Европейският съюз се затруднява да притисне Русия за Украйна

Ройтерс

В усилията си да покаже на Русия, че държи на Украйна, Европейският съюз изглежда си е създал допълнителни проблеми, като се ангажира да подпише бързо политическо споразумение с Киев и остави икономическото сближаване за по-късно. Усложнението се заключава в това, че ЕС отстоява обещанието да се консултира с Русия за икономическите последици от споразумението с Украйна, а същевременно заплашва да отмени форума, на който би могъл да обсъди тези въпроси с Москва.

На извънредна среща на върха миналата седмица за това как да се реагира на руското завземане на Крим ЕС реши да раздели на две части първоначалния си план за широкообхватно споразумение с новите управници в Украйна за свободна търговия и асоцииране. Политическият аспект ще бъда подписан „много скоро“, а официални лица дадоха знак, че церемонията с участието на временния премиер на Украйна Арсений Яценюк ще се състои на 20-21 март, когато е следващата среща на лидерите от ЕС в Брюксел. Но по-важните икономически и търговски аспекти, които имат много повече потенциал да съживят икономиката на Украйна, ще почакат до президентските избори на 25 май и до съставянето на ново постоянно правителство в Киев.

От гледна точка на ЕС това изглежда като мъдър ход за възобновяване на отдавна договорените планове за сближаване с Украйна, отхвърлени миналия ноември от тогавашния президент Виктор Янукович под силния натиск на Русия. Но в желанието си допълнително да увери Украйна, че не е изоставена и докато дава на Русия ясен знак, че няма да бъде сплашвана, изглежда ЕС усложни още напрежението между Изтока и Запада, което е най-голямото от края на Студената война.

Създавайки двустепенен процес с Украйна, ЕС рискува да накара временното правителство в Киев да се почувства като второразрядна администрация: от една страна е добро за символичното политическо споразумение, но не е достатъчно добро за търговски договор. Нещо повече – на срещата на върха ЕС-Русия през януари съюзът обеща да проведе с Москва консултации „на експертно ниво“ за връзките си с Украйна и „евентуалните икономически последствия“ от тях. В резултат, точно когато Брюксел се опитва да обърне гръб на Русия заради Крим, включително и като заплашва със замразяване на финансови активи, забрани за пътуване и други санкции, той е задължен да се консултира с Москва за всяка своя стъпка към установяването на по-здрави икономически връзки с Киев. А Киев иска цялото споразумение, даже и това да означава Брюксел да оттегли обещанията си да се съветва с Москва.

В изявление през януари украинският постоянен представител в ЕС Костянтин Елисеев каза, че всички аспекти на споразумението за асоциирането трябва да бъдат задействани едновременно, и намекна, че 20-21 март са най-добрите дати. „Всяка формулировка от вида да почакаме до изборите на 25 май ще бъда безпочвена“, каза той пред брюкселския уебсайт „Юрактив“. Някои дипломати от ЕС, особено от страните от бившия Източен блок, са обезпокоени от това, че Русия запазва лостовете си за въздействие. „С разделянето на споразумението даваме на Москва възможност да блокира подписването на икономическата част от споразумението за асоцииране“, каза дипломат от страна членка на ЕС от Източна Европа.

На въпрос за противоречивите приоритети представители на ЕС казаха в понеделник, че целта е придържане към споразумението от януари с Русия да има консултации за следващите стъпки. Те добавиха, че Москва няма защо да бие тревога, тъй като икономическите и търговските страни на споразумението с Украйна ще бъдат от полза и за Русия. Но като имаме предвид напрежението между ЕС и Русия, сътрудничеството е малко вероятно. Освен това, следващата стъпка в обявените планове на ЕС за оказване на натиск върху Москва предвижда и отменяне на форумите ЕС-Русия.

В изявлението си от миналата седмица лидерите от ЕС казаха, че Русия трябва да започне да преговаря с временните ръководители на Украйна за незабавното намиране на изход от кризата. Те поискаха да има напредък „през следващите няколко дни“, като предупредиха, че в противен случай ще се стигне до следните последствия: „Европейският съюз ще реши за допълнителни мерки като забрана за пътувания, замразяване на активи и отменяне на срещата на върха ЕС-Русия“.

