www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 19 февруари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Залезът на ядрената енергетика започна от страната на изгряващото слънце

13 Март 2014

 

Взривът в ядрената централа “Фукушима 1″. Снимка: от тв екрана

Ядрените катастрофи в Япония и Украйна не заслужават вниманието, което им отделят медиите. Заслужават много пъти повече внимание. Най-малкото защото и тук има АЕЦ, а много наблизо има още две – тази в Черна вода, Румъния и тази в Запорожие, Украйна. Днес ядрената криза във Фукушима продължава при много напрегната за хората там обстановка. Европейските страни като Германия, Италия и Литва се ориентират към приключване с ядрената енергетика, Франция и Норвегия работят по сериозни планове и създават институции за защита при авария. В България – обратно – тече про-ядрена пропаганда от Сидеров, Бареков, БСП, ДПС и прислуги на мафията с къщи над 1 млн. Даже за 3 години не си мръднаха пръста да направят поне една информационна кампания за радиационна защита. Това, разбира се, съвсем не ни учудва, след като и председателя на Народното събрание заяви, че не му пука за нас.

Радиацията и човешките съдби в Япония

Аварията в АЕЦ “Фукушима 1”, която бе следствие не от вълната цунами, а от алчност, високомерие, лъжи и небрежност на висшия мениджмънт на TEPCO, започва трайно да отнема и опропастява човешки животи. Над 150 000 души все още са евакуирани и не могат да се върнат по родните си места, заради радиоактивното замърсяване. Поставени са няколко десетки диагнози на “рак на щитовидната жлеза” на деца (26 с окончателни и 49 с предварителни диагнози). Окончателните диагнози на деца с рак са с 16 повече от ноември 2013 г., като първите симптоми се проявяват от третата до петата година. За населението е определен дозов лимит от 20 msV за година – какъвто е лимитът за ядрените работници! Над 2 милиона жители на перфектура Фукушима живеят във всекидневен стрес от страх да не погълнат или вдишат радиоактивни частици, които разрушават клетките и причиняват рак. Заражда се дискриминация и социална изолация между граждани на Фукушима и други японци.

Медицински персонал проверява майка с дете за радиация в селото Кавамата, префектура Фукушима. Снимки: ЕПА/АП/БТА

В понеделник Фондация за околна среда и земеделие, Зелените и Българската анти-ядрена коалиция организирахме имаше конференция на тема “3 години от началото на аварията във Фукушима. Подготвена ли е България за реакция при ядрена криза?”. След пътуването си до Япония, д-р Георги Касчиев разказа, че напрежението на площадката на АЕЦ “Фукушима” по овладяването на последиците от кризата сега е не по-малко от напрежението в самия пик на кризата в месеците след 11 март 2011 г. Сумата за почистване и извеждане от експлоатация расте по-бързо от нивото на цезия в риба тон. На площадката на централата тече вече 3-годишна война с авариралите три блока и касетите с отработено гориво в четвъртия. Ето какви са основните рискове и проблеми, които представи д-р Касчиев:

Горивото

Застиналите маси от разтопено ядреното гориво, и в трите реактора, имат остатъчно топлоотделяне и вече трета година след авариите се охлаждат с вода с отворен цикъл. Всеки ден се подават над 350 тона вода, която се замърсява с дългоживущи радиоизотопи и образува радиоактивни аерозоли. Останките от горивото създават много високи радиационни  полета в зданията на блокове 1, 2 и 3, което не позволява работа на персонала в тях. Местонахождението на застиналите горивосъдържащи маси  все още не е известно, както и техните физико-химични показатели. От TEPCO нямат ясни планове за тяхното отстраняване, само твърдят че ще започнат изваждането им в края на 2021 г. Може да се очаква, че отмиването на радиоактивни изотопи от  останките и концентрацията им в радиоактивните води ще расте.  Вероятно е отмиване на частици от горивото.

Радиоактивните води

Обемът на радиоактивните води непрекъснато нараства. В края на 2013 г. над 350 000 т. се съхраняват в повече от 1000 резервоара. В ниските части на реакторните здания и турбинните зали има около 100 000 т вода, която е била в пряк контакт  със  застиналите горивосъдържащи маси и е с много висока активност. Така, общият обем на радиоактивните води на  площадката към края на 2013 г. е около 450 000 т. Това количество е 4 пъти повече в сравнение със септември 2011 г.

