След Крим – кой ще е следващият?

Моника Шчисловска
Асошиейтед прес

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Неизпълнени обещания за помощ от Запада. Трагична история на руски нахлувания, датираща от векове. Болезнена тревожност, че конфликтите в този нестабилен регион са заразни. Това са факторите, които карат страните в Източна Европа да следят събитията в Украйна – и да треперят.

Както сред лидери, така и сред обикновени хора има големи опасения, че Русия, която изглежда е способна да се присмива на Запада, когато си поиска, може да потърси възможности да навлезе в бившия си имперски заден двор. Въпросът, който мнозина си задават е: кой е следващият?

„Преди всичко има страх, че може да има разпространение на заразата“, каза в интервю за Асошиейтед прес румънският външен министър Титус Корлъцян. „Румъния е изключително разтревожена“.

По-специално има големи опасения, че след като пое контрола над стратегическия Кримски полуостров, руският президент Владимир Путин може да се изкуши да опита да заграби земя и в Молдова, където има разположени руски войски в отцепилото се Приднестровие. Това е един от няколкото „замразени конфликти“ из Източна Европа, към които – нещо, което мнозина на Запад сега казват с примирение – се присъедини и Крим.

В Румъния, която граничи с преобладаващо румънскоезичната Молдова, Моника Нистореску призова Запада да застане срещу Путин – за да не се помисли за непобедим.

„Светът трябва да спре да се плаши от Путин“, каза Нистореску, „защото така ще го накараме да си мисли, че Русия е това, което беше някога“.

От другата страна на границата страховете в Молдова от руско нахлуване в никой случай не са само теоретични: „Страхуваме се, че конфликтът в Украйна може да застигне и нас в Молдова“, каза Виктор Котруца, чиновник в столицата Кишинев. „Руските войски могат да превземат Молдова за един ден“.

Мнозина в региона са напълно наясно, че Полша също е имала гаранции за военна помощ от Франция и Великобритания срещу нацистка агресия. Но когато Хитлер нахлува през 1939 г., Франция и Великобритания не изпращат сили на Полша, въпреки че обявяват война. Тази история подхранва скептицизма, че НАТО ще се притече на помощ на някоя от източните си членки в случай на руско нападение.

„Историята на Полша показва, че не трябва да разчитаме на други“, каза за Асошиейтед прес писателят Ярослав Шулски.

Подобни настроения са особено силни в прибалтийските държави, които са членки на НАТО и Европейския съюз. Естония, Латвия и Литва имат значителни руски малцинства, за които Москва периодично обявява, че трябва да „защитава“ – ключовата дума, която Путин използва, за да оправдае нейното нахлуване в Крим.

„Малко съм скептична“, каза Тина Сееман в Талин, Естония, запитана дали смята, че Западът ще се притече на помощ на страната й. „Иска ми се да вярвам, но не мога кажа, че им имам 100 процента доверие“.

Москва редовно обвинява Естония и Латвия в дискриминация срещу рускоезичните си малцинства. Напрежението между Русия и Естония се повиши през 2007 г., когато протести на рускоезични жители срещу преместването на военен паметник от съветско време прераснаха в улични безредици. Много естонци обвиниха Москва – която издава паспорти на етнически руснаци в Прибалтика – че подклажда протестите.

Когато пристигна за извънредната среща на ЕС за Украйна по-миналата седмица литовският президент Далия Грибаускайте изрази повече доверие, отколкото Сееман, към водения от САЩ алианс: „Слава Богу! Слава Богу, че сме вече десет години в НАТО!“ Но и тя изрази дълбока загриженост от действията на Русия: „Русия днес се опитва да преначертае границите в Европа след Втората световна война“.

Историята навява мрачни спомени сред източноевропейците, когато мислят за бъдещето. Мнозина възприемат завземането на Крим от Русия като нещо подобно на преживяното от тях след Втората световна война, когато съветските войски преминавали през градове и села, поставяйки ги на практика под властта на Кремъл за десетилетия напред.

„Разбира се, че има потенциална заплаха и за нас в бъдеще“, каза с горчивина Катерина Западлова, сервитьорка в пражко кафене. Тя си спомни как съветските сили влезли през 1968 г. в Чехословакия, за да смажат движението за либерализация на Пражката пролет. „Страхувам се“, заяви тя, „заради това, което ни сториха в миналото“.

Някои експерти казват, че такива страхове са пресилени. „Не бих се страхувал от руска агресия в краткосрочен план“, каза Михал Коран от пражкия Институт за международни отношения. „Сто процента съм сигурен (че НАТО ще помогне на източните си съюзници). Мисля, че НАТО става по-силна вследствие на конфликта в Украйна“.

