СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо й беше на Русия Крим точно сега?

в. Независимая газета

Какви следва, когато заглъхнат фанфарите

Колаж: иносми

Защо й беше на Русия Крим точно сега? За да спаси руснаците? Но от кого? Нито един истински антируски, „фашистки“ ексцес не успяха да покажат дори федералните ТВ канали. Макар да положиха усилия. Из Украйна не кръстосват фашизирани тълпи. Който има възможност и ако не го мързи, да погледа неруска телевизия.

Националистите – русофоби и антисемити, все още не са Украйна, нито са впрочем нейното правителство, което при първа възможност ще се отърве от националистите. А има версия, че буйният национализъм на „Десен сектор“ начело с Ярош и на колегите му е доплащан отделно – от хора, закопнели да разклатят ситуацията (Европа не искаше да я клати), в опит да ги използват за собствени користно-политически цели.

А защо Русия не пазеше руснаците в Централна Азия, в Азербайджан – те бягаха оттам на талази, а бягат и днес? Защо не се стичаха народните маси пред посолствата на страни, закривали например руски училища, изблъсквали славяните от политическия си живот? Защо нямаше кой да спасява руснаците през гражданската война в Таджикистан? Защо бяха толкова малко грижите за „средноазиатските руснаци“, отхвърляни след завръщането си в историческата родина, често и мразени от местните руснаци?

След някое време публиката изведнъж ще схване, че парите за спасяване на братския кримски народ, засега само един милиард американски долари (забележете, не е пресметнато в рубли или гривни), ще бъдат взети от джоба й – та кой би посегнал на олигарсите и чиновниците? Хора зли и недоверчиви тутакси ще се сетят, че плащат от семейния си бюджет и заради братския южноосетински, братския абхазки, съвсем братския вече беларуски народ и някои други.

Жителите на Русия, „покварени“ вече от Анталия, Хургада и Барселона, едва ли ще се поблазнят от непредсказуемите, нито евтини курорти в Крим. Та нали не ги блазни дори постолимпийският Сочи.

Тактически Путин постигна победа. Още повече че успя за известно време да си позатегне харизмата – мобилизира националистическите нагласи и ги пренасочи, преоформи в антиукраински и антизападни. Задейства негативни механизми.

В стратегически план обаче Владимир Владимирович изгуби. Първо, показа, че Русия е неспособна да действа с нормални, икономически и дипломатически средства. Второ, позволи личната обида от Майдана и осъзнатата загуба в играта да го тласнат към постъпки, неочаквани за всички, включително за здравомислещата част от обкръжението му. Президентът със сигурност знае, че кримската му акция буди „недоумение“ дори у мнозина от управляващата класа – недоумение дразнещо и настройващо против лидера.

Не, той естествено ще остане още много дълго в президентското кресло. Но вече без железобетонно подсигурен тил. Като бивш кадър на службата за държавна сигурност той, и да не разбира това, безспорно го усеща. А и никак не е лесно дълго време да подклажда националистическия плам. Хората скоро ще се отвлекат, ще насочат внимание към неспирното поскъпване, инфлацията и тям подобни въпроси, временно позагърбени.

За външна политика хич да не споменаваме. Управлявана от днешната власт, Русия губи доверие. Тя буди страх – но страхът не означава уважение, нито желание да поддържаш връзки с нея. Германия и други някои са принудени да поддържат връзки с нея. Дори китайските мъдреци поклащат глави (както правят още от руско-грузинската война). Русия остава с атомната си бомба, създадена по съветско време, и с горивата.

По своите последици Крим се очертава да стане за Кремъл „мини-Афганистан“. Още никой не е забравил какво донесе нахлуването в Афганистан на Съветския съюз. Със сигурност нямам предвид само бойкота на Московската олимпиада.

Какво ще последва? Времето лекува всякакви рани: малко оттук ще бъде забравено, малко оттам – простено. Общо взето, всички ще свикнат. Но ще положат усилия даже не да изолират Русия, просто да стоят някак по-надалеч. Дори в бъдния Евразийски съюз не всички са възхитени от кримската „изненада“.

Вече никой няма да чака резки промени. Нова „перестройка“ не се задава на хоризонта. Русия ще става все по-самотна. А държава, останала в самота, закостенява – също като човека.

Впрочем май ни очаква Молдова с нейното Приднестровие и Гагаузия.

Още по темата: Владимир Путин предизвика Запада

Ходът на руския президент заплашва да ескалира кризата в Украйна след неделния референдум, на който кримските граждани гласуваха за отделяне на полуострова от Украйна и присъединяването му към Русия, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

Геополитическата конфронтация откакто Русия придвижи войници без обозначения в Крим миналия месец и установи проруско ръководство на полуострова прерасна в най-голямата криза със сигурността в Европа от Студената война насам. По-рано вчера Путин намекна, че би могъл да преговаря по дипломатическа сделка за Украйна, използвайки Крим като разменна монета, отбелязва вестникът.

