СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сексът с Владимир Путин. Тайните на височайшата постеля


През 2002 г. се роди легендата за Алина Кабаева, великата шампионка по художествена гимнастика.
Спомням си добре кой, кога и при какви обстоятелства за първи път ми разказа за уж разгарящия се роман на Путин с Кабаева. Време на действието: 2002 г., преди повече от десет години. Напомням ви, че гимнастичката шампионка по това време едва бе навършила 19 години, а Владимир Путин – 50 години.
Място на действието: Москва, едно току-що открито „елитно” кафене в центъра на столицата. Източник на информацията е официалният (по това време) помощник на президента Путин, който, трябва да отбележа, по никакъв начин не е свързан с автора на тези редове с приятелски или дори с колегиални връзки.
Обстоятелствата на срещата с източника на информацията са абсолютно случайни – просто се видяхме по някое време в кафенето и седнахме за малко на една маса. Спомням си, че аз поръчах любимия си Ricard, анасонов пастис, който може рязко да ти подобри настроението, особено когато живееш в съвременна Русия. Какво си поръча моят събеседник, не си спомням.
Да, готов съм да повярвам, че Путин има отдавнашен роман с гимнастичката и даже две деца от нея. И защо не? Но! Тук възникват определени условия и поводи за съмнения.
Всеки, който познава поне малко етиката на кремълския двор, знае и разбира, че официалната свита на монарха няма да се впусне да разпространява наляво и надясно (а именно такова „наляво и надясно” бях аз, случайно срещнатият събеседник, нямащ нищо общо с кремълския двор) толкова деликатна информация, ако не чувства – нещо повече, ако не е твърдо убеден, че в подобно изтичане на информация е заинтересуван самият Патрон.
И ето, вече десет години всички само това правят, разказват за неофициалното семейство Путин – Кабаева, без да се смущават, че президентът на Русия, обикновено много потаен относно всякакви лични отношения, може да се разгневи. И да си отмъсти „съвсем не виртуално”, както се изразява съвременната младеж.
За двете общи деца на монарха и гимнастичката ще ви разкажат в редакцията на всяко опозиционно-либерално издание, даже без да слагат предупредително палец пред устата. Според тази тайно-официална версия двете деца живеят в путиновата резиденция „Ново Огарьово”, на 10-ия километър от подмосковското Рубльово-Успенско шосе – точно там, където живеят и действително съществуващите и многократно виждани от множество хора и стотици пъти показвани по телевизията лабрадор Кони и българската овчарка Бъфи.
Даже продавачките в салона за скъпи кожени облекла на „Большая Дмитровка” (улица в центъра на Москва, на десет минути пеша от Кремъл и на пет от Генералната прокуратура на Руската федерация) ще ви кажат, че при тях редовно си купува кожени палта Алина Кабаева, която изобщо не крие, че и преди, и сега редовно и постоянно я „карат при Путин”.
(…)
Но пък споменатата вече Алина Кабаева води живот като на сцена. Тя е депутат в Държавната дума (за втори път), постоянно участва в събиранията на елита и във всевъзможни благотворителни аукциони, снимката й не слиза от кориците на лъскавите списания. Как така потайният и затворен Путин допуска подобно нещо? Защо никой не пресича слуховете, които очевидно очернят президента на такава консервативна страна като Русия, за наличието на паралелно семейство и извънбрачни деца? (А Русия не ви е Франция, където президентът Франсоа Митеран цели 14 години живее в Елисейския дворец не само със законната си съпруга Даниел, но и с извънбрачната си дъщеря Мазарин и нейната майка!)
Изобщо в „историята Путин – Кабаева” има някои основни несъвпадения.
Моите критици ще припомнят историята със спрения през 2008 г. вестник „Московский корреспондент” („Москор”). В близкото минало имаше такъв седмичник, създаден през есента на 2007 г. от банкера и политик Александър Лебедев, собственик на Националната резервна банка (НРБ). Причината да възникне „Москор” е желанието на Лебедев да оглави на изборите за Държавна дума списъка на опозиционната партия „Справедливая Россия” в Москва. Затова му е необходим печатен орган, който да не зависи от могъщия тогава кмет на Москва Юрий Лужков. Обаче Лебедев се отказва от балотажа – така го съветват от Кремъл като че ли по молба на същия този Лужков.
И ето че през пролетта на 2008 г. „Московский корреспондент” публикува уводна статия, посветена на бъдещата сватба на Владимир Путин и Алина Кабаева. Съобщават даже името на брачната агенция – Артмениджмънт център „Карнавал стиль”, на което брачната двойка доверила високата чест да организира церемонията. (Днес не изключвам, че именно агенцията е била заинтересувана от скандалната публикация, за да си направи гръмка и евтина реклама).
Веднага след това банкерът Лебедев уж е призован на „Лубянка”, където с твърд тон му обръщат внимание върху недопустимостта на подобни публикации. „Московский корреспондент” е спрян незабавно според официалната (на Лебедев) информация заради „изтичане на информация, противоречаща на жизнено важни интереси на Путин”.
Но моето разследване ме доведе до съвсем друг сценарий на случилото се.
