СофияПловдивВарнаБургасРусе

Покажете на Русия и морков, и тояга

Москва се нуждае от гаранции, иначе украинската криза може да ескалира още

Миналата седмица руският президент Владимир Путин заяви, че украинските протестиращи, свалили от власт Виктор Янукович, носят „ленти със свастики“ на ръцете си. В действителност, макар и крайнодесни символи да присъстваха на киевския централен площад, те бяха превъзхождани по брой от синьо-жълтите знамена на Украйна – и на ЕС.

Русия може би искрено се притеснява от националистите сред новите политически лидери на Украйна. Но тези знамена на ЕС са нещото, от което я побиват наистина тръпки.

Вътрешният кръг на Путин се страхува, че смяната на ръководството в Украйна означава, че тя може да бъде завинаги „загубена“ за руското влияние и тласната по пътя на интеграцията с икономическите структури на Западна Европа, и което е жизненоважно, с нейните структури за сигурност.

Русия многократно даде ясно да се разбере, че членство в НАТО, особено за Украйна (и за Грузия), е изключено. Грузинската война от 2008 г. показа, че тя ще защитава тази позиция агресивно. Същото показва, дори и по-отчетливо, потайната й окупация на Крим.

Неразбирането на тези коренни причини за действията на Русия би могло много да затрудни уреждането на сегашната криза.

Трудно може да се преувеличи значението на Украйна за Москва, в исторически, културен и емоционален аспект. Руснаците гледат на средновековната Киевска Рус – федерация на източни славянски племена с център Киев, като на люлката на днешната руска, украинска и беларуска цивилизация.

Мнозина високопоставени руски политици и държавни служители така и не са се примирили с украинската независимост след разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Говори се, че Путин казал на американския президент Джордж Буш през 2008 година: „Украйна даже не е държава. Част от територията й е в Източна Европа, а по-голямата част беше подарък от нас“.

Страхът от обкръжаване и желанието за западна „буферна“ зона срещу инвазия от Европа десетилетия наред бяха централни елементи на руската външна политика. Така че Москва изпитва дълбок страх, че НАТО (а въпреки западните увещания, тя все още смята, че алиансът е насочен срещу нея), ще се разпростре през Украйна досами руската граница.

Путин може би се опасява също, че в крайна сметка в Украйна може да се появи демокрация по европейски модел, за каквато след това руснаците също ще започнат да настояват.

Във всички случаи свалянето от власт на подкрепяния от Москва Янукович се възприема като огромна стратегическа загуба за Русия. И още по-лошо, Москва е убедена, че то е предизвикано от западна намеса.

Макар и погрешно, руското ръководство смята, че САЩ и ЕС са скроили проект да откъснат Украйна от нея чрез споразумението за интеграция с ЕС, което Брюксел предложи на Киев миналия ноември. Когато Янукович отказа да го подпише, според версията на Русия, Западът подбудил протестите и станал съучастник в отстраняването му.

„Путин се чувства унизен, както и голяма част от руския елит. А това е нещо много опасно в международната политика“, каза Александър Рар, водещ експерт по Русия и биограф на Путин, който се е срещал с руския президент.

Рар твърди, че руските държавни служители са изтълкували (макар и пак погрешно) някои елементи по сигурността в това споразумение с ЕС като опит евентуалното членство на Украйна в НАТО да се върне на дневен ред.

Тревожно е, че ЕС заяви, че ще подпише с Украйна политическите глави от споразумението, включително елементите за сигурността, „съвсем скоро“. Дори някои американски дипломати неофициално предупреждават в частни разговори, че това „няма да е полезно“.

Международната общност е твърдо решена да изпрати категорично послание, че руската окупация и потенциално анексиране на Крим е извън всякакви общоприети норми на поведение. Тежките санкции изглеждат неизбежни.

И все пак, ако Западът не съчетае моркова с тоягата, намирайки начини да подаде сигнал, че разбира и ще се съобрази с основните опасения на Москва, особено в сигурността, кризата би могла да ескалира.

ЕС трудно може да откаже на украинците техния „европейски избор“, след като хиляди протестираха под открито небе в ледената киевска зима, поддържани от мрежи за подкрепа от Западна, Централна и части от Източна Украйна. Съюзът се чувства морално задължен да помогне на украинските лидери да стабилизират и реформират страната си. Кръгът на Путин сигурно разбира, че мнозинството от украинците няма да приеме по-тясна интеграция с Русия, освен чрез принуда.

Но източник, запознат с начина на мислене на Кремъл, казва, че уверения от лидерите на ЕС, публично или лично, че пълноправно членство за Украйна е възможно в най-добрия случай след десетилетия (което би отговаряло на действителността) биха могли да успокоят духовете в Москва.

Сигнали и от двете страни, че членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред, също биха могли да помогнат, наред с готовност за започване на по-широки преговори за нова европейска архитектура на сигурността, каквито предложиха и украински, и руски висши представители..

Без такива сигнали Путин тепърва може да изпълни заплахата си да нахлуе в Източна Украйна, саботирайки всяка възможност за европейска интеграция на Украйна – поне в сега съществуващите й граници.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.