Взаимната икономическа зависимост също намалява вероятността от въоръжен конфликт между Русия и Запада. Руската икономика разчита в доста голяма степен на огромните количества природен газ, които продава на Европа всяка година – а през 2012 г. е закупила европейски машини, коли и други експортни стоки за 170 милиарда долара. Но тъкмо зависимостта и на източно, и на западноевропейски страни от руски енергийни източници дава на Запада по-малко възможности да заеме твърде линия срещу Москва.

Външният министър на Румъния каза също, че НАТО е предприела положителни стъпки в справянето с украинската криза, изтъквайки изпращането на разузнавателни самолети АУАКС, които да летят над Полша и Румъния и да следят кризата.

„Мярката, която предприе северноатлантическият съюз цели да предотврати възникване на напрежение на регионално равнище и да гарантира сигурността на държавите членки“, каза Корлъцян за Асошиейтед прес.

Но и той не можа да се сдържи да изкаже исторически страхове, спомняйки си за кървавата баня, до която се стигна когато диктаторът Николае Чаушеску нареди на войници да стрелят срещу протестиращи в последните дни на режима си.

„Румънците следиха много внимателно всичко, което се случваше през последните седмици, особено драматичните събития в Киев“, каза Корлъцян. „На нас румънците това ни напомни за революцията от декември 1989 г.“.

Някои страни като Полша, която има обща граница както с Украйна, така и с Русия, вече започват да вземат предпазни мерки. Полският премиер Доналд Туск предупреди, че нестабилността в Украйна може да продължи дълго и да накара Варшава да модернизира въоръжението си. По искане на Полша около 300 души от военновъздушните сили на САЩ и дузина изтребители Ф-16 пристигнаха в страната миналата седмица за военно учение.

Туск загатна за европейската политика на отстъпки към Хитлер и Сталин през 30-те години, докато предупреждаваше за последиците от позволяването на Русия да превземе Крим безнаказано.

„Всеки, който си мисли, че с отстъпки могат да се купят мир и стабилност, греши“, заяви Туск миналата седмица в парламента. „Европа е правила такива грешки и те винаги са водили до катастрофа“.

Още по темата:  САЩ налагат санкции

„Крим гласува за отделяне от Украйна на „незаконен“ референдум“, гласи заглавието на статия в британския в. „Гардиън“. Резултатите от референдума бяха посрещнати в Севастопол с ликуване от поддръжниците на присъединяването към Русия, отбелязва изданието.

Кореспондент на вестника пише, че преобладаващото чувство в Севастопол е, че градът най-накрая се „завръща у дома“ след 23 години в Украйна“, имайки предвид създаването на независима украинска държава след разпадането на СССР. След победата на референдума от високоговорителите в Севастопол звучи музика от съветско време, навсякъде се вижда руският трибагреник, се казва в кореспонденцията на „Гардиън“.

Референдумът, който се смята за незаконен от повечето страни в света, се възприема като акт на самоопределение в града, в който се намира главната база на руския Черноморски флот, отбелязва „Гардиън“.

Решението на жителите на полуострова да гласуват за присъединяване към Русия доведе до ескалация на тежката международна криза до взривоопасни равнища, отбелязва „Индипендънт“. Но въпреки „язвителните обвинения“, че гласуването е незаконно, фалшифицирано и е протекло под заплахата на руските войски, екзитполовете показаха 93 на сто гласували в полза на присъединяването към Русия, а хиляди жители на Симферопол празнуваха с фойерверки, пламенни речи и песни на централния площад „Ленин“, пише „Индипендънт“ и допълва, че с бурни аплодисменти на митинга са били посрещнати и трима руски ветерани от Афганистан.

Френският „Фигаро“ посочва, че Вашингтон отхвърли резултатите от референдума и още веднъж заяви, че гласуването противоречи на украинската конституция и е организирано при заплахи от насилие от страна на Русия. „Действията на Русия са опасни и дестабилизиращи“, цитира „Фигаро“ изявлението на говорителя на американската администрация Джей Карни. „Съветът за сигурност на ООН практически призна това в събота в резолюция, на която се противопостави само Русия“, подчерта Карни.

Френското издание посочва, че реакцията на Париж съвпада като цяло с американската. Френският външен министър Лоран Фабиюс призова Москва „да признае и зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и „да вземе незабавно мерки, които да позволят да се избегне ненужна и опасна ескалация в Украйна“. Обикновено сдържаният Лондон нарече референдума „фарс на демократичните практики“, добавя „Фигаро“. Външният министър Уилям Хейг призовава колегите си в ЕС да покажат на Русия, че ще има политически и икономически последици.

