СофияПловдивВарнаБургасРусе

Цяла неделя светът се опитва да спре Путин

Планираният референдум в Крим, който Москва подкрепя, за присъединяване на украинската автономна република към Русия, е незаконен и нарушава конституцията на Украйна е заявила германският канцлер Ангела Меркел на руския президент Владимир Путин.

Двамата са разговаряли по телефона в неделя, когато Путин е имал разговор и с британския премиер Дейвид Камерън, а Меркел е говорила с и турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, който споделя нейното мнение, че суверенитетът, териториалната цялост и политическото единство на Украйна трябва да бъде защитено на всяка цена.

Путин от своя страна е заявил на Меркел и Камерън, че действията на парламента на Крим са основани на международното право. По-рано тази седмица проруският парламент на Крим обяви региона за част от Русия и свика референдум на 16 март, за да поиска присъединяване.

В неделя Москва затегна военната хватка върху Кримския полуостров, въпреки предупреждението на САЩ, че всяко действие на Русия за анексиране на района може да затвори вратата за дипломацията. Междувременно украинският премиер съобщи, че ще замине за САЩ да обсъди сблъсъка с Русия за Крим и заяви на митинг в Севастопол, че Украйна няма да отстъпи „нито сантиметър от своята територия“.

Ден по-рано американският държавен секретар Джон Кери е казал по телефона на руския си колега Сергей Лавров, че Крим е част от Украйна и Москва трябва да се въздържа от ескалация на военното напрежение.

В неделя руски войници поеха контрола на украински граничен пост в западната част на Крим, съобщи по телефона за Ройтерс говорител на Гранични войски. Близо 30 души са блокирани в базата в Черноморское, която била превзета от руснаците без нито един изстрел в 06.00 часа сутринта. Според говорителя Олех Слободян руските сили сега контролират 11 гранични поста в Крим.

Преди седмица Путин заяви, че Русия има право да вкара военни части в Украйна, за да защити руските граждани там. Парламентът в Москва гласува законодателни промени, които улесняват анексирането на територия, населявана от рускоговорящо население.

В неделя Путин е заявил на Меркел и Камерън, че стъпките, предприети от законните власти на Крим, имат за цел да гарантират законните интереси на населението на полуострова, гласи писмена декларация на Кремъл, цитирана от Ройтерс.

Руският президент обърна внимание на събеседниците си, че сегашните власти в Киев не са предприели никакви действия, за да ограничат произвола на ултранационалистите и радикалните сили в столицата и в редица райони, се посочва в декларацията.

В изявление на германското правителство обаче се казва, че провеждането на референдума ще е в „нарушение на украинската конституция и международното право“. САЩ също заявиха, че няма да признаят анексирането на Крим.

Германският канцлер е изразила съжаление пред Путин, че няма напредък по формирането на „международна контактна група“, която да търси политическо решение на кризата в Украйна. Тя е настояла това да стане спешно.

Меркел, чиято държава е силно зависима от вноса на руски газ и нефт, до момента е най-въздържана по отношение на исканията на други европейски страни за налагане на санкции спрямо Русия. Берлин настоява Западът да даде повече време на Путин, преди Русия да бъде наказана с тежки икономически санкции.

Позицията на Германия се обуславя и от притесненията за геополитическите последици от изолирането на Русия, а не само от силните бизнес интереси и енергийни връзки, отбелязва Ройтерс.

Ангела Меркел е обсъдила кризата в Украйна в телефонен разговор и с китайския президент Си Цзинпин. „Тя е обяснила усилията да се намери политическо решение на конфликта. Китайският президент също е за намиране на такова решение чрез диалог и въз основа на международното право“, съобщи германското правителство.

В изявлението на Кремъл се казва, че „въпреки различията в оценката на случващото се“, Путин, Меркел и Камерън „изразиха общ интерес от деескалация на напрежението и нормализиране на ситуацията възможно най-скоро“.

Путин искал стабилна Украйна

„Президентът Путин призна, че е в интерес на всички ни да има стабилна Украйна. Той каза, че Русия иска да намери дипломатическо решение на кризата и че той ще обсъди утре с външния министър (Сергей) Лавров предложения за контактната група“, чието създаване бе предложено от Запада, се казва в изявлението на Даунинг стрийт по повод разговора на британския премиер с руския президент.