Тъй като няма признаци, че Русия „деескалира“ в Крим, представители на ЕС казаха, че скоро ще започнат процеса за прилагане на санкции, включително отменяне на срещите на върха ЕС-Русия. Но ако следващият такъв форум бъде анулиран, ЕС няма да има платформа за консултации с Москва по планираното икономическо сближаване с Украйна след 25 май. В усилията си да действа твърдо, ЕС сякаш сам се вкара в ъгъла на ринга. БТА

Още по темата: Русия затяга хватката над Кримския полуостров

Макар ситуацията от няколко дни в Украйна и по-конкретно в района на Кримската автономна република да не е претърпяла голямо развитие, натискът на Москва се засили още повече и напрежението там е осезаемо, както показаха пълната липса на чуваемост в Съвета за сигурност на ООН вчера и пукотът от руско огнестрелно оръжие край украинска военна база, пише френският в. „Монд.

Русия и нейни привърженици поеха контрола над още украински бази и съоръжения в Крим вчера, а Москва направи заплашителни изявления за Източна Украйна – сигнал за намерението на Русия да играе значителна роля в бъдещето на страната, пише американският в. „Вашингтон пост“. Най-малко четири военни бази, включително една, в която са складирани ракети, бяха щурмувани от въоръжени мъже в униформи, твърдящи, че са членове на местни отряди за самоотбрана, които обикновено са под командването на руски военнослужещи.

Усещане за беззаконие се шири с наближаването на неделния референдум за Крим, на който ще се реши дали автономната република ще бъде привлечена към Русия или ще остане в Украйна. Кримските власти действат сякаш изходът на референдума е предрешен. На уебсайт, създаден от кримския парламент с цел набиране на подкрепа за допитването до народа, онлайн социологическо проучване показва, че намеренията за гласуване за присъединяване към Русия превишават тези в полза на Украйна в съотношение почти три към едно, отбелязва „Вашингтон пост“.

Тези действия се разиграват в момент, когато дипломацията буксува, а Русия настоява, че не може да приеме като свършен факт новото правителство в Киев и смята, че предложенията на Запада за успокояване на напрежението са базирани на „ситуация, създадена от преврат и използвана като отправна точка“, посочва в. „Ню Йорк таймс“.

Петнайсетте страни членки на Съвета за сигурност на ООН проведоха вчера пета среща при закрити врата, посветена на украинската криза. Британският постоянен представител в организацията Марк Лайъл Грант предаде думите на украинския си колега Юрий Сергеев, според когото свиканият идната неделя референдум за присъединяването на Крим към Русия е незаконен и по-голямата част от страните членки на съвета са съгласни с това, пише „Монд“. Според посланика обаче руската позиция не се е смекчила, въпреки „нарастващия натиск и все по-голямото изолиране на Русия“.

Британският премиер Дейвид Камерън заяви в интервю за германския в. „Билд“, че „кризата в Крим е тест за Европа и осъди остро действията на Русия в Крим, определяйки ги като „нарушаване на международното право“.

Русия готви контрапредложение на американските искания и смята, че позицията на Вашингтон по преговорите е неприемлива, тъй като приема свалянето от власт на Виктор Янукович за свършен факт, пише британският в. „Гардиън“. Москва започна дипломатическа контраофанзива, обещавайки на Запада свои предложения за решаване на кризата в бившата съветска република и „връщане на нещата обратно в рамките на международното право“, отбелязва „Монд“.

Руският външен министър Сергей Лавров също така се оплака, че американският му колега Джон Кери е отказал поканата му за визита в Москва вчера. „Той бе дал предварително съгласие. След това ми се обади в събота и каза, че иска да отложи“ визитата, каза ръководителят на руската дипломация. Американският отговор бе: Джон Кери „никога не се поколебава да се метне на самолета или да се среща лично, но искаме да бъдем сигурни, че и другият лагер взима на сериозно въпроса“, заяви неговата говорителка. „Няма да се захванем с нещо, за да чуем „не, не и не“ на всичко“, допълни американски дипломат.

Вече правят сметки за включването на Крим в състава на Русия

„Комерсант“ разсъждава колко може да плати Русия за „присъединяване на Крим“. Според вестника руското правителство не изглежда готово да интегрира полуострова, отбелязва Би Би Си по повод референдума за включване на Крим в състава на Русия, насрочен за 16 март.

Включването на нов регион във федерацията е нестандартна задача, каквато никой никога не е решавал. Ще трябва да бъдат създадени минимално необходимите транспортни и енергийни връзки с основната руска територия, да се интегрира регионът във финансовата и бюджетната система на страната, а социалните ангажименти на Москва към регионите на Русия да обхванат и кримското население, посочват експерти на изданието.

