СофияПловдивВарнаБургасРусе

Асиметричните войни на Путин

Не гласовете имат значение, беше казал някога Сталин, а броенето. На нелегитимния референдум, който ще се състои в Крим на 16 март, мъжете, размахващи автомати „Калашников“ и скрили лицата си с плетени качулки, както и абсурдно формулираният

въпрос на бюлетината, може би ще изиграят роля. Както и сюрреалистичното твърдение на Владимир Путин, че елитните части, които нахлуха на полуострова, са просто местни доброволци, референдумът щеше да бъде смехотворен, ако не беше – както и нашествието на Путин – ужасно реален.

Основният резултат от това фалшиво допитване е сигурен: изфабрикувано решение за отделяне от Украйна. Въпросът, който стои пред Запада и пред властите в Киев, е как да отговорят. Отговорът се състои от две отделни части. Западът трябва да бъде непоколебим в отхвърлянето на това, което в действителност представлява превземане на суверенна украинска територия – в още по-голяма степен, отколкото досега. Но самите украинци трябва да проявят търпение.

Както може да се очаква от един капризен автократ, който е на власт от 14 години, следващият ход на Путин е непредсказуем. Той може да опита формално да приеме Крим в Русия; собственият му парламент разчиства пътя за това незаконно заграбване на територия. Той може да избере да изчака, като остави Крим да линее като сенчеста не-държава. И в двата случая, като нападна Украйна и призна мнимия референдум и „Гоблина“ (както е известен злокобният лидер на местния преврат в Крим Сергей Аксьонов), той наруши международното право и подкопа световния ред след края на Студената война. САЩ започнаха да наказват Русия за нарушенията й чрез забрани за издаване на визи и замразяване на авоари. Отговорът трябва да бъде още по-категоричен като се разпростре върху цялата Путинова номенклатура и свързаните с Кремъл компании.

От своя страна временното правителство, което пое властта миналия месец, след като сваленият бивш украински президент избяга в Русия, има три възможности за Крим. И трите са неприемливи, но по различен начин.

Първата е да се бори с Русия за полуострова. Това би било катастрофа, дори новите власти да имаха силен мандат и да не изпитваха проблеми с установяването на контрол върху останалата част от страната и с предотвратяването на фалита й. Украйна би загубила войната с Русия на цената на много човешки животи; тя не би могла да разчита, че външни сили ще й се притекат на помощ. Украинските въоръжени сили, най-вече онези, които останаха обсадени и непрекъснато нащрек в своите бази в Крим, избегнаха конфликта. Те трябва да продължат героичната си сдържаност.

Втората възможност за украинците е да се вълнуват и да протестират колкото могат повече, за което очевидно имат основания. Но за да знаят до какво може да доведе този подход, би трябвало да погледнат отвъд Черно море. Двата сепаратистки региона на Грузия, Южна Осетия и Абхазия от години биват използвани от Кремъл за дестабилизиране на страната (докато през 2008 г. Русия не нападна Грузия, за да ги „защити“). Крехкото гражданско общество в Грузия беше отровено от тези проблеми; енергията, която трябваше да се използва за изграждане на функционираща държава, беше изцедена. Ако Крим стане средоточие на политиката на Украйна, заявката й за превръщане в независима демокрация ще бъде осакатена от национализъм и руско вмешателство. Това вероятно е изходът от кризата, който Путин се надява да предизвика.

Най-малко лошото решение за Киев е болезненото приемане на това, че засега Крим е загубен – фактически, макар и не юридически. Това означава да се проведат преговори за обсадените украински воини. За татарите, онеправданото кримско малцинство, което не иска да живее под руско управление (след масовата депортация от Сталин през 1944 г.), това означава да бъде осигурена възможно най-добрата защита, която Украйна и съюзниците й могат да предоставят. След това приоритет на Украйна трябва да стане произвеждането на свободни избори в това, което е останало от страната, съставяне на легитимно национално правителство, съживяване на икономиката и създаване на устойчиви демократични институции.

Другата задача на Запада – и най-добрата стратегия за връщане на Крим в Украйна – е да помогне за това. Европейският съюз започна с облекчаване на вносните мита за украински стоки: това е добро начало, но то трябва да отиде по-далеч, при това бързо, с финансова подкрепа за предотвратяване на банкрута и впоследствие, заедно с Международния валутен фонд, за възстановяване на държавата. Това трябва да се съчетае с по-тесни официални връзки и толкова техническа помощ, колкото Киев може да усвои: в действителност, става дума за един миниплан „Маршал“. С малко късмет и с времето хората в Крим ще започнат да забелязват, че на север има просперираща демокрация и ще упражнят натиск да се върнат обратно в нея.

Част от проблема с Путин е доказаната асиметричност на неговата тактика. Той жизнерадостно се впуска в схватки – обижда чуждестранни лидери, тормози дипломати, отървава се от критици и сега, нападайки съседната страна и претендирайки, че не го върши – знае много добре, че западните лидери не могат да сторят същото. Но Западът разполага със свое собствено мощно оръжие, с което Путин не може да се мери: начин на живот, основан на правила и свобода, за който хора по целия свят мечтаят.

Това включва и руснаци, много от които копнеят да се отърват от корумпирания и все по-потиснически авторитаризъм на Путин, особено украинците, някои от които наскоро загинаха на улиците, стремейки се към по-добро управление. Най-сигурният начин да се окаже съпротива – и в крайна сметка да се прекратят – престъпленията на Путин е да се помогне да украинците да постигнат тази цел.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.