„САЩ предупредиха Русия да не анексира Крим след референдума“, е заглавието на в. „Вашингтон пост“. „След като не успя да предотврати провеждането в Крим на подкрепяния от Русия референдум, администрацията на президента на САЩ Барак Обама и европейските й съюзници вчера фокусираха усилията си върху това да попречат на Москва да анексира автономния украински регион и да разпростре военните си действия в други части на Украйна“, се отбелязва в статията.

Има се предвид, че в третия телефонен разговор между Обама и Путин за последните две седмици, американският президент го предупреди, че САЩ и международната общност никога няма да признаят резултатите от референдума. „Вашингтон пост“ набляга на думите на Обама, че Русия ще трябва да плати висока цена за действията си.

Много украинци се готвят да загубят Крим, но са разочаровани и от реакцията на Запада, отбелязва „Вашингтон пост“. Те смятат, че реакцията на Запада – който се готви днес да наложи ограничения на определени личности и да замрази активи – ще бъде прекалено слаба и закъсняла, за да им помогне в конфликта с Русия. „Вече знаем, че трябва да разчитаме само на себе си“, цитира изданието думите на 29-годишен украински инженер, един от многото доброволци, записали се в случай на война с Русия.

Русия е готова да приеме възможно най-бързо законите, необходими за присъединяването на Крим, отбелязва в. „Индипендънт“. Но събитията може да не спрат дотук, смята „Фигаро“. Москва вече показва, макар и с двусмислени изявления, желанието си да продължи настъплението си извън полуострова. Тези дни имаше сблъсъци между манифестиращи за и против Русия в Харков и Донецк, припомня изданието. „Украинската криза заплашва да навлезе в нова, много по-опасна втора фаза“, е заключението на „Фигаро“.

„Киев изгуби Крим“ според руски вестници

„Киев изгуби Крим“, констатира на сайта си „Независимая газета“. „Крим се развежда с Украйна“, четем в „Московский комсомолец“. „Слава на Крим!“ – пише в заглавие „Комерсант“.

Крим гласува за ново обединяване с Русия, посочва „Комерсант“ по повод вчерашния референдум на украинския полуостров, чиито първи неокончателни официални резултати сочеха над 95 на сто подкрепа за включване в състава на федерацията.

„Крим е зряла круша, която сама ни падна в ръцете“, пише в заглавие мрежовото издание „Газета“, цитирано от Франс прес.

Всички гласували казваха горе-долу едно и също: „Това е празник! Това е нашето бъдеще! Никой не може да ни забрани да сме заедно“, описва официозът „Росийская газета“ участието на жители на Крим в екзитполове.

Според „Ведомости“ вотът е протекъл много успешно и с общо одобрение, без да попречат нито „спринтьорските темпове“, с които бе организиран, нито агитацията в деня на гласуването, нито бойкотът, обявен от кримските татари, нито отказът на украинските власти да признаят резултата, посочва Би Би Си.

„Няма смисъл да говорим за нарушения (. . .), тъй като липсва всъщност и процедура“, коментира пред вестника Василий Вайсенберг, експерт на руското обществено движение „Голос“. Временната наредба за референдума не регламентира редица важни моменти; комисиите например може да броят гласовете при закрити врати, изтъква той.

Кримският референдум протече сравнително безпроблемно, тъй като Киев се отказа засега от силов сценарий на полуострова, пише „Независимая газета“. И обяснява причините: „ниска дееспособност на армията“ и „невъзможност властта да бъде поета от „разпокъсаните отряди на бойците от Майдана“. А Националната гвардия на Украйна едва започна да се формира, добавя изданието.

Посочва се и възпиращата роля на рускоезичните „сили за самоотбрана“, действащи в Крим. Според всекидневника обаче Киев едва ли се е отказал от своите претенции към полуострова и не са изключени силови акции срещу местните власти в бъдеще – „може би до месец-два“. Отбелязват се и „негласните опити на САЩ и НАТО да съдействат за повишаване на боеспособността на украинската армия“.

Руският печат обсъжда предстоящата днес среща на европейските външни министри, които ще обмислят санкции срещу Русия. По данни на „Комерсант“ ЕС вече е подготвил списък от 130 руски чиновници, отговорни според общността за политиката на Москва спрямо Украйна. Ще им бъде наложена забрана за влизане в ЕС, а активите им – замразени.

Личните санкции ще бъдат съчетани със засилване на политическия натиск върху Москва. Разглежда се въпросът за изключване на Русия от Г-8 и за алтернативна лидерска среща на организацията в Лондон вместо предвидения форум в Сочи. Държавната дума готви ответни мерки – да настоява пред руското Външно за визови забрани срещу американските сенатори, които ще гласуват за санкции срещу Русия, напомня вестникът.

