Новата ера на връзкарския капитализъм

Политическите връзки направиха много хора несметно богати през последните години. Възможно е обаче връзкарският капитализъм да се приближава към своя край.

Докато режимът на Виктор Янукович в Украйна се сгромолясваше, демонстранти, протестиращи срещу него, можеха да бъдат открити пред One Hyde Park, луксозен жилищен комплекс в Западен Лондон. Тяхната мишена бе Ринат Ахметов, най-богатият човек в Украйна и поддръжник на стария режим. „Дресирай твоя домашен любимец“, скандираха те.

Изпадналата в тежко положение Украйна отдавна е доминирана от олигарсите. Навсякъде в страните с нововъзникващи пазарни икономики обаче връзката между политиката и бизнеса започва да натежава. Парламентарните избори в Индия през април и май ще бъдат отчасти референдум за едно десетилетие на връзкарски капитализъм.

Турският премиер е погълнат от скандали със строителни фирми – милиони турци чуха в YouTube записи, според които той може да бъде обвинен в престъпления. На 5 март китайският президент Си Цзинпин обеща да се бори безмилостно срещу корупцията в опит да успокои обществения гняв. Миналата година 182 000 държавни служители бяха наказани за дисциплинарни провинения, с 40 000 повече в сравнение с 2011 година.

Както в САЩ в началото на 20-и век, една нова средна класа показва мускули, този път в глобален мащаб. Хората искат политици, които не си пълнят джобовете, и магнати, които участват в пазарната конкуренция без привилегии. В ход е революция за спасяване на капитализма от капиталистите.

Наеми*, за които брокерите само могат да мечтаят

Даването на средства за политическо лобиране с цел да се увеличи собственото благосъстояние без генериране на ново богатство е специален вид правене на пари: вид, станал възможен благодарение на политическите връзки. Той може да варира от откровено даване на подкупи до липса на конкуренция, лоши регулации и прехвърляне на държавни активи на частни фирми на цени под пазарните.

Хора с добри позиции трупат богатствата си по този начин, откакто управниците имат достатъчно власт, за да дават лицензи, разрешителни и договори на своите протежета. В САЩ тази система достига апогея си в края на 19-и век и последва дълга и отчасти успешна борба срещу крадливите магнати. Антитръстови правила разбиват монополи като монопола на Standard Oil на Джон Рокфелер. Потокът от подкупи за сенаторите намалява.

В страните с нововъзникваща пазарна икономика последният четвърт век бе славно време за хората, даващи средства за политическо лобиране. Извънредно високите цени на недвижимите имоти направиха богати предприемачите, които разчитат на одобряване на проекти. Бумът на суровините наду стойността на петролните полета и мините, които неизменно са собственост на съответната държава. Някои приватизации дадоха възможност на магнати да създадат монополи или да придобият евтино активи. Връзките между политиката и богатството са видими с просто око в Китай, където една трета от милиардерите са членове на управляващата комунистическа партия.

Капитализмът, основан на политическо лобиране, е не просто несправедлив, но и вреден за икономическия растеж в дългосрочен план. Ресурсите биват разпределяни порочно: калпавите пътища често са дело на връзкарски фирми. Конкуренцията бива потискана: мексиканците, например, плащат прекалено много за своите телефони. Динамични нови фирми са задушавани от имащи по-дебели връзки утвърдени конкуренти. И ако е свързан с политическо финансиране, капитализмът, влагащ големи средства в политическо лобиране, задава от върха тона за процъфтяване на корупцията по ниските етажи. След като министрите взимат, защо зле платените дребни чиновници да не го правят?

Сп. „Икономист“ създаде индекс за измерване на разпространението на връзкарския капитализъм в страните по света и във времето. Той установява секторите, които са особено зависими от правителството, като минното дело, петрола и газа, банките и казината, и проследява богатството на милиардерите (на базата на класацията на списание „Форбс“) в тези сектори спрямо размера на икономиката. Този индекс няма за цел да докаже, че определени страни са особено корумпирани, но показва мащаба на богатствата, трупани в икономическите сектори, които са най-податливи на шуробаджанащината.

Богатите държави се представят относително добре, но това не е повод за самодоволство. Спасяването на банките включваше прехвърлянето на огромно богатство на финансистите; лобистите имат прекалено голямо влияние, по-специално в САЩ; днешните интернет предприемачи биха могли да се превърнат в монополистите на утрешния ден.

По-сериозният проблем обаче се крие в страните с нововъзникваща пазарна икономика, където богатството на милиардерите в секторите, зависещи от политическото лобиране, измерено спрямо брутния вътрешен продукт, е над два пъти по-голямо от богатството в богатия свят. Украйна и Русия се представят особено лошо – много приватизации са облагодетелствали „свои хора“. Бумът в Азия направи богати магнатите в зависещите от политическото лобиране сектори.

Търсят се: Рузвелтовци в нововъзникващите пазарни икономики

Това обаче може да е сигнал за тревога за връзкарите, които забогатяват от политическо лобиране, по три причини. Първо, правилата се пренебрегват по-свободно, отколкото преди. Правителствата, които се опитват да направят своите страни богати и гражданите си – доволни, знаят, че трябва да направят така, че пазарите да работят по-добре, и да укрепят институциите, които ги регулират. Бразилия, Хонконг и Индия засилиха своите антитръстови регулатори.

Президентът на Мексико, Енрике Пеня Нието, иска да разбие телекомуникационните и медийните картели. Китай гори от желание да се справи с проблема с държавните феодални владения.

Второ, финансовите стимули за бизнеса може да се променят. Делът на богатството на милиардерите от зависещите от политическото лобиране сектори в страните с нововъзникваща пазарна икономика намалява от пика от 76% през 2008 г. до 58% днес. Това отчасти е естествен процес. Със забогатяването на икономиките, инфраструктурата и суровините стават по-малко доминиращи.

Между 1900 и 1930 година новите богатства в САЩ са били натрупвани не от железници и петрол, а от търговия на дребно и коли. В Китай днес големите пари се правят от интернет, а не от строенето на тежки промишлени предприятия със субсидирани кредити върху земя, осигурена чрез партийни връзки. Това обаче отразява и безпокойството на инвеститорите: в Индия, след едно десетилетие на епична корупция, индустриалците в отворени и иновативни сектори като технологиите и фармацевтиката отново са във възход.

Последната причина за оптимизъм е, че стимулите за политиците също се променят. Икономическият растеж се забави рязко, което направи реформите, отварящите икономиката, жизненоважни. Страните, чиито правителства извършват реформи и се опитват да се откъснат от дълбоко вкоренени интереси, като Мексико, са по-добре защитени от трусове на финансовите пазари.

Необходимо е да бъде направено много повече. Правителствата трябва да бъдат по-усърдни при регулирането на монополите, насърчаването на конкуренцията, осигуряването на прозрачни държавни търгове и продажби на активи и съдебното преследване на корупцията. Бумът, който създаде нова класа магнати, създаде в отмъщение и една нова, образована, живееща в градовете и плащаща своите данъци средна класа, която настоява за промяна. Това е нещо, което и авторитарните, и избраните лидери пренебрегват, излагайки се на риск.

БТА

*Игра на думи на английски език – в буквален превод английският израз за политическо лобиране с цел увеличаване на общия дял от богатството без самото то да нараства означава „търсене на наем“ (rent-seeking).

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.