След като Александър Лебедев се отказва да се кандидатира за депутат от московската листа, за него вестникът се превръща в нещо като куфар без дръжка, тоест той става просто ненужен, но да си признае открито това и честно да ликвидира злощастното издание, банкерът не намира сили. В руския олигархичен свят така не се постъпва. Ето защо е измислена интригата с Кабаева: тоест ние не искахме да закрием „Московский корреспондент”, но ни заставиха. Автор и изпълнител на интригата става заместник-главният редактор на изданието, ветеранът на руско-съветската жълта журналистика Игор Дудински. Не изключвам дори някой да е получил хонорар от същата брачна агенция, която се „събуди известна” след гръмкия скандал.
Най-общо казано и тук нещо не пасва.
Историята за матримониалния живот на Алина Кабаева напомня класическа холивудска мелодрама. През 2004 г. е обявено, че тя се омъжва за капитана от милицията Давид Муселиани (скоро след това се оказа, че не е капитан, а полковник). Ето колко романтично (и същевременно лигаво) писа за това през октомври 2004 г. много влиятелният по онова време руски таблоид „Жизнь”:
„Алина Кабаева вече е определила деня на сватбата си. Тя ще се състои следващото лято. Както заяви пред „Жизнь” самата Алина, тя винаги е мечтала сватбата й да бъде непременно през лятото. Кабаева е готова да мине под венчилото още през тази година. Но поради участието й в Олимпиадата бракосъчетанието трябва да се отложи за следващото лято.
– Разбира се, може да се омъжа и през зимата или пролетта, но не ми се иска това да стане някак набързо – признава пред „Жизнь” шампионката. – Преди да приключа с големия спорт, искам да взема участие в няколко много важни за мен състезания, например да участвам в надпреварата в Япония. А след това, вече без всякакви други вълнения, ще се заема с подготовката на тържеството. Ние с Давид очакваме с нетърпение този ден!”
Въпреки протестите на родителите й, които са категорични противници на съжителство без брак, Алина се нанася в жилището на своя годеник в центъра на Москва, в района на известния Тишински площад.
„Тя призна, че дори не е могла да си представи, че е в състояние да обича толкова страстно. Своя избраник девойката нарича не иначе, а „сладичък мой”, „любими мой”и когато са заедно, не сваля възхитения си поглед от Давид. Даже треньорката Ирина Винер затваря очи пред капризите и чудатостите на влюбеното момиче. Когато Алина едва не закъсня за самолета, отлитащ за Атина, треньорката ядосано подхвърля: „Така и не могат да се нарадват един на друг!” Колкото и да са заети, те си звънят по телефона всеки час, просто за да се чуят. Кабаева зарязва всичко, само да се види за минутка с любимия, който притежава холивудска външност и аристократични маниери. Ако имаха възможност, влюбените не биха се отделили един от друг нито за минута.”
Сладката двойка се старае да не афишира своите отношения, заедно се появяват само при близки приятели. Но Алина, без да се крие, посещава годеника си в Пресненското отделение на милицията, където той работи.
„Че именитата гимнастичка е пристигнала, става ясно, когато в двора влиза разкошната й кола. „Нашата Алинка пристигна!” – шегуват се милиционерите. Но към чувствата на замначалника Давид Гагениевич Муселиани, който отговаря за работата с личния състав, се отнасят с огромно уважение.
– Веднага се вижда, че това е истинска любов – заяви пред „Жизнь” един от сътрудниците на столичното районно отделение „Пресненское”.
– По време на Олимпиадата Давид много се вълнуваше. А след това направо отлетя за Гърция при годеницата си. Ние тук всички сме фенове на Алина. Свикнахме с нея. Тя е много добро момиче.”
Без да дочака сватбата, годеникът подарява на любимата си светлосин спортен „Мерцедес купе”.
Скоро обаче (в средата на 2005 г.) се разбира, че сватбата на Алина и милиционера се отлага. Жълтите издания излагат две версии. Едната е, че Давид Муселиани не се е разделил окончателно с първата си жена Олга и отделя много внимание на Нане, дъщерята от първия си брак, което травмира Алина. Другата версия е, че Алина си има нов поклонник, богатия и влиятелен строителен магнат Сергей Полонски, когото засекли в компанията на г-ца Кабаева на светската церемония „Стиль сити 2005”. Но през декември 2006 г. шампионката отново потвърждава пред средствата за масова информация, че двамата с полковник (бивш капитан) Муселиани са заедно и баста.
След това следите им се губят. Някои светски наблюдатели твърдят, че двойката е изоставила Тишинския площад и се е отправила някъде към Рубльово-Успенското шосе, където се намират най-престижните жилищни райони на близкото Подмосковие.
Цялата тази сага в стил Санта Барбара едва ли би била възможна, при това тъй продължителна, ако още от 2002 г. (както ме уверяваше кремълският чиновник) Алина Кабаева е постоянна спътница на могъщия, ревнив (нещо, което сме виждали не един път в отношение към евентуалните му конкуренти в руската политика) и отмъстителен (виж делото Ходорковски) сегашен президент на Русия.
Въобще аз съм склонен да мисля, че историята за романтичната връзка на Путин с Кабаева е само операция за „дезинформация” (тук все пак някакъв чекистки опит е свършил работа на нашия герой). Целта на операцията е да се скрие истината, която може да съществува в два варианта:
– на Путин изобщо не са му чужди сексът и сексуалният живот;
– В. П. е латентен гей.
