Ще има трайни последици от кризата в Украйна

САЩ и ЕС са готови да вземат много сериозни мерки срещу Москва в отговор на референдума в неделя в Крим за присъединяване към Русия предупреди държавният секретар на САЩ Джон Кери, цитиран от АФП. „Ще има отговор на референдума и ако няма признаци за напредък към решаването на този проблем, ще има много сериозни мерки в понеделник тук и в Европа“, заяви Кери пред комисия на Сената на САЩ преди срещата в Лондон с руския министър на външните работи Сергей Лавров.

Кери съобщи, че днес отново е разговарял за кратко по телефона с Лавров. Надявам се руснаците да дойдат в Лондон с ясното съзнание за факта, че международната общност е наистина силна и единна по този въпрос, каза той. Кери посочи, че по американски оценки в Крим има 20 000 руски войници, което е под разрешените 25 000 войници, съгласно споразумение за руските военни бази на този украински полуостров.

Според него обаче „няма никакви признаци, че Русия има нужните ресурси да настъпи към Украйна и да я превземе“.Дни преди референдума в Крим за статута на автономната украинска република западната преса анализира трайните последици от кризата в отношенията между Запада и Русия.

„Европа рискува морален банкрут в Киев“, предупреждава в заглавие германският вестник „Велт“. Изданието напомня, че в Украйна възниква гражданско общество, от което руският президент Владимир Путин би следвало да се страхува. „Ако Америка и Европейският съюз не го подкрепят, Западът ще предаде изконните си ценности“, смята „Велт“.

Френското бизнес издание „Лез еко“ смята, че въпреки че западните санкции биха лишили Москва от ползите от 20 години интегриране в международната общност, Путин не може да си позволи да отхлаби хватката върху Украйна. „За да разберем действията на Кремъл или да ги прогнозираме, трябва да признаем, че Владимир Путин се чувства измамен от Запада.

Западът се отказа от споразумението, подписано с негова помощ на 21 февруари между украинския президент Виктор Янукович и опозицията, поради което Москва възприема смяната на режима в Киев за западен преврат“, разсъждава „Лез еко“.

Следващите действия на Русия ще бъдат насочени към стабилизирането на източната част на Украйна, която по традиция е слабо привързана към Киев, прогнозира френското издание, допълвайки, че все пак е малко вероятно Кремъл да рискува да започне инвазия там.

„Лез еко“ подчертава, че Путин не може да си позволи да загуби Украйна чрез подписването на споразумение между нея и ЕС, тъй като това ще провали лелеяния проект на Кремъл за Евразийски съюз.

„Вашингтон пост“ настоява в редакционен коментар, че САЩ трябва да продължат със строгите мерки срещу агресията на Русия. „С наближаването на избори както в ЕС, така и в САЩ, ще бъде примамливо да се въздържим от мерки, които биха привлекли вниманието на Путин.

Очевидно той разчита на такава реакция. Но цената на това да не бъдат направени решителни стъпки сега в крайна сметка ще бъде по-висока. Ако Путин не бъде спрян в Крим, той ще обърне поглед към други части на Украйна и може би към други държави с руски малцинства от бившия Съветски съюз . Това би могло да доведе не само до икономически проблеми, но дори до война“, предупреждава „Вашингтон пост“.

Германският седмичник „Цайт“ също прави връзка между кризата с Украйна и предстоящите избори. „Искате ли да знаете как ще се развие американската политика през следващите месеци и години?“, пита изданието и отговаря: „Политици, медийни коментатори и в един момент всички ще апочнат да критикуват слабата и неефективна външна политика на Обама и ще започнат да настояват все по-гласовито за „силна Америка“.

Това ще се отрази на резултата от президентските избори след две години: няма да изберем Хилари Клинтън, а някой нов Буш-младши или дори някой Рейгън, а Америка отново ще започне да гледа на себе си като на страж на демокрацията в целия свят.“

Още по темата: ЕС може да наложи ембарго върху оръжейните доставки за Русия

В светлината на украинската криза основният въпрос за Русия е „дали ще можем днес да се противим срещу санкциите, с които ни заплашват Европа и САЩ?“, пише седмичникът „Аргументи недели“.

След САЩ и Евросъюзът ще одобри в понеделник визови и финансови санкции срещу руски представители – може би и забрана за военнотехническо сътрудничество с Русия, но това ще означава „умерени щети за руската отбранителна промишленост“, заявява „Ведомости“.

Санкциите ще бъдат одобрени на среща на европейските външни министри в понеделник, след неделния референдум в Крим за присъединяване към Русия. Списъкът още не е готов, но се знае, че няма да включва руския президент Владимир Путин и външния министър Сергей Лавров.

Освен европейски представители го обсъждат делегати от Швейцария и Япония, а във визовите санкции може да се включат Канада и Турция. Подобни санкции въведоха и САЩ, но списъкът с наказаните не е публикуван. Европейските санкции може да бъдат разширени, по-специално с ембарго върху оръжейните доставки за Русия, посочва вестникът.