Де факто Крим ще бъде остров спрямо Русия и разходите за транспортна инфраструктура ще са основно перо в необходимите инвестиции. Крим ще се снабдява със стоки по море, затова местните цени рязко ще скочат и поне през първите месеци стандартът бързо ще се понижи. Това вероятно ще наложи да се отпуснат на хората в Крим поне десетки милиони долари „специални субсидии“, за да се избегне оттичане на население в Украйна. Засега обаче няма признаци тези пари да са негласно заделени в бюджета на Русия за 2014 г., пише всекидневникът.

След 16 март Крим се кани да започне преход към плащания в рубли, но до есента планира да запази успоредно обращение на руската и на украинската валута, посочва „Комерсант“ в друг материал.

Украйна, ЕС и САЩ обявиха предварително, че резултатът от предстоящия референдум няма да е легитимен. За момента кримската финансова система все още работи като част от Украйна. Местните власти обявиха приемането на руска финансова помощ за резервен вариант, разчитайки по принцип да запазят автономен статут и в състава на Русия, се казва в статията.

Двувалутните режими са нещо рядко в света дори в преходни периоди. В случая с Крим там може да се появят структури, контролирани от руската централна банка, или пък местната власт да създаде специални условия, за да действа нейна собствена банкова система, независима и от Москва, и от Киев, твърди „Комерсант“.

Руските региони могат да съберат за нуждите на Крим общо 3-4 милиарда рубли, а в подкрепа на промишлеността полуостровът да получи още 40 милиарда, пише „Новие известия“.

Според председателя на кримския Върховен съвет Владимир Константинов благодарение на руски инжекции местните власти „приключват вече всички финансови проблеми“.

Дарения се събират не за жителите на Крим, коментира политологът Андрей Пионтковски. „Крим изобщо няма нужда от хуманитарна помощ. Не се знае за някаква хуманитарна катастрофа или сериозно прекъсване в снабдяването с храни, дрехи или друго нещо. При това всяка област в Русия, разчитаща на дотации, има нужда от такава помощ поне колкото Крим“, посочва експертът. По думите му и мащабните митинги, и телевизионната кампания, и събирането на дарения и помощи целят главно да формират чувство за национално единение сред хората в самата Русия.

Според „Ведомости“ сваленият украински президент Виктор Янукович ще говори днес в Ростов на Дон и може да предложи компромис между Русия и Запада, „който би й позволил да се откаже от незабавно присъединяване на Крим“.

Ако Янукович заяви, че трябва да се запази териториалната цялост на Украйна, това ще е от голямо значение за руските власти, които го признават за легитимен украински държавен глава, смята цитиран в материала депутат от Държавната дума.

Според Леонид Слуцки, председател на комисията за ОНД в руския парламент, Янукович може да заяви, че е готов да се върне в Украйна и да гарантира легитимност на политическия процес в страната до произвеждането на предсрочни президентски избори.

В Русия липсва законодателна база, за да присъединява тя земи на други страни без тяхно съгласие, забелязва „Ведомости“. Според негови източници в руската президентска администрация Кремъл още не е решил да присъедини Крим и насрочването на референдум все още е само стъпка с цел засилване на руската позиция в преговорите със Запада.

„РБК дейли“ разказва за предупрежденията на „Газпром“, че Украйна още не е платила дължимите за руски газ над 1,8 милиарда долара. За пръв път от 5 години насам руско-украинските отношения са сравними с транзитната криза от началото на 2009 г., когато Европа за 20 дни бе отрязана от руските газови доставки, смята всекидневникът.

Руският концерн впрочем не заявява директно, че ще спре доставките. „Ако бяхме готови, тъй да се каже, точно тъй щяхме да кажем“, заявява пред вестника Сергей Куприянов от „Газпром“.

Руският монополист създава напрежение около газа, доставян на Украйна, вече от седмица. В отговор европейските страни започнаха да купуват повече руски газ от страх да не спре транзитът през Украйна, разказва изданието.

Междувременно европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че има готовност да отпусне на Украйна близо 2 милиарда долара, за да се разплати тя с „Газпром“. А председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че в краткосрочна перспектива ЕС ще може при нужда да гарантира на страната газ чрез реверсивни доставки, пише „Ведомости“.

Заплахата да спрат газовите доставки за Украйна е реална, смята руският експерт Михаил Корчемкин. Това обаче не носи опасност за ЕС, защото тръбопроводът „Северен поток“ може да се напълни за денонощие и Европа просто няма нищо да забележи, с изключение на южните страни и Словакия. При това транзитът няма да бъде спрян внезапно, изведнъж, убеден е специалистът.

„Газпром“ само упражнява натиск върху украинския „Нафтогаз“ с политическа цел, заявява пред „Ведомости“ аналитикът Сергей Вахрамеев.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.