На руски ли говориш или на украински?

Франс прес

Въпросът за езика е по-политически от всякога в Украйна

В Харков протестират срещу опозицията. Снимка: регион.уа

На руски ли да говориш или на украински? Само на руски? Или само на украински? Повечето украинци на практика знаят и ползват и двата езика, но в момент, когато Владимир Путин се позовава на общия им език, за да оправдае разполагането на руски войски в „братска“ Украйна, изборът е политически.

По традиция, националистически настроеният запад говори предимно украински, а граничещите с Русия източни и южни части – руски, но повечето украинци всъщност жонглират с двата езика в зависимост от обстоятелствата. Двата езика са много близки.

Протестното движение, довело до падането на президента Виктор Янукович, който бе обвинен, че е искал „да продаде“ страната на Москва, а после интервенцията на руските сили на сепаратисткия, предимно рускоезичен Кримски полуостров, възродиха езиковия въпрос, измъчващ страната, откакто стана независима след разпадането на СССР през 1991 г.

Политически отличителен белег

„В политиката използваният език е отличителен белег: „Вие сте с нас или против нас“, подчертава пред АФП украинската социоложка Ирина Бекешкина.

Жители на Киев, които говореха на руски, минаха на украински в знак на протест срещу руската интервенция.

Сваленият президент Виктор Янукович произхожда от рускоезичния изток, но стремейки се за заличи имиджа си на „човек на Москва“, той се постара след изборите през 2010 г. да подобри познанията си по украински – официалния език на страната.

Неговият вечен противник – бившият прозападен премиер Юлия Тимошенко, която той прати в затвора – умишлено говори с украински акцент, но противно на създаваното впечатление също е от рускоезичния изток. Тя обаче, също по политически причини, отказва да говори на руски публично.

Водачът на националистическата партия „Свобода“ Олег Тягнибок, на свой ред, дори поиска преводач, когато в разгара на протестите в Киев беше интервюиран от руска телевизия.

В интервю за АФП лидерът на крайнодясното движение „Десен сектор“ Дмитро Ярош, една от водещите фигури на протестите, заяви, че разбира руски, но отказва да го говори по принципни съображения.

Реалността е по-сложна

Дори да не го говорят у дома, рускоезичните украинци разбират и могат да пишат на украински, чието изучаване беше задължително по съветско време въпреки доминиращата позиция на руския, който беше официален език в Съветския съюз. Той, впрочем, остава такъв и днес.

Проучванията показват, че само 1 процент от населението не разбира украински и 1 процент не разбира руски, подчертава Ирина Бекешкина. Ако трябва да го говорят, 30 процента от хората не могат да се изразяват свободно на украински – толкова са и тези, които не говорят свободно руски.

Последното преброяване в Украйна, от 2001 г., криеше, между другото, изненади. В повечето райони, смятани за рускоезични, в Източна и Южна Украйна, повечето жители са казали, че украинският, а не руският, е техен майчин език. Така е при две трети от жителите на град Днепропетровск и при близо 54 процента от населението на бившата украинска столица Харков.

Много публицистични предавания по украинската телевизия имат рускоезични водещи, чиито гости по време на дискусиите смесват двата езика.

За един от лидерите на протестите и кандидат на президентските избори на 25 май, Виталий Кличко, езиковият въпрос е“ изкуствен“ и манипулиран от политици, „на които им липсват аргументи“. „Самият аз съм рускоезичен, трудно е да ме обвинят в национализъм, майка ми е рускиня, баща ми – украинец, и никога не съм имал усещането, че правата ми са били потъпкани от гледна точка на езика“, казва той.

Спорен закон

Въпреки протестите в Киев, през 2010 г., по инициатива на президента Виктор Янукович, беше гласуван закон, даващ на руския статут на втори официален език в определени райони.

Намерението на новите власти да отменят закона предизвика остри протести в проруския лагер. Бекешкина определи като „глупост“ идеята за премахване на закона, който в крайна сметка остана в сила. „Засегнатите райони изтълкуваха това така: „Националистите започват да ни диктуват своите правила“, заяви социоложката. Русия незабавно използва демонстративно тази заплаха, за да оправдае интервенцията си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.