Връзките между руското министерство на отбраната и ресорните ведомства на страните от НАТО бяха скъсани почти веднага, щом започнаха събитията в Крим. Ще продължат обаче инспекциите, контролиращи изпълнението на международни споразумения като договора СТАРТ-3 за съкращаване на нападателните въоръжения, заяви руският зам.-министър Анатолий Антонов.

Колкото до скъсване на връзките в отбранителната промишленост, засега само шведската компания „Волво“ заяви, че заради събитията в Украйна може да спре съвместната дейност на руската „Уралвагонзавод“ с „Рено тръкс“, разработващи колесен бронетранспортьор „Атом“, отбелязва в. „Ведомости“, цитиран от Би Би Си.

Най-големият руско-европейски проект в тази сфера за общо 1,2 милиарда евро е строежът на два хеликоптероносача тип „Мистрал“ във Франция, но френският министър на отбраната Лоран Фабиюс заяви, че засега не се очертават санкции, свързани с този договор. В края на есента се очаква първият кораб – „Владивосток“, да пристигне в Русия. Дори да последват санкции във връзка с проекта, „Владивосток“ едва ли ще бъде реквизиран, смята руският военен експерт Михаил Барабанов.

В сътрудничество с европейски фирми Русия сглобява някои системи за своите въоръжени сили – например френски навигационен комплекс, но руските партньори на френската „Сажем“ не знаят нищо за санкции.

Според служител от министерството на отбраната в Москва евентуални сурови санкции, спиращи доставките на електронни компоненти, ще изправят руската отбранителна индустрия пред сериозни, но не и непреодолими трудности. „Всички стратегически направления се осигуряват само с електроника руско производство“, а недостигът на техника от ЕС ще стимулира местното производство, твърди Андрей Зверев, шеф на холдинга „Роселектроника“.

Руската опозиция: Грешка с опасни последици

Разрешението на руския парламент да се използват федерални войски в Крим е „грешка с извънредно опасни последици“, смята Григорий Явлински, лидер на извънпарламентарната партия „Яблоко“.

Според Михаил Касянов, оглавяващ друга сила извън парламента – РПР-ПАРНАС, кримските власти организират референдума за присъединяване към Русия твърде прибързано, вместо „за една година под контрола на ОССЕ“ да осигурят „свобода и равенство на всички политически и обществени сили, за да представят своите аргументи“. Сега обаче плебисцитът „няма да е законен“.

Украинската икономика е на ръба на катастрофата и кризата в крайна сметка ще удари всички – и Украйна, и ЕС, и САЩ, забелязва милиардерът Михаил Прохоров, основател на „Гражданска платформа“.

Това обаче не са официални партийни решения на извънпарламентарните сили, уточнява всекидневникът.

Той цитира и Алексей Навални, водач на Партията на прогреса, нарекъл „великолепна агитация“ обещанията на Москва да вдигне двойно бюджета на Крим, а заплатите там – четворно. „Така ще присъединим която щем държава. Хайде да обещаем четворно вдигане на заплатите и САЩ ще гласуват да влязат при нас като субект“ на федерацията, иронизира руският опозиционер.

Политологът Алексей Макаркин изтъква нежеланието на малките партии „постоянно“ да критикуват политиката на руската власт в Украйна и го свързва с предстоящите избори за градска управа в Москва. „Избирателите не искат война, нито конфликт със Запада, но много им се ще Крим да бъде в състава на Русия“, казва той.

Активът на либералните партии извън парламента като цяло е настроен критично към действията на Кремъл спрямо Украйна, смята аналитикът Михаил Ремизов. „Политиците обаче се боят да разиграват темата твърде активно – знаят, че масовата публика не споделя възгледите им“, добавя той.

Бюлетините за референдума в Крим се транспортират под засилен конвой, пише „Московский комсомолец“. „Наблюдатели ще има само от Русия“, цитира изданието зам.-председателя на местната ЦИК Алексей Кондратенко.

Руски туристически компании с държавно участие са готови да спасят летния туристически сезон в Крим – ще помогнат на полуострова „по профсъюзна линия“, като пратят летовници от Русия, уверява „Комерсант“.

Руски културни дейци подкрепят позицията на Владимир Путин по въпроса за Украйна и Крим, пише „Росийская газета“. Официозът помества писмо в подкрепа на президента от стотина известни руски творци и добавя, че „списъкът е открит за присъединяване“.

С подзаглавие „Реакция“ вестникът информира за решение на грузинските власти да отменят насрочен за май гастрол на руския „Театър на Сергей Безруков“ в Тбилиси, тъй като актьорът публично подкрепил политиката на руското ръководство спрямо Украйна.

Грузинската Културна палата посочи в съответното изявление, че „подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна, също и приятелския украински народ“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.