Камерън се обадил на Путин и е заявил, че признава правото на всички украинци да определят бъдещето си и добавил, че планираните за края на май избори са начинът това да стане.

Меркел и Ердоган са на мнение, че рискът от конфронтация в Крим трябва да бъде премахнат и че планираният за 16 март референдум за присъединяване на Крим към Русия е „изключително съмнителен“ и „незаконен“, съобщи германското правителство.

Ще има значителни търговски и икономически последици за Русия

Русия си „направи криво сметката „с военната намеса в Крим, заяви британският външен министър Уилям Хейг в интервю за Би Би Си.

„Грешно е да се заключава, че Русия е спечелила. Смятам, че с течение на времето ще се окаже, че Москва си е направила криво сметката“, каза Хейг. Ако не се намери дипломатическо решение, „ще има значителни търговски и икономически последици за Русия“, увери той.

„Европейските страни ще преразгледат подхода към енергийните и търговски връзки с Русия. Дългосрочният резултат ще бъде Украйна да се обедини още повече срещу руската доминация във вътрешните й работи и да се преразгледат европейските политики за намаляване на руската тежест в Европа“, смята британският външен министър.

„Никоя от мерките, които можем да предложим, няма да доведе до изтегляне на руските войски от Крим“, призна същевременно той.

„Никой не обмисля въоръжен конфликт между Запада и Русия, но Москва трябва да приеме сериозно какво ще й струва в дипломацията и в други области“ намесата й в Крим. В отсъствието на дипломатическо решение съществува истинска опасност от въоръжен конфликт, посочи Хейг.

Натискът ще се засилва

В публикувано в неделя интервю германският вицеканцлер Зигмар Габриел заяви, че казал на Путин на среща в Москва миналата седмица, че той трябва да помисли какво въздействие оказват решенията му на бъдещето на Европа, предаде Ройтерс.

„Казах му, че той носи голяма лична отговорност да се предотврати заплахата от ново разделение на Европа“, каза Габриел за сп. „Шпигел“. На въпрос как се е държал Путин, той отговори: „Говореше с приятелски тон, но бе твърд по въпроса.“

От европейска гледна точка действията на Русия в Крим са „чисто и просто в нарушение на международното право“, отбеляза германският вицеканцлер.

„Нужна е деескалация и това може да стане само чрез преговори. Сега не става дума дали реагираме „твърдо“ или „меко“, по-скоро трябва да действаме умно“, каза Габриел.

Белият дом потвърди, че украинският премиер Арсений Яценюк ще пристигне във Вашингтон в сряда по покана на президента Барак Обама, който по този начин ще изрази подкрепа за новото украинско правителство, предаде Франс прес.

„Ако има анексия на Крим с референдум, който да отдели Крим от Украйна и да го присъедини към Русия, няма да я признаем нито ние, нито по-голямата част от света. Второ, натискът, който упражняваме съгласувано с нашите партньори и съюзници, ще се засилва. Президентът каза съвсем ясно, обявявайки нашите санкции, а също и европейците онзи ден, че това е първата стъпка. Ние изградихме гъвкав и много силен механизъм за увеличаване на натиска, за затягане на санкциите“, каза Блинкън, цитиран от Ройтерс.

Сблъсъци в Севастопол

Същия ден в Севастопол избухнаха сблъсъци между привърженици на Москва и на Киев от кримския град, където украинскоезични жители честваха годишнина от рождението на Тарас Шевченко, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Стотина мъже с палки нападнаха охраната на митинга по повод 200-годишнината от рождението на националния поет на Украйна, събрал към 200 жители на Крим. Част от мъжете в проруската атакуваща група била в казахски костюми. Екип на Би Би Си, който бил на място, получил заплахи.

Арсений Яценюк: Украйна няма да отстъпи „и сантиметър от своята територия“

Украйна няма да отстъпи „и сантиметър от своята територия“ на Русия, каза Арсений Яценюк. „Това е наша земя, няма да отстъпим и сантиметър от нея. Нека знаят това Русия и нейният президент“, каза Яценюк на митинг по случай 200-годишнината от рождението на поета Тарас Шевченко, радетел за независима Украйна. „Ще направим всичко, за да решим кризата (в Крим) с политически и дипломатически средства“, увери той.

Според Яценюк САЩ и Великобритания, станали гаранти за териториалната цялост на Украйна, когато бившата съветска република се отказа през 1994 г. от ядрения си арсенал, ще направят „всичко по възможностите си, за да защитят независимостта на Украйна“.

