СофияПловдивВарнаБургасРусе

В обезкървена Сирия, Асад смята, че може да спечели

В обезкървената и разяждана от невиждана хуманитарна криза Сирия режимът на Башар Асад е в офанзива, за да си върне изгубената територия, изправен пред разединения бунт в момент, в който сирийската война навлезе в четвъртата си година.

Сега, когато страната, разрушена от бомбите и с изчерпани живителни сили, се разпада, никакво бързо решение не се очертава, още повече че спонсорите на междусирийските преговори в Женева – САЩ и Русия – са в конфликт заради ситуацията в Украйна.

„Без западна намеса войната ще продължи още няколко години. А подобна намеса е малко вероятна, докато Обама е в Белия дом. Нещата може да се променят след 2016 г.“, казва Томас Пиере, специалист по Сирия и лектор в Университета на Единбург.

В действителност докато конфликтът причини смъртта на 140 000 души, а близо половината от населението напусна родните си места или се подслони при ужасяващи условия в съседни страни, нито едно от главните действащи лица няма средства да спечели войната.

Започнала през март 2011 г. с мирни протести, потушени безпощадно, съпротивата прерасна във въоръжен бунт през лятото на същата година, за да се превърне в тотална война през февруари 2012 г., когато беше бомбардиран град Хомс.

От пролетта на 2013 г. и след серия отстъпления, режимът премина в контраатака с решителната подкрепа на опитни бойци, привлечени измежду ливанското шиитско движение Хизбула и измежду шиитите в Ирак от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – елитните ирански сили.

Режимът в действителност се почувства по-силен, след като Западът се отказа от удари, които обмисляше да извърши след нападението с химическо оръжие на 21 август 2013 г. в предградието на Дамаск, приписвано от сирийската опозиция и от западните страни на президента Асад.

Стратегията на режима е да запази контрола върху полезната част от Сирия, тоест крайбрежието, големите градове и големите артерии. Опозицията контролира повече територия, но режимът държи под контрол по-населените райони.

Той напредна по три оси – южно от Дамаск, където наложи примирия в няколко обсадени населени места, които бяха под контрола на бунтовниците и които умираха от глад, северно от Дамаск, в планинския район Каламун, където обсади Ябруд, второто по важност населено място по средата на пътя към Ливан, и накрая северно от град Алепо, където режимът напредна, опитвайки се да приклещи бунтовниците.

В същото време бунтът се разкъсва. Безмилостна война противопоставя от януари 2014 г. бунтовниците, повечето от които са ислямисти, както и официалното крило на Ал Каида в Сирия – Фронтът ан Нусра, срещу безпощадните джихадисти от Ислямската държава в Ира и Леванта, чиято бруталност и желание за хегемония породиха омразата у техните бивши събратя по оръжие.

Все пак режимът няма необходимите сили, за да възвърне изгубените територии. Според експерти в Сирия има между 100 000 и 150 000 бунтовници, от които между 10 000 и 20 000 чужди бойци, разпределени в 2000 групировки, но най-важната е Фронтът на Нусра – коалиция от ислямистки бойци.

Срещу тях режимът разполагаше преди кризата с 300 000 лоялисти, от които половината на задължителна военна служба, към които се добавяха десетки хиляди допълнителни военни, посочва сирийският Център за наблюдение на правата на човека. За три години загинаха 50 000 души.

„Нито една страна не печели. Асад може би запазва контрола върху по-голямата част от територията и прилага тактиката на опожарената земя тактика, при която по време на военен конфликт се извършват възможно най-големите разрушения в районите, които са под контрола му, но никога няма да може да възстанови целостта на страната си под контрола на режима си“, казва Волкер Пертес, директор на Германския институт по външна политика и по въпросите на сигурността, базиран в Берлин.

За автора на книгата „Сирия по времето на Башар“ разпадането на страната не е възможност, а реалност и ако войната трябва да спре утре, ще е нужно още едно десетилетие, преди страната да си стъпи отново на крака.

Географът и специалист по Сирия Фабрис Баланс също си представя, че в случай че единият лагер не успее да победи другия, Сирия ще бъде разделена на кюрдски район в североизточната част на страната, на бунтовнически район в северната част и на зона в ръцете на режима в централната част.

„В действителност няма добър сценарий за Сирия. Асад ще се възстанови бавно, но на каква цена. На страната ще й бъде необходимо време да се възстанови, защото структурните проблеми отпреди кризата ще се добавят към проблемите с възстановяването“, посочва той.

„Възстановяването на режима ще бъде съпътствано от репресия, която ще откаже стотици хиляди сирийци от желанието им да се върнат в родината си“, допълва географът. „Би ме учудило, ако Сирия получи приток на капитали подобно на Ливан през 2006 г., а и тя няма петрола на Ирак“, казва експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.