Социология с „едно на ум”

Илия Вълков. Снимка: личен архив

В ситуации на избор, преломни моменти или остри противопоставяния, нуждата от информация расте. А ролята на медии, социолози, политолози и лидери на мнение става все по-значима. Чрез разказите си, те дооформят общественото мнение, даващо сила за решения и действия.

Преди избори социологията предлага моментна картина, която рисува очаквания и нагласи. Сондажите на общественото мнение могат да служат за компас, който сочи „тук и сега” в определена ситуация и социално-икономически контекст. Но са и инструмент за манипулиране и създаване на очаквано поведение. Затова социологията никога не е категорична в своите разкази за случващото се. И затова винаги трябва да се подхожда към изследванията с „едно на ум”.

„Социологията възниква като будилник за гражданите, не като Кашпировски за управляващите”, думи на Боряна Димитров („Алфа рисърч”) .  Повече от половин век социологията изучава поведението и вкусовете на избиратели и потребители, но се ползва и за инструмент за влияние върху общественото мнение. А целта на политическата власт е да знае какво мислят и чувстват избирателите, заради желания за контрол и влияние.

Представителност и достоверно – заводски хумор за напреднали

В последните години родната социология премина през поредица от вътрешни катарзиси на вглеждане и самооценка. „Представителност” и „достоверност” се превърнаха в заводски хумор и взаимни обвинения за манипулиране на резултати и оценки. Една социоложка нарече протестиращите на „Орлов мост” през 2012 г. „младежи с объркани глави”. Социологическата общност се вреди в противниковите лагери, тълкуващи протестите срещу кабинетите „Борисов” и „Орешарски”.

Дни преди евровота кабинетната социология навлиза в нов период на бабуване и тикане в челните места на една или друга нововъзникваща формация. Изборното време затвърждава впечатленията за противопоставяне на социологическите шамани. За политиците е важно да участват в сондажите, независимо на кое място по ред са в листата на обществено доверие.

Социологията реди партийни влияния

Или с магическото „ако изборите бяха днес”, подрежда парламентарно присъствие и дори управление. Изследванията на социолозите легитимират нови участници в политическия живот. Независимо от това дали моментното влияние сред гласоподавателите е над или по заветните 4%, дали е сред най-големите политически сили или изпълват представата за „стохастична грешка”.

Споменаването в изследванията е „пропуск” към медийния праймтайм и сутрешните блокове. В политиката, независимо от реалните ти възможности, трябва да си залък в устата на социолозите. Този извод дава скромни обяснения, защо някои партии, извън парламента и/или политическия живот, участват в сондажите на общественото мнение, а други не. Защо някои „агенти на промяната” и техните новопрохождащи партии са побутвани грижливо и с родителско внимание в социологически сондажи, превръщат се в тема на публични дебати? Защо същите лица се легитимират от „политически маршрутки” или „интелектуални брокери”?

Наречете ги „професионални замъглители”, които често действат в глутници

Социологията често има навика да ни представя решена кръстословица, от която ни изправя пред предрешен избор. Или пък състезание, в което вече победителят е посочен от удобна формула. Това не означава, че социологията е лъженаука. Напротив, тя може да бъде фенер в тъмни доби. Но „светлината на Еарендил” (по Толкин) изисква и по-широко вглеждане в архитектурата и археологията на партийното строителство. Защото социологическите проучвания дават общи представи и готови оценки, една рамка на настоящето.

Между редовете в политическата култура

Социологическите изследвания не включват няколко важни изисквания за изборните победи. Едно от важните е вътрешната организация на партиите и присъствието им в страната – мрежата от клубове и вътрешно-партийният им живот. Голямата членска маса е силен инструмент за агитация. Партийните клубове са във взаимна зависимост от присъствието на съответната партия в местната власт – кметове и общински съветници, които се явяват работодатели на „чиновници партиен билет”. „Своите хора” винаги са с предимство в „бюрата по труда”. Симпатизиращи представители в местната полиция, в администрацията на „средно ниво”, членове на секционни и регионални избирателни комисии, са силни опори.

Бизнес и местната власт често работят заедно и това оказва влияние върху политическите нагласи на работещите в местните фирми. Изборните победи зависят от „добрите взаимоотношения” с етническите малцинства. Традиционно ниската избирателна активност покачва цената на „купените бюлетини”. Задължителните „пари за почерпки”, гръмките обещания „като за сватба”, мръсните номера и „черния пиар” са задължителни елементи, но не и решаващи.

Медиите като съучастник

Разбира се, къде без медийното присъствие. За съжаление, българските медии и журналистическата гилдия се превърнахме в съглашатели (съучастници) при производството на „политически еднодневки”. И проблемът не е само в техните официози, но и в другите, които често, в опитите си да разкриват поредната подмяна, се превръщат в преносители на опасния за демокрацията вирус. Понякога игнорирането при отговорната журналистика е форма на лечебен глад при тежко боледуване.

От блога на Илия Вълков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.