По-сигурни в НАТО

Франс прес

Преди 15 години Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО – решение, от което днес изразяват задоволство в контекста на руско-украинската криза. „НАТО е най-сигурният алианс, към който Полша някога е принадлежала“, коментира полският министър-председател Доналд Туск при посещение във военна база в северния град Шемировице.

Отварянето на Изток даде начало на разширяването на Северноатлантическия съюз към други бивши членки на Организацията на Варшавския договор. На 12 март 1999 година, след 10 години трудни преговори, Варшава, Прага и Будапеща бяха първите. Други бивши комунистически страни от Централна Европа – България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения – направиха същото през 2004 г., заличавайки разделенията от Студената война.

Ако не бяха членове на НАТО, за Полша и балтийските страни конфликтът в Украйна би бил „крайно драматична заплаха“, смята бившият полски президент Александър Квашневски. „Ако Полша не бе в НАТО, балтийските страни, без съмнение, също нямаше да членуват в алианса. В този регион щеше да има вакуум в сигурността и този вакуум би могъл лесно да се запълни от някой друг“, заяви в неделя Квашневски. „Но днес, благодарение на чадъра на НАТО, ние можем да спим много по-спокойно“, допълни той.

62 процента от поляците одобряват членството на своята страна в организацията, а едва 4 на сто се обявяват против, показва наскоро направено проучване на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS).

Руско-украинската криза възроди призрака на нова студена война и Полша, притеснена от действията на Москва за собствената си сигурност, се позова на учредителния договор на НАТО, който предвижда консултации, когато държава членка сметне сигурността си за застрашена.

В желанието си да вдъхнат увереност в източноевропейските си съюзници от НАТО, Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни.

Дванайсет изтребителя Ф-16 и 300 американски войници ще пристигнат в Полша до четвъртък, за да участват във „военно учение, което е изтеглено по-рано от предвиденото и ще бъде в разширен формат в напрегнатата политическа обстановка във връзка със ситуацията в Украйна“, заяви говорителят на полското министерство на отбраната Яцек Сонта.

Руснаците и украинците уверяват, че търсят дипломатическо решение на въпроса за Крим. Руският президент Владимир Путин защитава правото му да се присъедини към Русия, а Киев призовава САЩ да възпрат „агресията“ там.

Вашингтон и Лондон станаха гаранти, заедно с Русия, на териториалната цялост на Украйна, когато бившата съветска република се отказа от ядрения си арсенал през 1994 г.

„В днешно време НАТО вече не е вече организацията, която победи СССР, не е вече алиансът, към който се присъединихме преди 15 години, но аз продължавам да смятам, че това е най-добрият вариант за нас що се отнася до сигурността“, подчерта в Прага чешкият генерал Андор Шандор, реномиран експерт и бивш шеф на военното разузнаване. „Присъединяването позволи на нашата армия да научи много неща, достигнахме западните норми в много отношения и към днешна дата много войници са участвали в мисии, били са на обучения и са заемали постове, смятам че това е положително“, каза той.

„Унгария също изрази задоволство, че е влязла в НАТО. „Присъединяването към НАТО действително се оказа нетно предимство за Унгария. То ни закотви в трансатлантическата общност“, заяви Ищван Балог, специалист по въпросите на отбраната в Унгарския институт за международни дела.

„Опитът, който придобихме при боевете в Афганистан, показали как функционира военна среда през 21 век, допринесе също за развитието на унгарската военна наука“, допълни той. Ищван Дярмат, експерт по отбраната и бивш дипломат, президент на неправителствената организация Международен център за демократичен преход, допълни: „Опитът на Унгария в НАТО бе много положителен. Постигнахме голям напредък, откакто се присъединихме“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.