СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кой е руският човек в Сърбия?

в. Данас

Демонстрацията на руска сила в Украйна разпали старата сръбска любов към Русия. Фейсбук, интернет форумите и старите кафенета са пълни с проруски емоциии и гласове на подкрепа. Срещнах дори яростни поддръжници на интеграцията в ЕС, които се радват на решителността на Москва.

Някои националисти вече предвиждат, че „окупаторите от НАТО“ ще бъдат прогонени от Косово през 2018 г. или 2020 г.

„Размажи тези националистически вагабонти и не спирай до Атлантика“, написа един от анонимните коментатори, които се надяват, че след Украйна, Путин ще „освободи“ и Сърбия. Но на местната политическа сцена в Сърбия няма сериозни проруски сили. Нито една сериозна политическа партия не се опитва да използва вълната на русофилията в предизборната си кампания.

За Русия днес говорят само партиите, които нямат голям шанс дори да влязат в парламента, а камо ли да променят евроатлантическия курс на фаворитите в изборите.

Отгоре на всичко излиза, че дори и Путинова Русия не ги иска. Техните московски приятели и събеседници са предимно маргинални личности, хора, които са далеч от центъра на политическата и икономическа мощ. Русия рядко споменават дори опитни лидери, за които избирателите не без основание смятат, че сърцето им е на източната страна. Мразеният на Запад, а във Вашингтон на практика „бинладенизиран“ Воислав Кощуница говори предимно за „военен и политически неутралитет на Сърбия“.

Някои от онези, които казват, че са добре информирани, отдавна твърдят, че премиерът и лидер на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич е станал човек на руснаците. Но ако това е вярно, то обръщането на Изток на довчерашния най-голям западноевропеец в Сърбия представлява най-добре пазената тайна на тази предизборна кампания.

Със скандирания „Правилният избор е Европа!“, „Правилният човек е Ивица Дачич!“ приключваха митингите на Социалистическата партия на Сърбия през изминалите дни. Сякаш Русия се превърна в тема табу в публичните речи за по-доброто бъдеще. Политиците изглежда разбраха, че гражданите на Сърбия обичат Русия, но не вярват, че на любовта им ще бъде отговорено. Все пак вина за това носят не само лансиращите неуморимо вярването, че членството в ЕС и НАТО няма алтернатива, които уеднаквиха визията за „балканска руска губерния“ със старото сръбско плашилище – „тъмния вилает“.

Русия се прояви като много стиснат и непоследователен приятел. Москва дори не се опита да създаде мрежа от организации, центрове и фондове, които да лансират алтернатива на Брюксел. Тя не подкрепи активистите, които искаха да пренасочат или коригират стратегическия курс на Сърбия – нямаше щедри стипендии или споменаване на големи дарения.

В противоречие с редките окуражаващи изявления на руските посланици, на всички, които бяха подозрителни към Запада, Русия постоянно демонстрираше с политиката си, че Балканите не я интересуват особено и че малка Сърбия не е важна за нея.

Все пак вероятно става дума за това, че Русия е много по-малко богата и силна, отколкото мнозина в Белград и Москва биха искали да вярват. Между другото, огромната икономическа и политическа цена, която ще плати, за да попречи НАТО да се окопае на границата с Украйна, илюстрира доколко е намаляла глобалната мощ на държавата-наследник на Съветския съюз.

Днес за степента на неизплатимост на играта с „руската карта“ най-много говори идеята за влизането на Сърбия в Евразийския съюз. Всъщност едно от малкото неща, които обединяват двете Сърбии, са силните негативни, често отявлено расистки и ислямофобски стереотипи за Азия като за грозно и опасно място, където цари мръсотия, отречен ислям и ориенталски деспотизъм.

Когато се спомене Азия, и ултранационалистите, и турболибералите си мислят първо за всичко най-лошо и на изток виждат преди всичко смъртна заплаха за сръбските или европейските ценности, които смятат за висши и святи. Дори и тукашните върли русофили виждат центъра на православната общност, който топли техните богобоязливи сърца, много повече на небето, близо до Христос, отколкото в оклеветения Изток.

