СофияПловдивВарнаБургасРусе

Световният дълг премина прага от 100 трилиона долара

Световният дълг е достигнал 100 трилиона долара, увеличавайки се 2,4 пъти само за 12 години. Нов скок, който рискува да окаже натиск върху растежа и усложнява задачата на централните банки.

Това са 100 трилиона долара: над четири пъти общия брутен вътрешен продукт (БВП) на Китай и САЩ. „Това е общата сума на световния дълг. Той включва задълженията на компаниите и финансовите дружества, но и на домакинствата. Дълг, който през последните години литна нагоре. В средата на 2007 година, преди кризата, той бе 70 трилиона долара, а през 2000 година бе само 40 трилиона долара, според данните на Банката за международния плащания (БМП).

Обяснението? „Това е последица от забавянето на икономиката и от начина, по който то бе компенсирано“, обяснява икономистът Жан-Пол Бетбез. Първо бяха помощите за финансовия сектор в САЩ, за да не се допусне сгромолясване на системата след кризата, предизвикана от висикорисковото ипотечно кредитиране или известните „subprimes“. След това дойде силното нарастване на държавния дълг.

Имаше по-малко растеж, по-малко данъчни постъпления и, тъкмо обратното, много повече мерки за подпомагане и в подкрепа на икономиката и повече дефицити. Силното увеличение на световния дълг е цената на кризата. Това се потвърждава от доклада на БМП.

Стойността на дълговите книжа на страните скочи с 80% за шест години до 43 трилиона долара през юни 2013 година. С други думи държавният дълг, който се пада на всяко човешко същество е достигнал 6142 долара. Един пример, наред с многото, испанските задължения са нараснали от 36 % от БВП до 84,1 % между 2006 и 2012 година.

Деликатно маневриране

В същото време обаче и дълговете на нефинансовите компании са скочили със сравним темп, за да превишат 10 трилиона долара, констатира БМП, макар те да са тръгнали от по-ниско равнище. В обстановка на финансова криза световните банки имат в действителност ограничени възможности за кредитиране на големите компании, които се обърнаха към финансовите пазари, за да си набавят пари.

При 43 трилиона долара сумата на държавния дълг превишава 72 % от БВП тази година. Това е средна стойност. В някои случаи показателят с лекота преминава прага на 90 %. Изследвания на Международния валутен фонд (МВФ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), сочат, че „може да се живее с 90 % дългове“, отсича Жан-Пол Бетбез. Има обаче едно условие: да се приеме, че може да има скромен растеж и скромна инфлация, като не бива да се допуска лихвите да не скочат прекалено силно, за да не задушат пък съживяването.

Това е стратегията на Управлението за федерален резерв на САЩ. А ЕЦБ успява да понижи лихвите за страните с най-силно разклатени позиции като Испания и Италия. За тях това е много по-важно явление, отколкото за еврото“. Само че за целта трябва да се направи така, че цената на този дълг да бъде колкото е възможно най-ниска за дълъг период. Деликатно маневриране за централните банки.

В същото време държавите, най-вече в Европа, са призовани да бъдат по-ефективни, да намалят разходите си, за да свият дълга си лека полека във времето. Важното е, че равнището се стабилизира. Това се вижда в САЩ, но и в Европа, посочва Жан-Пол Бетбез. Още не сме платили цената на тази криза, но това е за предпочитане пред решение с опрощаване на дълга, което би било синоним на кризи, на социално напрежение и тъй нататък.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.