Демонстрациите против ядрената енергетика в Берлин, след аварията във Фукушима. Снимка:Пийс Хелт блог

Всеки ден над 350 т вода се впръскват в 1-3 блок за охлаждане на горивосъдържащите обеми. Те се замърсяват и по неизвестни пътища попадат в ниските части на зданията. Водата се изпомпва и се подлага на очистване – първо през филтри от зеолит (zeolite),  които отстраняват цезия. После потока изходяща вода се отвежда към резервоарите а при възможност се до-очиства с т.н. “Advanced Liquid Processing System”, която обаче не може да отстрани трития. Проблемът с генерираните от чистенето радиоактивни отпадъци не е решен и ще става все по остър. Не е ясно какво ще дсе прави и с тоновете вода, съдържаща тритий. Резервоари

Площадката на АЕЦ “Фукушима” претъпкана с над 1000 1000-тонни резервоара. Резервоарите стоят близо един до друг върху набързо изградена бетонова основа. Ако при земетресение един от  тях рухне може да се получи ефект на домино и да се стигне до огромни течове. А, ако недай си Боже, се образува и нова вълна цунами, всичките ще бъдат пометени и радоактивната вода – разпръсната. Поне 300 от резервоарите са от части свързани с фланци и уплътнения от които постоянно има течове. Повечето са без уреди за контрол на нивото. На всеки 2,5 дни (!) трябва да се монтира и свърже един нов  1000 т резервоар. Системата е твърде голяма за да може да се контролира и управлява безопасно, заради огромното количество временни тръбопроводи, помпи, вентили и свръзки.

Течовете

Площадката на Фукушима е източник на постоянно и без съмнение дълговременно замърсяване на океана. Това е качествено нова характеристика, която прави авариите във Фукушима различни от тези досега. Последният известен теч стана на 19.02.2014, когато около 100 тона радиоактивна вода изтича от препълващ се резервоар. Течът е регистриран в 23:25, а спрян в 05:40 ч. – повече от 6 часа са им били нужни за затваряне на вентилите между резервоара и системата от която идват водите.

Една година след ядрената авария във Фукушима
Протест пред парламента по повод 1 година от ядрената авария във Фукушима. Снимка: Impact Press Group

През август 2013 : около 300 т радиоактивна вода от един от резервоарите изтичат в океана – инцидент от трета степен по Международната скала за беопасност на ядрената енергия (INES). През октомври 2013 г. около 10 тона високоактивна вода в продължение на почти един час изтича в океана поради грешно превключване. На 16 октомври 2013: Тайфунът “Уифа” атакува източната част на Япония, предизвиквайки неконтролируеми течове на  радиоактивна вода в океана.

Подпочвените води

От хълмовете към площадката се спуска подземна река с дебит 800 – 1000 т/ден (и много повече при дъждове). Поне 400 т от тях  по неизвестни канали проникват в ниските части на 1-3 блок, смесват се с радиоактивните води и част от вече замърсените по неясни пътища изтичат в океана. Това значително усложнява проблема и води до неконтролируеми радиоактивни течове в океана. Пробите показват различна активност на подземните води, като иматакива с много висока. На 19.10.2013 източно от  блок 2 е измерено рекордно съдържание на Cs, Sc-90 и H-3: 1,3 млн. Bq/l – 22 пъти повече от допустимото за изпускане в океана.

За да намали проникването на подземни води на площадката и радиоактивните течове в океана TEPCO планира да изгради преградна стена откъм океана и да изолира площадката с 30 м дълбока ледена преграда, както и да изпомпва водите преди да достигнат площадката. Създаване на ледена стена около 1 - 4 блок с дълбочина 30 м за да се изолират от подземните води. Гигантска хладилна инсталация с прогнозна стойност над  $320 млн долара трябва да замрази почвата. Този метод е използуван и досега, но никога в такива огромни размери. Макар да изглежда много ефектно планът поражда въпроси – изисква много енергия, стената е уязвима при загуба на захранване и земетресения, възможните отрицателни ефекти не са изяснени и др.