Вече много години интригата около Кабаева поддържа влиятелният бизнесмен с узбекски произход Алишер Усманов, главен спонсор на Руската федерация по художествена гимнастика. Законната (фактически днес бивша) жена на Усманов е Ирина Винер – старши треньор на сборния отбор на Русия по този вид спорт, наставник и попечител на прекрасната Алина. На заден план се извисява Сергей Ястржембски, отдавнашен личен приятел на Усманов и негов състудент в Московския държавен институт за международни отношения, бивш прессекретар на Борис Елцин и помощник на Путин „по осветляването на антитерористичната операция в Чечения.”
Усманов, който има обширни връзки в полукриминалния свят, изглежда е гарантът, че никой никога няма да узнае истината. И че Алина Кабаева няма да се разприказва.
Хората около Путин се опитват да създадат точно такава легенда като тази с Кабаева и около името на оперната дива Ана Нетребко. Главно през 2009-2010 г., когато сюжетът „Кабаева” започва да се изчерпва и престава да изглежда правдоподобен, из Москва отново плъзват близки до Кремъл „информирани източници”, които разказват за новия роман на „вожда”, този път с дама на по-голяма възраст от Кабаева. Впрочем, „версията Нетребко” не потръгва. В нея окончателно престават да вярват след официалното обвързване на певицата с уругвайския тенор Ервин Шрот и раждането на законното им дете.
Отделно трябва да се разгледат отношенията на Владимир Путин с извънредно бруталните байкъри и по-специално с клуба „Нощни вълци” и неговия лидер Александър Залдостанов с прозвище Хирурга. В съответните кръгове клуб „Нощни вълци” често се смята за гнездо и разсадник на нетрадиционна сексуална ориентация.
Моят приятел А. А., един от влиятелните представители на московското гей общество, е убеден, че Путин е хомосексуалист, па макар и латентен. (Както ги наричат – closet gay). Отстрани е интересно да се наблюдават класическите примери и образци на поведение на closet gay – например трогателната платонична дружба на В.В.П. със знаменития кинорежисьор Александър Сокуров. Филмите на Сокуров често получават държавна подкрепа благодарение на личната намеса на Путин. Но нещата не свършват дотук. Според разпространения сред кинодейците слух стопанинът на Кремъл лобирал много активно, за да осигури на филма на Сокуров „Фауст” получаването на Главната награда „Златен лъв” на Венецианския кинофестивал през 2011 г.
Спомням си друга такава история. Време на действието: май 1999 г., известният с гей репутацията си Сергей Степашин току-що е назначен за премиер на Русия на мястото на Евгений Примаков. И мнозина вече го виждат като вероятен приемник на Борис Елцин. Място на действието: офисът на един от най-влиятелните (в онзи момент) руски олигарх. Действащи лица: олигархът и аз и никой друг.
Олигархът ме пита:
– Как мислиш, ако все пак сложим в Кремъл наш човек, как бихме могли да го контролираме?
– Никак – отговарям аз. – Властта и пълномощията на президента на Русия са толкова големи (в това число – и в народната представа за него), че издигнатият от вас приемник във всеки момент може да се откаже от своите задължения, „да скъса кондицията”, както някога императрица Анна Ивановна. (Императрицата скъсва публично кондициите – поети задължения пред дворяните при встъпването на престола, ограничаващи властта й. – Бел. пр.)
– Да, и аз мисля така – казва олигархът. Само едно нещо ми идва на ум – еднополова любов. Да, само тя.
Той има пред вид, че само гей компроматът може да е повече или по-малко ефективно средство за оказване на натиск върху бъдещия президент на Русия, „ако нещо се случи”.
Статусът на гей икона се закрепва за В.В.П. през лятото на 2007 г., когато той заминава за Сибир на легендарния си риболов с принца на Монако Албер. Риболовът приключва с наистина еротичната (от няколко гледни точки) фотосесия, на която Путин и Албер позират голи до кръста с въдици в ръце. Фотографиите са публикувани във всички големи световни издания. Московското гей общество изпада във възторг. На мен не ми е известна в подробности репутацията на принц Албер по тази част, макар че има най-различни слухове. Но скоро най-неочаквано става ясно, че той си има любовница рускиня, също спортистка, също млада, също шампионка. Само че по фигурно пързаляне – Марина Анисина. Схемата „Путин – Кабаева” е възпроизведена едно към едно.
(…)
Какво в сексуалния образ на Владимир Путин е истина и какво измислица, на този въпрос може да отговори само историята. Но аз имам своя версия.
Путин е раним човек, който най-много на света се страхува от предателството. Затова му е трудно да се разкрие, да повярва в искреността на всеки друг, освен на себе си. Да обичаш и да бъдеш любим, това винаги крие риск да бъдеш предаден. Не може да имаш пълноценен личен живот, без да свалиш бронебойния скафандър на пълната психологическа безопасност. За това Путин, по много наблюдения, не е готов.
Любовта и измяната са спътници. Путин не иска да допусне дори възможност за измяна от никого и от нищо. И ако ненавижда някого до степен да желае да го накаже истински, то това са изменниците.
Затова, по всяка вероятност, въпреки всевъзможните помисли неговата постеля е незавидна и пуста. Като Земята до сътворението на света.
Той е самотен. И само този, който не разбира цялата пълнота на тази самотност, може да завижда на човека, загубил се сред безкрайните атрибути на толкова голямата и толкова всъщност безполезна руска власт.

