Украинската криза като игра на покер

Путин и Обама на срещата на Г-8. Снимка: официален сайт

Ако кризата в Украйна беше игра на покер, а до голяма степен тя е такава, не бихте искали да получите картите на Америка и със сигурност не бихте искали да рискувате, водени от фалшивата надежда за бърз успех.

Руският президент Владимир Путин разполага с внимателно разпределени сили в исторически, географски и политически план по начин, който гарантира, че не може да бъде постигната победа в кратък срок. Внезапното решение на кримския парламент в четвъртък да насрочи бърз референдум за отцепване от Украйна и присъединяване към Руската федерация до голяма степен гарантира изхода.

Ако гласуването се състои, мярката ще бъде приета – или защото населението, което се състои от 60 процента етнически руснаци, я подкрепя, или защото резултатът ще бъде нагласен. И в единия, и в другия случай Крим ще се върне в Русия, от която беше част, докато роденият в Украйна съветски премиер Никита Хрушчов не го предаде на Украйна през 1954 г., когато и двете бяха част от Съветския съюз.

Както отбеляза президентът на САЩ Барак Обама в четвъртък, гласуването ще бъде в нарушение на международното право, но това едва ли ще има значение. Предаността на Крим е много по-важна за Путин, отколкото за Запада. Регионът не представлява съществен интерес за САЩ, няма реалистична възможност за военни действия, а евентуален агресивен отговор би подхранил поддържаната от Путин и популярна сред руснаците и украинските етнически руснаци версия за събитията, че той е защитник от натрапването на Запада.

Но прецедентът, при който една държава със сила завзема част от друга, независимо от служещото като прикритие гласуване за отцепване, което нарушава украинската конституция, е тревожен прецедент, нарушаващ отдавна установения международен ред. Това е същият принцип, който приложиха САЩ, когато изгониха войските на Саддам Хюсеин от Кувейт през 1991 г. По-ясно казано, ако Путин сложи ръка върху други части от Украйна, която той, както изглежда, смята за естествено руско владение, това ще дестабилизира сигурността в Европа след Студената война на висока цена за американците.

Но в тази дълга игра САЩ, Европейският съюз и НАТО имат да изиграят още много карти, ако могат да се споразумеят за стратегия за тяхното изиграване. Асото в арсенала на Америка са нейните растящи енергийни запаси, които се очаква да направят САЩ нетен износител до към 2020 г. Тази карта не може да се изиграе бързо, но с намаляването на зависимостта на Европа и особено на Украйна от руския газ ще отслабват възможностите за влияние на Путин.

Същото може да се случи и с неговата икономика, ако увеличаването на запасите понижи цените на петрола и газа, от които зависи тя. Нещата може да се обърнат срещу Путин, който многократно използва енергията като оръжие. Правителството на Обама вече бързо се движи в тази посока, успоредно със санкции и поредица от по-леки мерки, които е по-малко вероятно да възпрат Путин.

Още по-важно от тактиката в този момент е да се определи целта. Не бива да се допусне кризата да се превърне в надпревара за контрол върху Украйна, а действията на Путин може да предизвикат именно това. Най-вероятният изход от подобен конфликт би бил разделяне на Украйна, при което проруската й източна част да попадне под контрола на Русия, а проевропейската западна част да се обвърже с ЕС и евентуално с НАТО.

При такъв сценарий рискът от катастрофални грешки би бил голям, а мисълта за това как американски и руски войски се изправят отново едни срещу други от двете страни на една проблемна граница – незадоволителна. Вместо това целта би трябвало да бъде да се запази Украйна като единен буфер, необвързан с нито един лагер, но взаимодействащ и с двата.

Путин може да храни по-големи амбиции. Той вече разпалва размирици като тези в Крим в други части на Източна Украйна. Но и картите му не са чак толкова силни, че да ги свали. Въпреки своите нереални разбирания, че украинците са естествени съюзници на Русия, той може да открие, че евентуален опит за установяване на контрол ще му навлече бунт или че западният натиск ще доведе до икономически последици, които той не може да си позволи.

Крим може да бъде загубен, което е обезпокоително, като се имат предвид сходните руски действия в Грузия през 2008 г., но САЩ, ЕС и НАТО могат да постигнат своите по-дългосрочни цели, ако успеят да проявят същата решителност, единство и търпение, с които спечелиха Студената война.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.