Трудната година на папа Франциск

Ройтерс

Папа Франциск мие ритуално краката на 12 затворници в затвор за малолетни. Сред тях има момичета и мюсюлмани. Снимка: Инкарнейшън париш

За една година, откакто беше изненадващо избран, папа Франциск събуди толкова много надежди за предстоящи промени в учението на Църквата, че оправдаването на всички тези очаквания ще бъде трудна задача.

Роденият в Аржентина първосвещеник привлича световното внимание, като внушава представата, че може да смекчи строгите правила на католическата църква по въпросите на развода, контрола върху раждаемостта, ръкополагането на женени хора или на жени за свещеници и хомосексуалните съюзи. Импровизирани коментари от типа на „Кой съм аз, че да съдя?“ по повод гейовете са в контраст с по-дистанцирания стил на неговите предшественици Йоан Павел и Бенедикт.

Неговите думи и публични изяви успяват да развълнуват много католици, но всеки, който се надява на бърза промяна на курса по тези деликатни теми, вероятно ще бъде разочарован, каза богословът от Бостънския колеж Ричард Гайлардец.

„Налице е критично множество католици, които искат промяна“, заяви Гайлардец, който е президент на Католическото богословско общество на Америка. „В съзнанието на много хора значителната промяна трябва да значи промяна по въпросите, които наричам „горещата тройка“ – контрола върху раждаемостта, ръкополагането на жени и хомосексуалните бракове“, каза той.

„Този папа предприема доста значителна промяна, но тя няма непременно да се съсредоточи върху конкретни доктрини“, добави той.

Вместо това според Гайлардец и други Франциск се стреми към по-дълбока промяна в църквата, за да стане тя, както се изразява той, „полева болница“, служеща на нуждите на вярващите, а не да бъде вглъбена в себе си институция, която повече се интересува от собствените си правила и процедури. И в двата случая изглежда, че той ще се сблъска с религиозна версия на това, което политолози наричат „революция на нарастващите очаквания“ – моментът, в който хората мислят, че техните далечни лидери ги слушат, и започват да засилват своите искания за промяна.

Предупреждението „За човешкия живот“

По-старите католици помнят как очакванията, че Ватикана ще одобри противозачатъчните, рязко се повишиха през 60-те години на 20 век, но се сгромолясаха през 1968 г., когато мнозина църковници бяха изненадани от енцикликата на папа Павел Шести „За човешкия живот“, която подкрепи традиционната забрана. Много вярващи спряха да ходят на църква, а свещеници напуснаха духовенството. Голям брой от тези, които останаха, започнаха просто да пренебрегват учението на Ватикана за секса.

Миналата седмица Франциск деликатно отби очакванията за бърза промяна, като каза в интервю, че не е „някакъв супермен или звезда“, а просто „нормален човек“.

„Не става въпрос за промяна на доктрината, а за задълбочаване, така че свещениците да вземат под внимание конкретните случаи и да видят какво може да се направи за хората“, добави той.

Международната реформаторска организация „Ние сме църквата“ изразява тревога от това, че реформите са спъвани от „силна съпротива във властовата структура“. Тя също така поиска от Рим да реабилитира либералните свещеници и богослови, наказани през последните десетилетия.

Тези искания излизат на преден план сега, защото Франциск насърчава католиците открито да обсъждат чувствителни въпроси и дори разпореди безпрецедентна анкета, за да чуе техните мнения.

„Той всъщност възобновява дебати, които бяха спрени по време на предишните двама папи“, каза италианският богослов Масимо Фаджоли, специалист по историята на Втория Ватикански събор, поставил началото на реформи, които Франциск иска да съживи.

Голяма пропаст

Оповестени в Европа резултати от анкети показаха каква голяма пропаст съществува между учението на Църквата и живота на католиците.

„Изявленията на Църквата за предбрачните сексуални отношения, хомосексуализма, за хората, които се развеждат и женят повторно, и за контрола върху раждаемостта . . . буквално никога не се приемат или явно се отхвърлят в огромното мнозинство от случаите“, заяви Конференцията на германските епископи в откровен доклад до Ватикана.

Тя каза, че мнозина не разбират правилото, че разведените католици не могат да встъпват повторно в църковен брак и трябва да бъдат лишени от тайнствата, ако изберат да се бракосъчетаят с гражданска церемония. Много църковници смятат това за „неоправдана дискриминация и… безмилостно“.

Но тя заяви също така, че повечето католици подкрепят идеала за верен хетеросексуален брак за цял живот и са против абортите.

Допитване на изследователския център „Пю“ във Вашингтон миналата седмица показа, че Франциск е „изключително популярен сред американските католици“, но мнозина все пак са несъгласни с някои учения на Ватикана.

„Голямо мнозинство от католиците казва, че Църквата би трябвало да позволи на католиците да използват средства за контрол върху раждаемостта (77 процента), да позволи на свещениците да встъпват в брак (72 процента) и да ръкополага жени за свещеници (68 процента)“, се казваше в проучването на „Пю“.

Глобална църква

Но тревогите, отчетени във Вашингтон, не се отнасят за целия свят. Римокатолицизмът, който със своите 1,2 милиарда членове безспорно е най-голямата християнска църква в света, включва всякакви хора – от западни професионалисти до африкански селяни.

„В тази глобална църква има различни очаквания на различни места“, отбеляза Фаджоли, който преподава в университета „Свети Тома“ в Минесота.

Католиците в Африка, където Църквата значително се разраства, имат по-традиционни възгледи за ролята на жените. Много свещеници там се притесняват, че по-свободните правила за развода биха подкопали проповедите срещу полигамията, които те изнасят от десетилетия.

Хомосексуалният секс е незаконен в 37 страни в Африка и католически и протестантски духовници казват, че приемането напоследък на гейове в западни църкви уронва авторитета им в сравнение с мюсюлманските проповедници, които заявяват, че цялата им вяра осъжда хомосексуализма.

Гайлардец каза, че голямата промяна, която иска Франциск, е да се разпространи ново тълкуване на Втория Ватикански събор, започнал да превръща строго йерархичната църква в по-хоризонтална структура, при която отговорността се поделя между Рим и националните църкви и между духовенството и миряните.

„Това в крайна сметка ще има широко разпространени последици, но те са от такова естество, че не могат да станат за една година“, каза той.

Октомврийски синод

Нетърпеливи критици отправят поглед към предстоящия синод на епископите в Рим през октомври, на който трябва да се обсъдят резултатите от анкетата. Но на него няма да се вземат никакви решения – това ще остане за втори синод догодина.

„Той казва на епископите и свещениците: вие можете да говорите открито, а ние би трябвало да слушаме. Това е голяма промяна“, каза Фаджоли. „Някои, например германците, са готови да направят това. Но други, например американците и италианците, още не са готови“, заяви той.

По времето на папите Йоан Павел и Бенедикт синодите бяха заседания с предварително подготвен сценарий и малко обсъждания. Ако епископите не предприемат по-отворен курс този път, това ще бъде „сериозен удар“ за Франциск, каза той.

„Големите очаквания, които буди той, пренасочват цялото внимание върху него във връзка със случващото се в църквата“, заяви богословът.

Макар че мнозина епископи все още изглеждат предпазливи по въпроса дали да последват примера на Франциск, Фаджоли смята, че все пак може да има изненади.

„Приготовленията за Втория Ватикански събор от 1959 до 1962 г. бяха огромно разочарование, но когато епископите пристигнаха в Рим, те се окопитиха“, каза той. „Може би когато те се съберат за синода, ще започне да се оформя нова атмосфера“, заяви Фаджоли.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.