Ответните руски санкции обаче няма да имат същата сила като американските срещу Москва – „политиците от САЩ никога не са проявявали стремеж да си влагат парите в наши банки или често да посещават Русия“, заявява политологът Валерий Гарбузов, говорил пред „Известия“.

Според колегата му Алексей Мухин обаче щатските сенатори ще трябва да се допитат до хора от едрия бизнес, преди да наложат санкции на Русия, а те ще са неизгодни за бизнесмени от САЩ, които „вече се изказват против“.

Западните политици заплашват Путин със санкции, за да го принудят да направи крачка назад в решаването на кримския въпрос. Руският лидер обаче „засега не отстъпва и трудно би било да предположим, че ще се държи по друг начин“, пише „Независимая газета“.

Властта в Русия (и по-специално Путин) неизменно подчертава публично, че не взема и не променя никакви свои решения под натиск. Същевременно класическият електорат на Путин не възприема като цел или ценност укрепването и разширяването на връзките със Запада. За разлика от средната класа в Русия, очертала се и укрепнала по време на суровинния бум от миналото десетилетие.

„Третият мандат на Владимир Путин обаче показва, че новите буржоа не го интересуват като избиратели. Управляващият елит изцяло се е преориентирал към своето електорално ядро“. И Путин вече не е прагматичен и гъвкав политик – направил е твърд избор в полза на една от страните в социално-политическия и идеен конфликт, заключава „Независимая газета“.

Доста голям брой жители на Русия осъждат намесата й в Украйна, посочва вестникът в друг материал, като се позовава на съботния „Марш на мира“ в Москва, събрал по различни оценки от 30 до 50 хил. души.

Картинката на алтернативния митинг за намеса не стана внушителна дори с усилията на телевизията, пише той. Според експерти на изданието с тази риторика от минали времена и с груба пропаганда властта настройва срещу себе си доста голям дял от хората в Русия.

Участниците в „Марша на мира“ излязоха на улицата, „усетили накърнено своето достойнство – властите пак вършат неща, които ще влошат положението на Русия и на хората, чието мнение не поиска никой“, коментира московският аналитик Борис Макаренко.

Проблемът поражда „опасност от поява на нова желязна завеса“, предупреждава колегата му Константин Калачов.

„Хората демонстрират срещу изолационизма, за по-широко отваряне на страната, за демократични промени – свобода на словото, на печата, на събиранията. Крим в случая е само повод“, добавя експертът.

Според анкета на руския център ВЦИОМ 62 на сто от жителите на федерацията смятат, че западната й съседка върви към гражданска война, пише „Известия“.

Все по-малко са хората, смятащи руснаците и украинците за братски народи, нараства чувството за разединение между жителите на двете страни. Над половината руско население – 61 процента, се страхува от дискриминация на рускоезичните в Украйна, показва допитването според всекидневника.

Националисти и бандити наистина заплашват руснаците в Украйна. И само руски войски може да ги защитят, смятат 43 на сто от участниците в анкета на московския център „Левада“, отразена в „Новая газета“.

„Руското общество не разбира какво става в Украйна и това го плаши. Масираната пропаганда дава прост отговор, посочвайки къде е врагът. Обществото засега й вярва“, коментира директорът на „Левада“ Лев Гудков.

Според 28 на сто правата на рускоезичните в Украйна се ограничават, но проблемът трябва да се решава с политически средства, без военна сила. Само 8 на сто твърдят, че заплахата срещу руснаците в Украйна е само предлог, за да бъдат създадени проблеми на днешните власти в Киев и да не се допусне интеграция на страната в Европа. 6 на сто смятат, че руската власт иска „малка победоносна война“, за да отвлече населението от вътрешните пробеми на Русия.

Централна точка на напрежението днес е Крим, сочат данни на социолозите. 58 на сто от хората в Русия подкрепят влизането на руски войски в Крим и други украински региони. 26 процента са против.

Мнозина в Русия – 79 процента, смятат, че след референдума Крим трябва да влезе в състава на федерацията.

Хората не разглеждат други форми за решаване на проблема, „защото тези варианти не се разглеждат по телевизията. Натрапва им се примитивна конструкция, изградена върху правото на силата. И населението за жалост я приема“, констатира Лев Гудков.

След възторга в Крим може да настъпи тежък махмурлук, смята историкът Игор Чубайс, интервюиран от „Новие известия“.

Младежта вече напуска полуострова. А кримските татари са дълбоко нещастни хора. Притеснявани дълги години, те получиха шанс след победата на демокрацията в Украйна. Обаче ги присъединяват към Русия. И не се знае какво ще видим в Крим – тих протест или пиянски възторг, месец-два след който ще дойде тежък махмурлук, заявява наблюдателят.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.