци и отправят сигнали за тревога, най-вече в Берлин.

Настанено от есента в жилище в околностите на Берлин, шестчленно семейство от Босна и Херцеговина се смества върху площ от 25 квадратни метра. Тези роми, избягали от бедността и дискриминацията, убиват времето в обстановка, сведена до най-необходимото: голямо легло, маса и разпадащ се диван.

Приемният център, който е усамотена постройка в края на гората, ще трябва да затвори врати на 15 април, но предвид голямото нарастване в броя на търсещите убежище, ще остане отворен по-дълго.

На другия край на столицата в квартал, пълен със социални жилища в някогашния Източен Берлин, Биргит Бауер, директор на центъра за търсещи убежище в Лихтенберг, се тревожи: „Разполагаме с 350 места в този център, но в действителност настаняваме между 360 и 370 души. Някои семейства, които вече живеят натясно, са се съгласили да приемат други хора в апартаментите си.“

В 10-етажната сграда, превърната в център за бежанци преди повече от две години, са събрани 18 националности. Тук също върху 20 квадратни метра живеят четирима или петима души, хранят се с полуготови храни и използват общи бани и тоалетни.

Понякога бивши училища или гимназии бързо биват преобразувани в центрове за бежанци.

„Трябваше да наемем допълнителни преводачи и работим на 150 процента от капацитета си“, добавя Бауер.

В Берлин в момента има 8360 кандидати за убежище, настанени в подобни центрове, чийто общ капацитет не надхвърля 8100 човека. Около 450 други търсещи убежище биват настанявани по спешност в хотели „за няколко дни или за една до две седмици“, казва Франц Алерт, председател на Службата по здравеопазване и социални въпроси, която основно се занимава с бежанците в Берлинската община.

„Ситуацията е напрегната, дори тежка, понеже през тази година очакваме още по-голямо нарастване на броя на търсещите убежище“, обяснява той.

Прииждането на чужденци, впрочем, се използва от неонацистки групи. Миналата година в Берлин жителите на популярен квартал, подпомогнати от активисти на крайнодясна групировка, протестираха в продължение на няколко седмици пред център за бежанци.

„Някои центрове трябваше отдавна да бъдат затворени, понеже са в окаяно състояние и не са приспособени за настаняване, но нямаме друг избор, освен засега да ги оставим отворени“, допълва Алерт.

От края на 2010 г. броят на лицата, подали молба за убежище на територията на Германия, е значително нараснал. През 2013 г. нарастването е достигнало 64 процента и вече наброява 127 023 молби, което е най-високото ниво от 14 години. Само през януари 2014 г. увеличението отбелязва рекорд от 76, 7 процента в сравнение с януари 2013 г., сочат статистиките на миграционната служба.

По-голямата част от бежанците пристигат в големите градове на страната. В Хамбург общината трябваше да превърне контейнери в жилища.

На първо място сред страните по произход е Сърбия, откъдето молбите за убежище надвишават 18 000, а 90 процента от тях са на роми. Много са и търсещите убежище от Босна и Херцеговина (104 процента ръст през 2013 г.) или Косово (ръст от 74,5 процента), както и от Русия.

„Много граждани на бивша Югославия получиха убежище в Германия по време на войната в началото на 90-те години“, обяснява Бригит Бауер. „Сега те се връщат заедно със семействата си и смятат, че Германия е последната им надежда.“

В Берлин има голяма рускоезична общност, която привлича и търсещи убежище най-вече от Чечения.

Сдружения за защита на бежанците като „ПроАзил“ критикуват бавните темпове, с които администрацията обработва този наплив. Организацията настоява за увеличаване на персонала, който обработва досиетата.

В центровете за бежанци се опитват да се справят с наплива и да помогнат на хората, които нерядко са травмирани от изживяванията по време на война. „Не става дума само да се предостави подслон на тези хора, ние искаме да им дадем възможност да се интегрират в нашето общество“, посочва Бригит Бауер.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.