Голямата любов умира трудно. Но поне в обозримо бъдеще „руски човек“ няма да може да дойде на власт в Сърбия с избори. Лозунгът „Крим и Русия“ е невъзможно да се прехвърли в наш контекст, без това да звучи на избирателите малко несериозно. Затова на предсрочните парламентарни избори на 16 март шансове имат само онези политици, които си дават сметка, независимо дали това се харесва на някого или не, че днес тук важи лозунгът „Нито Косово, нито Русия“. БТА

Още по темата: Александър Вучич изглежда ще спечели предсрочните избори

Борис Бабич
ДПА

През януари вицепремиерът на Сърбия Александър Вучич поиска избори две години преди редовната им дата, като оправда постъпката си, казвайки че на партията му е нужен по-силен мандат, за да осъществи реформите и да тласне Сърбия към членството й в Европейския съюз.

Сега той е на път да има възможност да осъществи тези обещания, след като социолозите единодушно прогнозират, че неговата дясноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) ще спечели съкрушителна победа на изборите в неделя.

Последното социологическо проучване на независимата организация Център за свободни избори и демокрация (CESID) дава на СПП, която е начело на коалиция от няколко по-малки политически партии, подкрепа от 45 на сто от избирателите.

Партията вече спечели изборите през май 2012 година с голямо мнозинство, но отстъпи премиерския пост на коалиционния си партньор Социалистическа партия на Сърбия (СПС) .

Макар Вучич да отстъпи на заден план, оставяйки лидера на СПС Ивица Дачич формално да ръководи кабинета, няма големи съмнения относно това кой дърпа конците зад сцената.

Според сръбския изборен закон гласовете за партиите, които не успеят да преминат петпроцентния избирателен праг за влизане в парламента, се разделят между тези, прескочили прага, на пропорционален принцип.

Проучванията показват, че СПС – втората по големина партия в страната, печели само 13 на сто, което означава, че СПП дори може да има абсолютно мнозинство след разпределение на гласовете за партиите, неуспели да влязат в парламента.

„Няма да е никаква изненада ако СПП спечели достатъчно места, за да управлява сама“, казва директорът на ЦеСИД Марко Благоевич.

При такъв сценарий политическата опозиция в Сърбия ще е най-слаба от времето, когато страната се върна към многопартийната система преди повече от две десетилетия. Нито една друга партия не се очаква да спечели повече от 8 процента, в това число и лявоцентриската Демократическа партия, която в момента е най-силната опозиционна формация.

По-малки отцепили се партии, както и такива, които ще участват за първи път на избори като дясната екстремистка формация Двери, ще се борят за преминаване на избирателния праг.

Дори ако СПП има повече от половината от 250-депутатски места, тя може да поднови сегашния съюз със СПС на Ивица Дачич и вероятно друга по-малка партия, увеличавайки мнозинството си до над две-трети, което напълно ще елиминира парламентарната опозиция.

На Вучич му е нужен мощен политически блок, ако възнамерява да осъществи обещанията си за създаване на по-добри перспективи за намиране на работа и стандарт на живот, за напредване по пътя към членство в ЕС и засилване на борбата с корупцията. Подобни промени са невъзможни без трудни и непопулярни реформи.

За по-голямата част от гласоподавателите, които живеят със средна месечна заплата от около 38 000 динара (455 долара) и на фона на растящата безработица, стигнала равнище от над 20 на сто, приоритет са работата, по-доброто заплащане и по-силната икономика.

Международният валутен фонд и други организации предупредиха Сърбия, която е на ръба на фалита, да обуздае разходите и да започне дълго отлаганото преструктуриране на държавния сектор.

Мерки като съкращаване на десетки хиляди работни места в държавния сектор и ограничаване на държавните помощи се поставяха на масата в последните години, но никой не ги въведе.

Остава да видим дали Вучич ще стане първият съвременен сръбски лидер, възнамеряващ да въведе силно непопулярни политики, жертвайки репутацията си и дори с риск от социални бунтове.

При положение, че опозицията вероятно ще бъде най-слабата откогато и да било, след като демократичните избори бяха възобновени в Сърбия преди повече от две десетилетия, то Вучич няма да има кого да обвинява, ако не успее да изпълни горепосочените обещания.

6,7 милиона души има право на глас в неделя. Екзит половете са забранени от сръбското законодателство, а първите неофициални резултати се очакват малко след края на изборния ден в 8 вечерта местно време.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.