Прочутият стих на Шевченко „Борете се – и ще победите!“ стана символ на новите украински власти, изтъкна на свой ред временният президент Олександър Турчинов. Хиляди се събраха пред статуята на Тарас Шевченко – поет, прозаик, драматург и преводач от 19-и век, надигал глас срещу потисничеството на Руската империя над украинския народ.

Хората изпяха националния химн; последва минута мълчание в памет на десетките демонстранти, убити през февруари в центъра на Киев по време на протести срещу проруския президент Виктор Янукович, свален след тази кървава баня, посочва АФП.

За съюз с Москва призоваха междувременно участниците в демонстрация в Донецк, разположен в Източна Украйна – рускоезичен регион с развита индустрия. Те почетоха с
едноминутно мълчание убитите в Киев спецполицаи от силите за борба с безредиците.

Джон Кери призова Русия към максимална сдържаност

По време на телефонния разговор с Лавров, Джон Кери е призовал Русия да проявява максимална сдържаност в Украйна. „Той ясно заяви, че продължаване на военната ескалация и провокациите в Крим или където и да е другаде в Украйна, както и ходове за анексия на Крим от Русия, ще затворят пространството за дипломацията. Той призова за максимална сдържаност“, заяви представител на Държавния департамент.

Руският президент Владимир Путин оправдава окупирането на Крим със защита на руските интереси и правата на етническите руснаци в района, където е базата на руския Черноморски флот. Парламентът на Крим гласува миналата седмица за присъединяване на автономната република към Русия и насрочи референдум по темата за 16 март, но новите управляващи в Киев и западните сили обявиха този акт за незаконен.

Операцията по завземането на Крим започна броени дни след като проруският президент на Украйна Виктор Янукович напусна страната в края на февруари, свален след тримесечни бурни протести срещу решението му да откаже споразумение с ЕС за сметка на сближаване с Русия. Тогава Крим отказа да се подчинява на Киев и да изпълнява решенията на Върховната рада – парламентът на Украйна. Ръководител на Крим стана Сергей Аксенов, който се обърна за помощ към Владимир Путин, който пък получи от руския парламент разрешение за вкарване на руски войски в Украйна.

Киев блокира сметките на Крим

В неделя стана известно, че Киев е блокира всички сметки на Крим, след като републиката декларира, че иска да е част от Русия. За това съобщи проруският вицепремиер на автономията Рустам Темиргалиев. Той обаче каза пред Интерфакс, че независимо от това властите в Крим държат ситуацията под контрол. Откриваме сметки в руски банки, включително сметки в рубли, така че хората в никакъв случая няма да останат без пенсии и заплати, заяви той.

Преди ден председателят на Върховния съвет на Крим Владимир Константинов съобщи след посещение в Москва, че в случай на присъединяване на региона към Русия, бюджетът му ще бъде увеличен два пъти. „Тази гаранция получихме от Русия“, каза той. Кризата в Украйна е най-сериозният конфликт между Русия и Запада от Студената война насам.

НАТО ще защити балтийските републики в случай на нужда

В събота време президентът Барак Обама обсъди задълбочаването на кризата с ръководителите на Франция, Великобритания, Италия и трите бивши съветски балтийски републики, които сега са членове на НАТО. Той е уверил Латвия, Литва и Естония, които имат руски етнически малцинства, че НАТО ще защити страните в случай на нужда.

В събота екип от международни наблюдатели за трети път не е бил допуснат на територията на контролирания от проруски сили Кримски полуостров. ОССЕ съобщи, че при инцидента в Армянск няма пострадали. Екипът на невъоръжени наблюдатели, поканен от украинското правителство, е бил посрещнат с изстрели в събота.

Проруските власти в Крим са наредили на останалите в района украински военни части да се разоръжат и да се предадат. Москва продължава да отрича, че рускоговорящите военнослужещи в Крим са под нейно командване – една от лъжите на Путин, разобличена от Вашингтон и редица западни, но и руски медии. Макар че тези военнослужещи нямат отличителни знаци, те се превозват с военна техника с руска военна регистрация.

Екип на Ройтерс е заснел конвой със стотици руски военнослужещи и около 50 камиона, придружавани от бронетранспортьори и линейки, който посред бял ден влиза във военна база северно от кримската столица Симферопол.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.