Какви възможности за дипломация остават – и колко бързо ще бъдат приети по-строги международни санкции – може би ще зависи от това с каква бързина ще извърши Русия присъединяването на Крим към Руската федерация, допълва „Файненшъл таймс“.

Западът трябва да бъде готов, ако Русия ескалира интервенцията си в Украйна, съветва същият вестник в редакционна статия. Руският президент несъмнено демонстрира решимостта си да действа безскрупулно, преследвайки интересите на страната си в Украйна. Вчера най-сетне дойде моментът САЩ и ЕС да заявят ясно на лидера в Кремъл каква цена трябва да плати за агресията си.

Населението в Крим се яви на референдум под дулото на оръжията, след като Русия наводни полуострова със свои сили. Кремъл устрои безжалостна пропагандна кампания, за да гарантира шумна победа на вота за отцепване. Макар рускоезичните жители на Крим да са мнозинство, вотът от 96,77 процента в полза на отделянето от Украйна говори повече за сталинистки изборни техники, отколкото за демократични принципи.

Ние не бива да се заблуждаваме за него. Неговото правителство издаде дипломатическа нота след анексирането на голям отрязък европейска територия със сила. Това е обида за всеки с чувство за европейска история, заключава редакционната статия във „Файненшъл таймс“.

С указа за признаването на Крим за независима държава Владимир Путин нанесе бърз и безкомпромисен удар върху налагането на санкции от страна на САЩ и ЕС, отбелязва „Дейли телеграф“. Пренебрегвайки заплахите на Запада за нова Студена война и икономическа блокада с трайни последици, поглъщането на полуострова може да бъде завършена до седмици, допълва всекидневникът.

Указът на президента Путин показва, че Москва не се бои от западния натиск в сблъсъка на волите, породил най-дълбокия разрив в отношенията между Изтока и Запада от края на Студената война и заплашващ да преначертае границите, установени при разпадането на Съветския съюз през 1991 г., пише в. „Ню Йорк таймс“.

Западните санкции са само плясване през ръцете за Путин, отбелязва в. „Вашингтон пост“. Докато Владимир Путин сбъдва или дори надминава най-песимистичните очаквания за войнствеността му, САЩ и съюзниците им досега показват по-малко, отколкото заплашиха, че ще покажат като ответни мерки за действията му.

Ако Западът не предприеме бързо по-строги санкции срещу олигарси, срещу хората с мръсните пари и банките, които поддържат руския режим, резултатът ще бъде още повече агресия, предупреждава вашингтонският ежедневник.

Русия може да не спрe дотук

Щом присъединят Крим, руските политици може да не спрат дотук. Започнала-незапочнала Русия да „смила“ прясната териториална баница, а мнозина политици от федерацията се лакомят за нови земи на чуждестранни държави, пише „Новие известия“.

Според вестника руски депутати говорят „напълно сериозно“ за присъединяване не само на Югоизточна Украйна, но и на „други територии от бивши съветски републики“.

В случая с Крим има правна колизия – сблъскват се две международни права: правото на самоопределение на народите и правото на териториална цялост – на държавите, коментира аналитикът Дмитрий Орешкин.

„Кримската колизия“ обаче бе решена до голяма степен по силов път. „Затова референдумът в Крим е нелегитимен за цял свят“, изтъква експертът.

Ситуацията поставя Путин в зависимост от политическите радикали, пише „Независимая газета“ в редакционен коментар. Изданието обяснява рисковете от медийното раздухване на патриотизъм за руския управляващ елит.

Според него Путин „става заложник на реваншистите, мечтаещи за възраждане на Съветския съюз – на всяка цена“, и занапред тъкмо те ще диктуват политичесикя дневен ред на руската власт.

Риториката на политиците в Русия създава ясно усещане за военни времена. Всеки, който днес критикува политиката на Русия в Крим, бива нареждан сред враговете на отечеството. А на страната на властта се озовават политически структури, представяли се дълги години за опозиция. Дискусиите стават невъзможни, констатира наблюдател на всекидневника в друг материал.

Рейтингът на Путин скача и се укрепва легитимността на режима в Русия, но „за твърде кратко време“, смята Николай Петров от Московския център „Карнеги“.

„Щом стане ясна цената, ще се разбере, че хората не са готови да я платят. Не са готови да участват във война, не са готови да живеят под суровите санкции на Запада и т. н. И задачата на Путин ще е да изгради през това кратко време репресивни механизми. За да опази системата за управление на страната, когато спадне общественият ентусиазъм“, прогнозира той.

„Ведомости“ отбелязва „символичните“, „вегетариански“ санкции, наложени от ЕС, и допуска, че Западът ще преглътне обидата – твърде вероятното влизане на Крим в Руската федерация.

„Че къде ще ходи Германия, щом Русия покрива над една трета от газовите й нужди? Или Франция – с какво ще смени тя от днес за утре руския петрол? Или още един аргумент: щом руският лидер е толкова брутален и непредсказуем, я да не го притискаме до стената, че ще ни спретне нещо страшно“, обяснява всекидневникът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.