Другите рискове

Други проблеми и рискове при отстраняването на последиците от кризата с АЕЦ “Фукушима” включват изваждането на отработено ядрено гориво от блок 4 (има вероятност много от 1533 касети да са силно повредени), силна корозия на металните структури заради агресивната вода в основите, остри външни климатични въздействия върху сградите. Цялата територия на площадката (както и пристанището и граничните площи) е замърсена, облъчването е много над фоновото. Нужни са предпазни мерки, а времето за работа е ограничено. Усеща се недостиг на опитни работници поради това, че мнозина са достигнали дозовите лимити – вече 1973 от  общо изследвани 19 000 работника имат натрупани над 100 mSv.

Парите

Разходите за дейностите на площадката и за компенсиране на засегнатите към края на 2012 са около $113 млрд. Това не включва загубите надругите компании от авариите (загуби от селското  стопанство, от намаления износ, по-малък брой  туристи, за заместващи мощности и др). Разходите за почистване на префектура Фукушима вече са над Yen 5 млрд (около $62,5 млрд), вероятно ще се удвоят до Yen10 млрд. Разходите за внос на въглища и природен газ за заместване на спрените АЕЦ през 2013 г. са били  общо $80 млрд (около 10 % от общия внос). Икономически експерти прогнозираха, че обшите икономически загуби от ядрените аварии в АЕЦ Фукушима ще са между $600 млрд и $775 млрд.

А знаете ли каква е гаранцията в България за щети при авария в АЕЦ “Козлодуй”?

450 милиона евро, които няма да стигнат и за евакуация.

Потенциални щети в Европа

През 2012 год. консултиращият институт (IRSN) на френския ядрен регулатор публикува данни,  които показват че една тежка авария в типичен 900 MWe PWR във Франция с неуправляемо изхвърляне на радиоактивни материали в околната среда би била катастрофа за Европа. Икономическите последици от нея биха били по-тежки от тези от Фукушима. Загубите само на Франция биха надхвърлили EUR430 млрд., което е сравнимо със загубите от регионална война. Основната част от тях ще се дължат на разходите за заместващи мощности, загубите от непродадена продукция, последиците за туризма и експорта. Радиоактивното замърсяване на огромни площи би довело до постоянна евакуация на поне 100 000 души.

Изводи

След Фукушима станаха ясни няколко неща в ядрената енергетика, които продажните, алчни и безотговорни политици в България (включително новият политчески “продукт” Бареков, и отдавна продалите се на Путин Станишев, Първанов и Сидеров) ще продължат да игнорират и да лъжат, че ни трябват реактори, за да продължат крадат пари от нас и да ни натрисат чудовищни рискове. Първо, стана ясно, че тежка авария може да стане във всеки реактор, особено там където културата на безопасност е ниска, няма откритост и прозрачност и има значителни външни заплахи. Второ, вероятността за тежка авария в АЕЦ е 200 пъти по-голяма и това е възможно в следващите 10 до 20 години. Трето, последиците от тежка авария в АЕЦ са много по драстични отколкото се смяташе преди авариите във Фукушима.

Накратко, ядрената енергетика е най-скъпият, най-мръсният и най-опасният известен начин за правене на ток. Ако някой политик ви казва, че трябва да се строят нови ядрени реактори и да се удължава живота на стари, то със сигурност не му е чиста работата, или просто е некомпетентен. Във всеки случай не вярвайте на такива хора, а най-вече - не гласувайте за тях.

Много по-здравословно, несъизмеримо по-практично е най-накрая да се насочим към съществуващите алтернативи – както в енергетиката, така и в политиката. Може пък да ни хареса да виждаме повече изгреви, отколкото експлозии, повече перки и панели, отколкото комини и противогази.

———-
Авторът е доктор по обществени комуникации и информационни науки и изследовател към катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във ФЖМК на Софийския университет. Дисертацията му е на тема “Риск комуникация за намаляване на опасността от кризи с екологични и здравни последици. Комуникация при атомните електроцентрали и газодобивната индустрия”(фракинга за шистов газ). Член е на Съюза на учените в България, на Българската антиядрена коалиция и на партия “Зелените”.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) За мен, за нас | Зелена фило-София
    [...] 8. Кърджилов, Петър. Залезът на ядрената енергетика започна от страната на изгряващото слънце // E-vestnik.bg Е-вестник: електронен вестник, 13.03.2014. http://e-vestnik.bg/20122/zalezat-na-yadrenata-energetika-zapochna-ot-stranata-na-izgryavashtoto-slantse/ [...]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com