СофияПловдивВарнаБургасРусе

Китай строи 31 ядрени реактора

Ройтерс

Русия строи в Китай АЕЦ Тянвян. Снимка: Атомстройекспорт

Китай се готви да надхвърли целите до 2020 година в областта на ядрената енергия, след като навакса закъсненията по проектите, които бяха спрени след ядрената авария във Фукушима, съобщи ръководителят на най-голямата ядрена компания в страната.

Пекин планира най-голямото в света увеличение на ядрените мощности за мирни цели, тъй като правителството цели да увеличи използването на чиста енергия. Същевременно Китай иска да разшири електропреносната си мрежа с около 80% през това десетилетие.

Плановете за увеличение на ядрената енергия бяха замразени през 2011 година след земетресението и ядрената катастрофа във Фукушима, Япония, но отново са в дневния ред, като се очаква да се възобнови строителството на нови централи след получаване на разрешителни през следващите месеци.

„Ядрените централи ще играят важна роля за постигане на целта на правителството до 2020 година, делът на енергията от неизкопаеми източници да бъде 15%,“ посочи председателят на China National Nuclear Corp (CNNC) Сун Цин в интервю в кулоарите на китайския парламент.

Китай ще надхвърли целта си да има 58 гигавата инсталирани ядрени капацитети до края на десетилетието, посочи Сун Цин, като добави, че страната може да построи 20 или повече ядрени реактора през идните шест години.

През 2013 година неизкопаемите горива покриваха близо 10% от китайското потребление на енергия от първични източници.

CNNC, която пусна на борсата в Хонконг подразделението си за уранови източници – CNNC International Ltd, се готви да събере около 3 милиарда долара за плановете си за разширяване чрез първично публично предлагане в Шанхай, както съобщиха други медии.

„Сумата, която ще бъде събрана, зависи от условията на пазара,“ посочи Сун Цин. Надявам се, че може да стане тази година, допълни той.

Планове за разширяване

Китайският премиер Ли Къцян заяви миналата седмица в първия си правителствен доклад пред парламента на страната, че Китай ще започне изпълнението на няколко водни и ядрени проекта в енергетиката.

Сега Китай получава под 2% от електроенергията си от 17 ядрени реактора. Строят се още 31 реактора, включително два АР 1000, разположени в Санмън в провинция Чжъцзян. CNNC строи тези два реактора с компанията Westinghouse (централата й е в САЩ, но вече е собственост на японската Toshiba Corp), като се очаква те да бъдат пуснати в действие до следващата година.

Председателят на CNNC посочи, че проектът в Чжъцзян, който първоначално се предвиждаше да започне работа миналата година, бе забавен заради проблеми с оборудването и проектирането. „Ако работата по тези два реактора мине гладко, ще продължим с още“, посочи Сун Цин.

CNNC възобнови също така подготовката си за проекти навътре в страната, които бяха спрени след аварията във Фукушима и за които ще трябват още две-три години преди правителството да ги одобри, според Сун Цин.

Очаква се Китай да одобри 4 до 6 ядрени централи в рамките на сегашния петгодишен план, който приключва през 2015 година, а през следващия период 2015-2020 още 6 до 8 централи.

CNNC, която бе създадена от старото министерство за ядрена енергия, е един от най-големите в страната конгломерати, контролирани от правителството, и поддържа силни връзки с военните. Групата, наред с държавната China General Nuclear Power Group (CNPG), се стреми да направи международно известни дизайна и технологиите си, голяма част от които са разработени с Westinghouse и Areva SA.

Миналата година CNNC сключи договор за изграждането на два реактора за крайбрежния проект за ядрена централа в Карачи, Пакистан. Пекин се ангажира с отпускането на 6,5 милиарда долара за финансирането на проекта на стойност 9,59 милиарда долара.

През декември CGNP и CNNC заедно взеха миноритарен дял в проекта Hinkley Point във Великобритания, което е на стойност 16 милиарда британски лири (26,60 милиарда долара), в консорциум начело с френската EDF.

Сун Цин отхвърли притесненията, свързани с държавния произход на CNNC и връзките с военните. „Мисля, че излизането на китайската ядрена енергетика в чужбина е чисто търговско поведение,“ посочи той. „Чуждестранни ядрени компании дойдоха в Китай, а китайски компании излизат в чужбина,“ допълни Сун Цин.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.