Превод от руски Стефан Върлаков

––––––––

* Откъс от книгата „Путин. Цялата истина за стопанина на Кремъл“. Не за първи път българският читател има възможност да се запознае със скандална книга от руски автор преди тя да е издадена в Русия. Сега в ръцете ви е поредната такава книга – биографията на Путин от политолога Станислав Белковски.

Още от първите страници става ясно защо руските издатели бягат от книгата като „дявол от тамян“. За Путин се разказва, че е осиновено дете, лишено от детство и семейна любов. Това предопределя мрачния му и затворен характер. Липсват му истински приятели. Семейният му живот също е неуспешен: дълги години той и жена му не живеят заедно, докато накрая се решават официално да обяват раздялата си. Що се отнася до историите за любовните му авантюри с известни дами от спорта и изкуството, авторът ги обявява за измислени от пиар агентите му. Белковски отива по-далеч: смята, че господарят на Русия е латентен хомосексуалист.

Но интересът на читателите към книгата е предизвикан от съвсем друго: от сериозния и обективен анализ на политиката, която Путин води. Без страх от преследване авторът излага своята неподвластна на партийна или друга зависимост гледна точка за най-горещите събития от периода на путиновото управление. Той поддържа тезата, че „путиномиката“ води Русия към крах. И че когато крахът на „путиномиката“ настъпи, отломките й ще засипят цяла Европа.

Станислав Белковски, роден в Москва през 1971 г., е един от най-известните политически анализатори в Русия. Работил е като съветник и съставител на речите на редица политици от най-високо равнище. През 2004 г. основава Институт за Национална стратегия. Белковски присъства навсякъде и всеки го познава – от могъщи политици като Игор Сечин и Юлия Тимошенко, влиятелни членове на опозицията и олигарси, до читателите на популярния вестник „Московский Комсомолец”, слушателите на либералната радиостанция „Ехото на Москва” и зрителите на интернет телевизионния канал „ФСБ” (Факторът на Станислав Белковски).

Станислав Белковски е автор на пет книги и няколкостотин статии. Мнозина политици и олигарси, включително Михаил Ходорковски и Борис Березовски, са търсили неговите съвети, защото надали има друг, разполагащ с толкова много вътрешна информация, който да може да оценява ситуациите със скоростта на светлината, да прогнозира събитията много стъпки напред и да направи себе си така неуязвим, че да може да пише статии за самотата на Путин, да брои парите му и открито да предлага на президента някои мъдри съвети. Белковски добива известност на Запад, когато оценява личното богатство на Путин на 40 милиарда щатски долара, за което през 2007 г. излизат репортажи в The Guardian и Die Welt.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.